Петър Андронов е в СИБанк (100% собственост на белгийската KBC Group) от средата на 2007 г. Работи в банковия сектор от 1994 г. От 2002 до май 2007 г. е главен директор на управление "Банков надзор" в БНБ, като участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство. С него разговаряме за възстановяването на икономиката, за реалната ситуация на бизнеса, за ролята на банките в процеса на съвземане на икономиката.

- 2010 г. показа, че хората предпочитат да ограничат потреблението и да си плащат заемите, за да нямат зависимост от кредити - Банките отново се състезават и ухажват здравите фирми, но точно те още нямат убеденост, че трябва да разгръщат бизнеса си на всяка цена - Кредитирането може да ускори процеса на възстановяване, но не може да е решаващ фактор - Възстановяването ще е между L- и U-образно. Представям си едно много, много дълго и разтеглено във времето U. - Не успяваме да инкасираме добрите си макроданни - Добрите предприятия в момента получават кредити с лихва euribor + 2-3% както преди кризата. - Оттук насетне, предполагам, ще има и по-ниски лихви, и по-ниски такси

Началото на годината потвърждава ли сигналите за оптимизъм от последното тримесечие на миналата година за излизане от кризата? По предварителни данни за този период ръстът на БВП е 1.7%, а за цялата 2010 г. е 0.3%.
- Последните данни за ръста на БВП са относително добри. Сравнени с тези отпреди кризата или с резултатите на други страни, които излизат по-бързо от кризата, не са особено впечатляващи, но все пак са добри. И те не са единствените положителни сигнали.

Такива се зародиха още през миналата година, например данните за изпълнението на бюджета, текущата сметка, бързорастящият износ, по-активното предлагане на банково кредитиране, нивото на резервите на централната банка, стабилизирането на заетостта и данните за безработицата. Когато към тях се прибавят и данните за ускоряващ се ръст на БВП, сякаш няма причина да смятаме, че през второто тримесечие на тази година ще се наблюдава различно развитие.

Сигналите обаче не са еднопосочни и не са само оптимистични. Намираме се в коловоз на бавно, мъчително възстановяване. Но това е естествено. Според мен продължават да са тревожни данните за преките чуждестранни инвестиции. Това е индикатор от най-новата ни история, който показва мащабен алтернативен канал за финансиране на икономиката и неговото функциониране.

Намалението на обема им десет пъти означава и десет пъти по-малко финансиране на икономиката ни по този канал. Няма как да очакваме тя да започне да се възстановява по-бързо, ако финансирането отвън е намаляващо и банковото финансиране в страната тепърва започва да се разгръща.

Все пак като че ли има лек превес на положителните данни над негативните, но скоростта на движението е с много ниски темпове. Един от положителните или донякъде смесени сигнали е външната среда. Тя се успокоява или поне има такива индикации. За съжаление регионът на Балканите не се радва на равномерното възстановяване на икономическия климат в останалата част на Европа и по-скоро северната част на континента.

Тоест България все още е принудена да споделя негативното възприемане за целия регион. Това е и една от причините за ниското ниво на преки инвестиции. Страната ни се възприема "пакетно" с другите държави на Балканите. Инвеститорите гледат на региона като на едно общо петно, въпреки че по макроданни България в момента превъзхожда почти всички страни наоколо.

Но не успяваме да инкасираме това в ползи и предимства, от една страна, заради "пакетното" ни възприемане, а, от друга, заради собствената ни неспособност да насърчим появяващите се инвеститори. Единствената икономика около нас, която се представя по-добре, е турската. Но това не е достатъчно, за да се промени цялото възприятие за региона.

Освен преките инвестиции другият важен негативен фактор, от който все още не сме започнали да се освобождаваме, е стагнираното вътрешно потребление. То не дава никакво основание за цялостно бързо възстановяване на икономиката. Износът (външното потребление) наистина осигурява сериозни възможности за експортно ориентираните компании, но не е достатъчно, трябва да се комбинира с вътрешно потребление, а там сигналите не са положителни. Поне засега.

