Но едно листване ще донесе и една камара въпроси, с които компанията трябва да се справи. На първо време, Glencore трябва да убеди инвеститорите, че ценните й търговци няма просто да осребрят дяловете си и да напуснат. Хора от индустрията коментират, че търговците на компанията, които са натрупали значително състояние далеч от публичното внимание може да предпочетат да продължат да си работят в частна обстановка – вероятно като конкурент, начело на търговска къща, която сами ще основат.

 

„Смятам, че трябва да има съвсем основателни опасения за това какво ще стане, когато най-старшият мениджмънт получи акции“ – коментира Джонатан Питканен, ръководител на инвестиционния анализ във фонд мениджъра Threadneedle. „Очаквам ключовите фигури да бъдат заключени с някакъв тип „златни белезници“ така че да са вързани за бизнеса за продължителен период от време“

Има и други рискове, когато тайнствен и пъргав бизнес е изложен на прозрачността на публичната собственост.

Глазенберг, например, е много внимателен с тези, които познава, но цени високо дискретността и се ужасява от деня, когато IPO-то ще го накара да застане под прожекторите, коментират източници от индустрията.

Компанията също така ще трябва да назначи независими директори в борда си, а вероятно и ще трябва да търси председател на борда, със сериозна биография във финансовите кръгове и не непременно с връзки с Glencore. В тази светлина, най-значителната загуба на компанията би било напускането на Щротхоте, 66-годишния германец, който се присъедини през 1977 и ръководеше подразделението за метали и минерали преди да замести Рич като изпълнителен директор през 1993.

„Очевидно ще има огромна промяна, когато станат публична компания, първо, предвид изискванията на публичния статус, плюс комплексността, която има вътре в самата Glencore“ – коментира Питканен.

Голяма част от този процес ще е публичното оповестяване на информация, която в момента Glencore споделя само на банките и облигационерите.

В момента“Glencore е частна компания и политиката й за комуникация с медиите отразява този статус“ – се казва в отговор на запитване на Ройтерс – „Пълното разкриване на счетоводните отчети е на разположение на всички акционери, облигационери, банки, рейтингови агенции и други ключови собственици на дялове. Glencore обявява публично аспекти на финансовото си представяне на шестмесечна база“

Може ли светлината на публичния статус да се окаже по-малко драматична, отколкото мнозина се опасяват? Ресурсни групи, като ВР, които провеждат едни от най-големите операции с петрол в света, успяват да жонглират пред обществеността, без да разкриват много-много какво точно правят търговските им подразделения. Гидли – Китчън коментира, че подобно на повечето банки, една публична Glencore вероятно също ще запази повечето от тайните си за това как се стимулират най-успешните й търговци: „Goldman и Barclays Capital успяха да избегнат абсолютно всичко, което правят в тази насока и смятам, че Glencore ще са напълно способни да направят същото“

Това, обаче, няма да спре активистите да „ровят“. Гавин Хейман, директор-кампании на активистката група Global Witness, коментира, че информацията, която се разкрива при IPO може да помогне на природозащитниците и на групите борещи се срещу корупцията, като разкрие какво прави Glencore в далечни краища на планетата.

„Търговски компании, като Glencore са пословично непрозрачни, дори за непрозрачен сектор като добива. Те работят по част от веригата, която е особено изложена на злоупотреби, корупция и присвояване. Да се надяваме, че листването ще донесе повече прозрачност и ще позволи по-голям контрол над операциите й, което е добра новина“

Един такъв пример е в Замбия, където властите смятат, че замърсяването от мините Мопани на Glencore предизвиква киселинни дъждове и здравословни проблеми в райони, където живеят 5 милиона души. Съветът по околна среда на Замбия съобщи, че разглежда „ред жалби свързани със замърсяването в Мопани“, но досега не е предприел наказателни мерки.

