Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2011 16:06 - КАКВО СЕ СЛУЧИ ВЪВ ФОКУШИМА-2
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 1671 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 29.03.2011 09:45


 Тук е моментът, когато нещата сериозно се объркват. 

Външните енергийни генератори не успяват да се свържат с централата, така че когато акумулаторите се изтощават, няма кой да задвижва водните помпи и остатъчната топлина започва да нараства.

На този етап операторите на централата започват аварийните процедури, когато има загуба на охлаждане. Енергията, подадена към охладителните системи никога не би трябвало напълно да изключва, но в случая става точно това, така че се следва следваща точка от плана. Колкото и шокиращо да ни звучи, това е част от всекидневните тренировки, през които операторите преминават – те трябва да са готови за разтапяне на корпуса на реактора.

Охлаждането на ядрото е сложна работа, тъй като реакторът има няколко системи, всяка една в много варианти (пречиствателна, система за отнемане на излишната топлина, изолационна, постоянната охлаждаща система или аварийната охлаждаща система). Засега е неясно коя се е развалила, кога и дали въобще в това е проблемът.

Така че представете си нашата тенджера на печката, затоплена на малка степен, но все пак с включен котлон. Операторите използват всичко каквото им е под ръка, за да могат да неутрализират колкото се може повече топлина, но налягането започва да покачва. Приоритетът сега е да се запази целостта на първата защита, циркониевата обвивка на горивните пръти, т.е. да не се допусне температурата над 1200°C, както и на втората защита, самата тенджера. Целта е тя да остане функционална колкото се може по-дълго, за да даде на инженерите време да оправят охладителните системи. Проблемът е, че при толкова високи температури, водните молекули се превръщат в кислород и водород – доста експлозивна смес. И за да не стане взрив, налягането трябва да бъде освобождавано от време на време. Именно за това реакторът има 11 клапана. Механиците са започнали да изпускат налягането, за да го контролират. Температурата тогава е била около 550°C.

Тогава започнаха информациите за радиоактивно изтичане. Обясних по-горе защо изпускането на тази струя е безопасно.

На някакъв етап по време на това изпускане се случва експлозията. Взривът е извън третото ниво на защита. Помнете, че реакторната сграда няма функция в задържането на радиоактивността. Не е напълно ясно какво точно се е случило, но вероятно става въпрос за нещо подобно: операторите продухват реакторния корпус не директно към околната среда, но в пространството между тенджерата и сградата на реактора (или кашона, образно казано). Целта е да се даде време на радиоактивността да се разсее преди да навлезе в атмосферата. И тя експлодира, което нанася щети на кашона, но не и на тенджерата.

Това което се случва в Чернобил е експлозия, но не в сградата, а в самия реакторен корпус (тъй като централата е лошо проектирана и още по-лошо управлявана).

Но такъв риск никога не е съществувал при случая във Фукушима. Проблемът с кислородно-водородната смес е един от най-големите, когато се изгражда централа (ако не сте от СССР, разбира се). Така че реакторът е изграден и устроен по начин, който да не позволи това да се случи в реакторния корпус. Случило се е отвън, което не е било предвидено, но е един възможен изход от ситуацията и е окей, тъй като не излага на риск най-важната защита – пръска опаковката, но не и стоката.

И така, налягането е под контрол, струята е изпусната. Но ако продължите да варите, водата ще продължи да се изпарява. Активната зона е покрита с няколко метра вода, за да може да мине известно време (часове, дни) преди да се оголи. Когато пръчките започнат да се показват на върха, откритите им части достигат критичната температура от 1200 °C след около 45 минути. Това е моментът, в който първата защита се проваля.

И това вече е започнало да се случва. Охлаждането не е могло да бъде възстановено преди, макар и малка, горивото да бъде засегнато.Ядреният материал, сам по себе си е останал цял, но съдържащата го циркониева тръба е започнала да се топи. Това, което е станало е, че някои от вторичните продукти при разпадането на урана, като радиоактивни цезий и йод, са започнали да се смесват с парата. Големият проблем, уранът, е все още под контрол, защото урановият оксид издържат до 3000 °C. Вече е потвърдено, че малко количество цезий и йод са открити в парата, която е била пусната в атмосферата.
Изглежда това е било сигнал, че план Б трябва да влезе в ход.

Малките количества цезий, които са били открити е знак за операторите, че първата бариера,т.е. обвивката на някой от горивните пръти вече е започнала да се разтапя. План А е бил да се възстанови една от регулярните охладителни системи до активната зона. Защо този план е претърпял провал не е ясно. Правдоподобно обяснение е, че цунамито е замърсило цялата чиста вода, необходима за безпроблемнато работа на охладителните системи.