Кога може да се очакват положителни сигнали за вътрешното потребеление?
- Данните за банковата система през 2010 г. показаха безпрецедентен за последните 15 г. процес - кредитният портфейл от потребителски заеми през цялата година намаляваше. Тоест въпреки промоционалните предложения и усилията ни за активизиране на търсенето населението предпочита да погасява съществуващите си кредити.

Клиентите предплащат част от задълженията си, нежелаейки очевидно да потребяват и да се ангажират с изплащане на нови заеми. Предпочитат да ограничат потреблението си и да върнат заема, за да нямат зависимост от кредити.

Това е проблем в начина на мислене на хората и не може да се промени изведнъж. Намалението при използването на кредитни карти и овърдрафти по картови сметки е с 10%. Въпреки че този тип заеми са много по-лесни като начин на ползване, с много по-голяма свобода, хората старателно намаляват задълженията си. Просто не желаят да потребяват.

Именно намалението на чуждите инвестиции и стагнираното вътрешно потребление са най-неприятните негативни сигнали от икономиката.
За съжаление има и достатъчно много предприятия, които не са изживели проблемите си. Някои от тях тепърва ще минат през етапа "прекратяване на дейността" и "ликвидация". Това означава, че една голяма част от икономиката все още не е излекувана.

Има ли рискове кризата у нас да се окаже с двойно дъно – сигналите за възстановяване да се окажат измамни и отново да потънем (т.нар. W-образно)?
- Не би трябвало. Мисля или по-скоро се надявам, че това може да се наблюдава само в случай че външната среда в ЕС преживее такъв сценарий. Тогава и ние най-вероятно бихме го последвали. По-скоро кризата у нас е между U- и L-образна, тъй като първият вариант е доста оптимистичен, а не ми се иска да мисля, че нашият сценарий е L-образното възстановяване.

По-скоро, както и външни анализатори прогнозираха, тук ще наблюдаваме междинна форма - между L- и U-образно възстановяване. Въпросът е колко наклонена ще бъде кривата на възстановяване на U-то. Представям си едно много, много дълго и разтеглено във времето хлътване на U-то и едва след това възстановяване. Точно защото това, което трябва да се промени, е в мисленето – на чуждите инвеститори, които отново да инвестират капитали тук, и на вътрешните потребители.

Начинът на мислене много лесно се повлиява в негативна посока, но за позитивната се изисква време. Не е реалистично да очакваме бързо възстановяване при хлътването, което имахме – от средно 6% ръст на БВП до спад от 4-5%. Това е около 10% хлътване и означава много дълбок шок в мисленето на хората. Затова и възстановяването ще отнеме повече време. U-образното възстановяване е възможно за икономики, които се свиха с 1-2%, а преди това имаха ръст около 1-2%.

Какъв потенциал за икономически растеж има страната, след като прогнозите са потреблението и разполагаемият доход на населението и фирмите да останат ниски, а инфлацията се увеличава?
- След свиването на икономиката ни базата е ниска. Това в известна степен ще даде възможност и незначителен ръст като абсолютен размер да се отчете като относително голямо процентно увеличение. Без кой знае колко съществено разширяване на икономиката ръстът ще е около 3-4%, а такива данни ще се възприемат като добър сигнал от чуждестранните инвеститори. Това ще е окуражително и за вътрешното потребление, което все пак няма толкова бързо да трансформира данните в позитивно мислене.

Потенциалът на икономиката са експортно ориентираните компании, нецикличните производства, възстановяването на туризма, селското стопанство, големите инфраструктурни проекти, включително енергийни. Те могат да са основното трасе на възстановяването. Когато те започнат да генерират такъв 3-4-процентен ръст, първите, които ще го пресметнат и трансформират в поведение, са чуждите инвеститори.

Едва след това - след две-три години, и мисленето на българските граждани ще го отчете. Има потенциал за икономически растеж, но за неговото разгръщане ще е необходимо време. И ако през втората половина на тази година и през 2012 г. успеем да достигнем 3-4% ръст на тримесечна база, трябва да се счита за голям успех.

Всъщност каква е реалната картина на бизнеса – на микрониво, извън макроикономическите данни? Вие общувате директно с фирмите и хората, какво показват наблюденията ви?
- Компаниите, които не пострадаха толкова силно от кризата и успяха да се стабилизират сравнително бързо, са експортно ориентираните (износ на метали, химически продукти, селскостопанска продукция), нецикличните производства, които имат сравнително стабилно вътрешно потребление. Но има голям брой други сектори, които все още преживяват ударите и дори не са започнали да се възстановяват.