„При топенето се освобождава серен диоксид и други вредни замърсители, които увреждат населението с различни кожни, очни и респираторни проблеми. Заради минните отпадъци водата на Муфулира е отровена“ – коментира чиновникът от общината на град Муфулира Чарлз Муандила пред Ройтерс.

От мините Мопани коментират, че значително са подобрили екологичните стандарти, откакто компанията бе приватизирана от Glencore и следват ясен и договорен план за постигането на допълнителен напредък в тази насока. „Инвестициите в подобряването на екологичните стандарти вече достигнаха 300 милиона долара, като планираме още 150 милиона“

Огромните въглищни операции на Glencore в Колумбия, Prodeco, също станаха обект на глоба – от 700 000 долара през 2009 за няколко еконарушения, включително изхвърляне на отпадъци без позволение и добив на въглища, без издаден ОВОС.

Xstrata трябваше да плати глобите по време на временното й владение на мината през 2009, но коментира, че нарушенията са станали преди тя да поеме контрола над операциите.

Xstrata, подобно на много минни групи, има опит в посрещането на ред изисквания за „зелени стандарти“ и заяви, че е внедрила система за управление на околната среда, преди да върне мината на Glencore в началото на 2010.

В Еквадор, настоящото правителство се опитва да намали ролята на посредници като Glencore при сделките на националната петролна компания Petroecuador, коментира Фернандо Вилависенсио, базиран в Кито анализатор на петролния сектор.

„Glencore не са прозрачни при бизнеса си в Еквадор“ – казва той – „компанията беше фаворит на почти всички демократични правителства на Еквадор. Тя печелеше почти всички договори за които кандидатстваше. Те печелеха като се договаряха за малки маржове, но винаги по средата на срока предоговаряха контрактите, спорейки че разходите им са се повишили. Petroecuador обикновено им угаждаше“

Конкурси, като тези в Еквадор, са публични и са обект на продължаване на срока и предоговаряне на условията, стига това да е позволено в самите договори, отговарят от Glencore.

За да се подготви за публичния живот, Glencore нае PR фирмата Finsbury, която консултира Royal Dutch Shell и Rio Tinto.

Но без значение какъв PR ще има, има и такива които няма да си купят акции.

Майк Фокс, британският директор на подразделението за инвестиции в акции на Co-Operative Asset Management и мениджър на два фонда, коментира, че фондовете, проповядващи т.нар. „етични инвестиции“ не бягат непременно от ресурсния сектор – неговите фондове имат инвестиции в BG Group, производителя на природен газ, както и в Lonmin, чиято платина се използва в каталитични конвертори, но ще е трудно да притежаваш акции в толкова разнообразни минни и петролни операции. „Инвеститорите, които ги е грижа за околната среда, ще имат проблем със самото фундаментално естество на тези бизнеси“ – казва той.

Самият размер на Glencore, обаче, означава, че ред пенсионни фондове, които базират инвестициите си на индекса FTSE, ще купуват акциите. Швейцарски банкер, запознат с практиката на фондовете коментира: „Всичките тези фондове ще трябва да участват“

Появяването на Glencore във FTSE ще подсили изместването на лондонската фондова борса към ресурсните компании. Според Фокс, нарастващата доминация на един единствен сектор е голямо главоболие за по-малките инвеститори, които искат диверсифицирано портфолио. „Това ме притеснява точно толкова от финансова, колкото и от морална перспектива. Клиентите едва ли си представят, че когато инвестират в британски „растежен“ фонд една трета от парите им в крайна сметка ще се окаже в стоки“

Докато ресурсният сектор остава „горещ“, обаче, това едва ли ще се промени. Докато Glencore работи по листването, Katanga Mining се облагодетелства от растящите пазари и е мощен собственик на минни активи. През 2010 година, компанията, която бе на ръба на фалит, оповести 9-цифрена печалба.

Най-голямата компания за която не сте чували – Част 1

Заветът на Марк Рич

IPO-то – необходимото злоhttp://www.spekulanti.com/2011/03/03/%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-4-%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5/