Кабинетът обира нощвите на фискалния резерв Скоро ще ги стигнем гърците
Държавата се гърчи в ликвидна недостатъчност

Както и да се гледат управляващите финансовата статистика, истината е, че парите все повече не им достигат.

Уж излизаме от кризата, уж през март приходите в хазната са повече от разходите, а се оказва, че във фискалния има по-малко пари, отколкото през измъчената 2010-а. Всякакви съмнения обаче губят смисъл, когато човек види безпристрастната статистика на управление "Емисионно" на БНБ. 

В края на май 2010-а парите по държавните сметки и депозити в Централната банка са били 5.72 млрд. лв., а година по-късно - 4.27 млрд. лева. В същото време управляващите се опитват да ни убедят, че състоянието на хазната сега е по-добро, отколкото преди дванадесет месеца. Проблемът всъщност не е в това, че финансовите резерви на изпълнителната власт се топят, драмата е, че те се сриват устремно до пределния минимум. Експертите, запознати със структурата на фискалния резерв, твърдят, че той не бива да пада под 3 млрд. лева. Защото приблизително толкова са средствата по различни фондове, свързани с АЕЦ "Козлодуй"; парите на т. нар. "Сребърен фонд" (които могат да се пипат едва след шест-седем години) и европейските средства по някои оперативни програми (които могат да се харчат само целево). Казано накратко, сумата, с която не могат да се покриват текущи нужди на бюджета, е малко над 3 млрд. лева. Парите във фискалния резерв, с които може да разполага правителството преди да почне да премита дъното му, към момента са около 1.25 млрд. лв., или близо 640 млн. евро. 

Срещу тези 1.25 млрд. лв. обаче стоят някои 

неизплатени задължения на кабинета "Борисов"

Само след месец той трябва да преведе около 290 млн. лв. по сметките на Българска банка за развитие, за да покрие изплатените от нея сконтирани задължения на държавните ведомства към частния сектор. Още около 150 млн. лв. е първоначалното финансиране, предвидено за Българските държавни железници. Засега няма данни колко са просрочените задължения на кабинета към здравеопазването, социалното осигуряване, образованието, както и към частния сектор. Може би това обяснява защо правителството крои законодателни планове как да вади допълнително средства от фискалния резерв. Намерението му е да разреши на "Сребърния фонд" да инвестира до 20% от всички натрупани пари (в края на април те са 1.77 млрд. лв.) в ценни книжа на компании, търгувани на Българската фондова борса. Каква е икономическата целесъобразност на едно такова решение и свързаните с него сериозни финансови рискове прозира от състоянието на резерва. По-важното е, че, ако това решение се приеме, от фискалния резерв ще бъдат извадени още 340 млн. лв. и ще бъдат хвърлени в борсови сделки със съмнителна възвръщаемост. С еднакъв успех там те могат да бъдат удвоени или изгубени, но във втория случай данъкоплатците ще пият една студена вода, а виновни пак няма да има.

В цялата тази мрачна картина има едно мъничко светло петно. И то е, че резервът може да бъде запълнен само ако хазната започне да отчита 

излишъци всеки месец

Баналното решение пък е правителството да започне да взема нови заеми. 

Ако се вярва на статистическите данни, за март и април постигането на излишъци не е невъзможно, въпреки че мартенският оптимизъм се дължи на 8.9 млн. лв. повече приходи, отколкото разходи. За април е постигнат наистина забележителен резултат - излишъкът за месеца по консолидираните сметки на държавата е около 190.5 млн. лв., след като БНБ внесе своята лепта от 200 млн. лв. в хазната. Ако приходите в нея до края на годината са повече от разходите, правителството на Бойко Борисов наистина ще си е свършило работата. Но подобен сценарий е малко вероятен. По-скоро хазната няма да може да се отърве от дефицитите. И сигнал за това е фактът, че от 4.7 млрд. лв. в края на април фискалният резерв се свил до 4.25 млрд. лв. в края на май. Значи поредните 450 млн. лв. са изпапкани, без каквото и да е обяснение през електората. Така че ако средният размер на дефицитите през оставащото време до края на 2011-а не превишава 100 млн. лв. на месец може някак си да се оцелее.