Това са основно строителството и всички свързани с него сектори, дейности и производства. Все още има негативи, които трябва да се преглътнат. В момента се извършва редуциране на мащаба на тези сектори, както и много съществено прегрупиране вътре в тях. Очевидно някои няма да оцелеят след кризата. Ще се получи висока концентрация – малцината, които просъществуват, ще успеят да концентрират голяма част от бизнеса в съответния отрасъл.

От погледа на банкерите в известен смисъл има конфликт на данните на макрониво и това, което виждаме от контактите си на микрониво с отделните предприятия. Между тези две множества от данни и усещания има известна дистанция. Едно от обясненията е, че добрите компании, които продължават да увеличават приходите си и да расте бизнесът им, в по-малка степен се нуждаят от банково кредитиране. Някои от тях изобщо не ползват кредити в момента.

Други се финансират от чужбина по различни източници, включително с предплащане по доставките за износ. Тези качествени компании ползват банкови услуги, но най-вече разплащателни. Поради това по-малко общуваме с тях. По-изявени и пред нас, и в медиите са сякаш тези фирми, които не могат да се похвалят с добро качество на бизнеса, боли ги заради лихвите, нямат решение на проблемите.

Те се оплакват, защото имат проблеми, и търсят - кой по-яростно, кой по-спокойно, някакви форми на решение. Може би това е едно от логичните обяснения на разминаването между макро- и микроданните. Защото ние, банкерите, виждаме по-често проблемите и това създава цялостно впечатление за пропаст между макроданните и положението на микрониво.

Банките изчакват стабилизиране на ситуацията, за да активизират кредитирането. От друга страна, бизнесът казва, че е "пресъхнал". Как да се раздвижи икономиката без наличието на свеж ресурс?
- Въобще не е така. До третото тримесечие на 2009 г. банките в страната бяха пред труден избор. Анализаторите не можеха да дадат точен отговор дали светът и Европа са започнали да излизат устойчиво от рецесията. Някъде до третото тримесечие на 2009 г. все още имаше страхове дали ликвидността ще се прояви като сериозен проблем, какво ще се случи с лихвените проценти, с ресурса на пазарите, дали няма да има двойно дъно на кризата.

Тези колебания бяха много силни. През периода, в който банките изчакваха, кредитирането силно стагнира и приходите им намаляха. Освен това влошаването на кредити носи допълнителни разходи за провизиране. Заради намалелите обороти таксите и комисионните за банково обслужване също носеха ограничени доходи и колкото и банките да се постараха да оптимизират разходите си, не можаха да ги компенсират, включително и тези за лихви по депозитите. Защото от началото на 2009 г. ресурсът стана дефицитен и банките наддаваха за депозити. Външното финансиране също поскъпна.

Към втората половина на 2009 г. банките вече имаха добри външни и вътрешни сигнали и много силна потребност да започнат да възстановяват приходите си, а основният източник за това са кредитите. Заради тази причина повечето преосмислиха поведението си още в края на миналата година. Очевидно е активното предлагане на кредити за населението.

В някои случаи промоциите са съпоставими с тези от 2006-2007 г. Повечето от банките взеха ресурс за кредитиране на малкия и средния бизнес от международни финансиращи институции. Не трябва да се допуска интерпретацията, че банките не искат да кредитират. Имаме нужда да увеличим доходите си и искаме да кредитираме. Проблемът е, че не може да се намерят достатъчно на брой клиенти, които да поемат възможността за финансиране, която имаме.

Има фирми, които се оплакват, че не ги финансираме, но не може да се кредитира бизнес, който драматично се влошава. Банките, дори донякъде нервно, търсят компании, които имат здраво ядро на бизнеса и ще продължат да се развиват. Ухажват тези фирми. Само че точно тези клиенти все още нямат убеденост, че трябва да разгръщат бизнеса си на всяка цена.