Водата, която се използва за охладителната система, е много чиста, дестилирана. Причината е, че дестилираната вода почти не абсорбира неутроните и така остава с ниско ниво на радиоактивност. Мръсната или солената вода ще абсорбира неутроните по-бързо, с което ще стане по-радиоактивна. Това няма никакъв ефект върху ядрото – него не го интересува какво го охлажда. Но прави живота на операторите по-тежък, когато трябва да разберат нивото на радиоактивност на водата и каква е причината за него.

Но План А се е провалил – охладителната системи са изключили и не е имало друг запас от вода, така че се намесва План Б.

За да предотврати разтапяне на реактора, операторите са започнали да използват морска вода. Не съм съвсем сигурен дали са претоварили с нея корпуса на реактора (втората бариера) или водата е преляла в черупката (третата защита) и е потопила тенджерата. Но това всъщност не ни интересува чак толкова.

Важното е, че ядреното гориво е било охладено. Верижната реакция е била спряна много преди това, в резултат на което има съвсем малко остатъчна топлина за произвеждане. Голямото количество охладена вода е била достатъчна, за да поеме топлината. Също така водата се е омесила с борната киселина, което е следващи ниво на защита за забавяне на неутроните. Всичко това съществено е свалило налягането и съответно опасността от по-голяма авария.

Централата е била близо до разтапяне на активната зона. Но дори и най-лошият възможен сценарии не означава още Армагедон. Ако морската вода не е била достъпна, операторите в АЕЦ-а щяха да продължат изпускането парата, за да избегнат покачване на налягането. Третото ниво на защита щеше да е напълно да запечатано, за да позволи на ядрения срив да се случи без изпускане на радиоактивен материал. След срива, щеше да има период на изчакване, така че междинните радиоактивни материали да се разсеят, след което всички радиоактивни частици да се слегнат. Охладителната система щеше да се възстанови напълно и разтопеното ядро щеше да се охлади до регулируема температура.

След това би следвала трудната работа да се извади разтопеното ядро, гориво щеше парче по парче да се вкара в транспортни контейнери, които да бъдат отнесени към действащите централи. В зависимост от щетите, този блок от централата щеше да бъде поправен или обезвреден.

И така, какво научихме?

Централата е обезопасена и ще остане такава.

Случилото се в Япония е INES Level 4 Accident: Ядрен инцидент с локални последици. Това е лошо за компанията, която притежава централата, но не и за когато и да било друг.

Малко количество радиация е била изпуснато, когато реакторния корпус е бил продухан, за да спадне налягането. Всички радиоактивни изотопи са се разпаднали бързо. Малко цезий и йод са били изпуснати. Радиацията е такава, че ако сте стояли на комина по време на аварията, за да запазите желаната си продължителност на живота, просто трябва да спрете да пушите. Цезийните и йодните изотопи са се пренесли към морето и никога няма да бъдат забелязани отново.

Имало е ограничена щета в първата защитна бариера. Това означава, че количество радиоактивен цезий и йод са били допуснати в охладителната вода, но нито неразтварящият се във вода уран, нито друго гадно нещо е попаднало там.

Морската водата, използвана като охладителна, ще бъде до известна степен радиоактивна. По-голямата част от радиоактивността в нея обаче ще бъде отстранена чрез пречистване. Морската вода след това ще бъде заместена с нормална охладителна.

Реакторното ядро ще бъде обезвредено и транспортирано към преработвателна фабрика, точно както по време на обикновена замяна на горивото. Горивните пръчки и цялата централа ще бъдат проверени за възможни щети. Това ще отнеме около 4-5 години.

Сигурността на всички системи в японските централи ще бъдат конструирани за издръжливост при магнитуд 9 по Рихтер и в случай на цунами (разбира се). Смятам, че най-важният проблем е възможният продължителен недостиг на енергия. Почти половината от японските ядрени реактори трябва да бъдат инспектирани и ограничени в мощността си с 15 процента. Това вероятно ще бъде компенсирано от газовите централи, който иначе се използват само като пикови мощности. Това ще увеличи сметката за електроенергия, както и шанса да има прекъсвания на ток по време на пиково потребление в страната.http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2011/03/14/1059248_molia_bez_panika/?sp=3#storystart



Гласувай:
1


Вълнообразно


1. zlatce - "...този блок от централата щеше да бъде поправен или обезверен..."
29.03.2011 09:16
Да не би да сте превеждали с гугъл-преводача?
Засега обезверените сме само ние, читателите Ви....
цитирай
2. milom - ремонта е извършен, надявам се ч...
29.03.2011 09:46
ремонта е извършен,надявам се читателите да не бъдат обезверени
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853654
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031