Другата опция за попълване на фискалния резерв е във

вземането на нови заеми

Не говорим за тези 460 млн. лв., които се очаква да дойдат от Световната банка за БДЖ. Такива пари се дават за финансиране на конкретни дейности и както днес са постъпили по сметките на правителството, така след седмица - две или месец излизат от тях за плащане на строителство, монтажи или други дейности.

Новите заеми обаче означават увеличаване на нивото на държавния дълг и на разходите по обслужването му. За момента правителството се въздържа да увеличава външните задължения на бюджета, независимо че според финансовия министър Симеон Дянков, ако България излезе на международните пазари, ще получи много добри лихвени условия. От данните на БНБ се вижда, че за първото тримесечие (за април данните ще излязат в края на юни) като номинален размер външният държавен дълг не се е увеличил - в края на март размерът му е 2.74 млрд. евро, горе-долу колкото е бил в началото на 2011-а. Разходите за обслужването му обаче са се увеличили близо един път и половина. За първите три месеца на 2011-а те са 205 млн. евро, докато година по-рано са били 125 млн. евро. Вярно е, че по-голямата част от това увеличение е заради погашенията на главници. Но също така е вярно, че в бюджета за тази година са заложени три пъти повече разходи за плащания на лихви по външни заеми (490 млн. лв.), отколкото са направени през 2010-а (196.7 млн. лева).

Подобна е ситуацията и с 

вътрешния дълг на държавата

Задълженията по продадените на нашия пазар държавни ценни книжа в края на март са 3.8 млрд. лв., докато три месеца по-рано те са били 3.9 млрд. лева. С други думи, вътрешният дълг се е свил макар и незначително. Планираните разходи за плащането на лихви по ДЦК през 2011-а обаче са три пъти повече -164.6 млн. лв., отколкото направените през цялата 2010-а.

На пръв поглед цитираните дотук суми от порядъка на половин милиард лева за обслужване на външния дълг не са кой знае колко много дори на фона на онези 1.27 млрд. лв. от фискалния резерв, които правителството може свободно да ползва. Въпросът обаче е дали то има концепция как да се справи с 

финансовите ангажименти към кредиторите

не само през 2011-а, а и през следващите три-четири години. Защото на държавата й остана година и половина до първото голямо изпитание на международния пазар. Както неведнъж в. "БАНКЕРЪ" е писал, на 14 януари 2013-а е падежът на глобалните облигации в размер на 818 млн. щ. долара. Това са 1.2-1.3 млрд. лв. разходи. Ако дотогава фискалният резерв не нарасне чувствително, може да се окаже, че след това плащане правителството - дали ще е това на Бойко Борисов или на някой друг е без значение, ще остане без ликвидни средства, с които да посреща други текущи разходи. С други думи, от ликвидна недостатъчност България скоро може да изпадне в ликвидна криза. А обърне ли се каруцата - пътища много.

В случая с българската държава прагматичните изходи сякаш са два. Първият е да се престъпят законовите ограничения (или да се отменят) и да се посегне на неприкосновения запас във фискалния резерв от 3 млрд. лева. Вторият е да се пусне голяма облигационна емисия на местния или на международния пазар, за да се покрият разходите по плащането, или както казват банкерите, то да бъде рефинансирано. Тъй като и двата варианта са пожарни, те ще са неизгодни за страната. Едва ли някой ще спори, че по-добрата възможност е отсега да се емитират заеми от 200-300 млн. лв. или евро, постъпленията от които да се трупат в БНБ, за да се посрещне голямото плащане по глобалните облигации. 

От финансова гледна точка няма обяснение 

защо Симеон Дянков не прибягва

към подобна схема на управление на дълга и ликвидността на бюджета. Мотивите му от преди година, че не желае да товари бъдещите поколения с нови задължения, звучат не само несериозно, но и глуповато. Политическото обяснение е, че или Дянков не разчита да е финансов министър повече от година (с други думи, няма да дочака 14 януари 2013-а), или че се страхува, ако събере повече пари във фискалния резерв премиерът Борисов да не ги похарчи. Каквато и да е причината за подобно странно отношение към финансите на държавата, Дянков не се отнася към тях с грижата на добър стопанин, както биха се изразили юристите. Дали го прави нарочно или поради некомпетентност е предмет на друг разговор.

  (Б)от БАНКЕРЪ