Може би и затова са преживели успешно кризата. Повечето от тези хора са улегнали, стабилни, от десетилетие и повече са в своята бизнес ниша и не предприемат резки ходове. И ние сме ги намерили, идентифицирали сме ги, но не можем насила да ги накараме да вземат кредити. Точно този здрав елемент от бизнеса в момента се нуждае от време, за да се подготви за експанзия. А болната част от икономиката просто няма как да я кредитираме, защото с цялото си финансово състояние ни дава забранителен сигнал.

Как ще се завърти колелото?
- Банките не са тези, които ще измъкнат икономиката от кризата. Те могат да ускорят процеса на възстановяване. Но възстановяването трябва да се зароди в самата икономика и банките ще му дадат допълнително ускорение. За съжаление те имат проциклично поведение. Когато икономиката е във възход, те ускоряват растежа.

И обратно – когато икономиката даде сигнал за застой, банките свиват финансирането. Някъде до 2003 г. икономическият ръст у нас беше около 3-4%. След като банките навлязоха активно в кредитирането, той се ускори до около 5-6%. Тоест колкото и активно да кредитират, те могат да прибавят само нещичко към вътрешната, присъща на икономиката способност да расте. Но не могат да бъдат решаващият фактор.

Затова не съм съгласен с твърдението, че банките не искат да кредитират. През последните две тримесечия се върнахме в периода на много остра конкуренция помежду си за читавите клиенти. Добрите предприятия, които в момента са стабилни и се развиват, получават кредити с лихва в порядъка на euribor + 2-3%. Цена, сходна с тази отпреди кризата.

Пикът на необслужваните заеми се отложи за тази година. Към края на 2010 г. делът им е 12%. Какви нива са притеснителни за системата? Доколко може да издържи?
- Няма ниво, което да се дефинира като критична точка. Не бива да се забравя колко капитал получиха чуждите банки от централите си. През двете години на криза банките трупаха резерви срещу загуби, като темпото на заделяне на резерви е по-високо от темпото на влошаване на кредитния портфейл. Като цяло банковата система е в състояние да продължи да генерира доходи, с които да покрива разходите по влошените кредити.

И това може да продължи още известно време. При бърз и голям растеж на кредитния портфейл, какъвто беше допреди две-три години, се създава впечатлението, че общото му качество е добро, тъй като новоотпуснатите кредити са редовни. Сега се получава обратният ефект - липсата на ръст и дори свиването на някои сегменти води до липса на нови кредити, които да подобряват портфейла. В същото време влошените заеми се трупат и към съществуващите се прибавят нови.

Срещу всичко това обаче стои 17.3% капиталова адекватност на банковата система и 15% адекватност на първичния капитал. В ЕС едва ли има повече от една-две държави с по-добри показатели. Това, разбира се, изобщо не бива де е причина за самодоволство, защото едва ли сме показали целия размер на загубите. Със сигурност ще инкасираме още и ще понесем още негативи. Но поне в банкирането на дребно вече два месеца се отчитат добри данни. Този сектор показва стабилизация. Не подобрение, но стабилизация.

Кризата изкара на преден план и недоволството на клиентите от банките заради размера на лихвите и таксите...
- Недоволството на клиентите от банките заради лихви и такси успя да демонизира банкерите и да ги превърне в най-големите злодеи. Но клиентите не трябва да забравят, че банките имат не само кредитополучатели, а и вложители. Държим сметка и за тези наши клиенти, които влагат парите си при нас. И когато те искат по-високи лихви за парите си, няма откъде да ги вземем освен от парите, които продаваме.

Стоката "капитал" е като всяка друга стока – когато намалее предлагането й на пазара, тя поскъпва. А през първата половина на 2009 г. парите определено намаляха. Ресурсът от външните пазари изчезна и всички средства, с които икономиката ни разполагаше, бяха вътрешните спестявания. Те поскъпнаха, защото станаха дефицитни, и ние плащахме за тях повече.

Това няма как да се компенсира, освен като същите тези пари се продават по-скъпо на кредитополучателите. Когато купуваш скъпо от свой доставчик, явно трябва да продадеш по-скъпо на крайния потребител. Тези условия вече се промениха и мисля, че няма да има причина за ново увеличаване на лихвите. Новините, които гражданите ще получават оттук насетне, предполагам, ще бъдат положителни – и по-ниски лихви, и по-ниски такси.