Официалните правителствени прогнози за растежа на икономиката ни през 2012 и 2013 г. тихомълком се смъкнаха с около половин процент до малко над 4 на сто. За тази година обаче финансовото министерство настоява на своето и не промени прогнозата от 3.6 на сто, на която е изчислен и бюджетът за тази година. Това е ясен сигнал за забавяне на икономиката, и то признат официално. 

Ако си спомним минималните ръстове в края на 2010 г. е логично да се запитаме не сме ли още много близо до ръба. Димитър Бранков, заместник-председател на Българската стопанска камара.

Димитър Бранков: В момента има все пак сектори, които дърпат, дори и в тази ситуация, и за които можем да очакваме известно оживление, това е туризмът на първо място, със сигурност това са експортните отрасли - основно в машиностроенето, електротехническата промишленост, металургията беше споменато, така че вероятно ще имаме едно компенсиране, но със сигурност, поне нашето очакване на този етап, трябва да мине годината, поне половината от годината, за да бъдем по-категорични, че ръстът, предвидения ръст на брутния вътрешен продукт ще бъде по-скромен от този, който е в макрорамката.

Димитър Бранков бе категоричен, че забавянето на европейските икономики заради размириците в арабския свят и природния катаклизъм в Япония, ще имат отражение и у нас. То обаче няма да е само негативно, въпреки че първо усетихме скока на цените на петрола. 

Председателят на Българския икономически форум Георги Табаков осъди правителството за опитите му да се справи краткосрочно с високите цени на горивата чрез премахването на биокомпонентата в дизела. Той обаче бе категоричен, че протестите и вечното настояване за по-високи заплати отблъскват повече чуждия бизнес, отколкото правителствените действия.

Георги Табаков: Да не забравяме все пак докъде бяхме стигнали, преди да започне кризата. Хора, които нямаха нито един ден трудов стаж, излизайки от университетите, идваха при работодателите с абсолютно несериозни и нереалистични искания за заплати от порядъка на 1500 лв., 2000 лв., с претенции за служебни коли, самостоятелни офиси, телефони и т.н. Бяхме свидетели на това нещо. Бяхме свидетели на това, че безработицата беше стигнала, аз говоря за София и за по-големите градове, изключително нездравословни ниски нива, нездравословни за икономиката. Фирмите си крадяха добрите специалисти една от друга, дотам бяхме стигнали. В един момент се беше получило така, че за платите изпреварваха ефективността на труда. Защо тогава никой не казваше - ама, защо ни плащате толкова високи заплати за почти никаквата работа, която вършим, а сега изведнъж се сетиха, че им били замразени заплатите. Ами, това е ефективността, с която работите, господа работници. В момента, в който икономиката тръгне нагоре, но това се случи благодарение на здрава работа, тогава ще тръгнат и заплатите нагоре. Съвсем други неща могат да спънат един инвестиционен проект, включително нереалистичните искания за високи работни заплати, включително нагласата за това, че може постоянно да се стачкува за нещо. Има такива страни, в които няма... които постоянно си стачкуват за нещо и там чуждите инвестиции не са на много високо ниво. Нашата южна съседка е такъв пример.

Ако искаме да върви икономиката напред, да престанем да стачкуваме?

Георги Табаков: Ако искаме да върви икономиката напред, трябва да си даваме ясна представа какво представлява нашият труд като качество и квалификация, дали вършим това, за което професионално сме подготвени, защото в България има и следния момент - всеки е специалист по всичко.

Не е задължително да се излезе на улицата и да се блокира някоя магистрала, за да се протестира, категоричен е от своя страна икономистът проф. Гарабед Минасян.

Гарабед Минасян: Навремето си спомням, че употребявахме израза "гласувам с краката си", когато говорихме за това, че мнозина наши сънародници напускат страната ни, защото преценяват, че животът им в чужбина ще бъде по-добър. Сега можем да кажем категорично също, че, както и преди имахме, разбира се, че човек... и населението, и икономическите агенти, и всички хора в нашата страна, и не само в нашата, разбира се, гласуват с валутата.

И ако погледнем от такъв ъгъл на нещата в нашата страна, трябва да се запознаем с платежния баланс и там намираме, така, данни, които са, така, не особено приятни, стряскащи може би е по-силната дума. Например за 2011 година, за тази година, за месец януари резиденти, местни лица и предприятия, най-общо казано, са изнесли от страната 370 милиона евро, това е нетно, нали, като се приспадне това, което е внесено и изнесено, остава нетен износ на валута от 377 милиона евро. Същевременно нерезиденти, които са поддържали депозити в страната по различни причини, затова защото са считали, че тук бизнесът си заслужава и че има надежда, през януари тази година са изнесли нетно 359 милиона евро от страната. Всичко това нещо до голяма степен говори за отношението на хората и на икономическите агенти, за това, което става в страната, независимо от начина на изразяване. Начинът на изразяване може да бъде по-деликатен или по-твърд. При всички случаи обаче това, което правиш, е най-показателното. В крайна сметка имаме нетно изтичане на валута от страната в размер на 628 милиона евро, което се финансира от валутните резерви на страната.

Професор Минасян бе категоричен, че друг много ясен индикатор за състоянието на икономиката ни е намаляването на реалното парично обращение. И тук отново се връщаме към темата с потреблението, което е един от основните двигатели на икономиката. Но ситуацията няма пари - минимално потребление е валидна за все повече българи. Затова възниква въпросът как да се подкрепи политиката по доходите и ще има ли в крайна сметка увеличаване на минималната работна заплата. Според Димитър Бранков дебатът по темата е подранил. 

Димитър Бранков: Минимална работна заплата следва да имате предвид, че по регистрираните договори това са може би много над 100 хиляди души, които в България получават, но това е абсолютно привидно. Регистрираните договори, които са трудови договори от НАП, респективно Главна инспекция на труда, една огромна част това е едно минимално заплащане, върху което се трупат класове и бонуси. Аз мога да ви дам много примери за фирми, за които техният персонал се води на регистрирани трудови договори на 240 лева, но средната заплата, официално получавана, върху която са платени данъци и осигуровки, е 800 лева. Втори аргумент - общият ръст на средната заплата за две години, откакто сме в криза, е над 18.8, приблизително 19 процента. Нямаме такъв ръст в инфлацията. Едно неконтролируемо увеличаване на възнагражденията за труд в сегашната ситуация е свързано за много сектори, не за всички, но е свързано със съкращаване допълнително на заетостта. 

Професор Минасян бе категоричен, че има и проблеми в бюджета, които спират развитието. Например неразумните харчове и все по-ниската събираемост на данъци. Ако се решат тези два проблема и правителството започне да действа по-предвидимо, икономиката може и да дръпне и нагоре.

Гарабед Минасян: В икономиката няма магически пръчки, с които, като чукнеш нещо, и да се оправи и да тръгнат нещата по мед масло. Ако имаше, много лесно щеше да бъде и щяхме да поканим Астор, и той щеше да си отреже главата и да я пъхне някъде между краката си и така щяхме всички да охкаме и ахкаме, и икономиката щеше да тръгне напред.