дефлация, или може би хиперинфлация? Този въпрос не засяга само САЩ, но и фондовите, стоковите и трудовите пазари в глобален мащаб, пише привърженикът на Австрийската школа и изявен либертарианец Виджай Бояпати.

Съдбата на долара като резервна валута и жизнеспособността на сегашния паричен ред също зависят от отговора на този въпрос.

В края на 2007 г., в опит да се смекчи последиците от срива на цените в жилищния сектор, Федералният резерв започна серия от интервенции в икономиката на САЩ, в крайна сметка, разширявайки баланса си до над 2 трилиона долара.

Голяма част от дискусията, посветена на инфлацията се води в рамките на неокласическата гледна точка за икономиката, която се фокусира върху икономическитеагрегати, като заетостта, БВП, индекса на потребителските цени и техните привидни корелации. Според Бояпати този метод на икономическия анализ е погрешен, тъй като самите агрегати са подвеждащи и често манипулирани.

Под инфлация се разбира общо увеличение на цените, измерено чрез агрегираната стойност на потребителските цени. За съжаление тази дефиниция скрива причинно-следствената връзка, че увеличаване на предлагането на пари в една икономика води до покачване на цените. Т.е. реално инфлацията или дефлацията са съответно голямо нарастване или намаляване на предлагането на пари.

В трудовете си известният представител на Австрийската школа Лудвиг фон Мизес отбелязва че парите не са "неутрални" и че навлизането на новите пари в икономиката нарушава ценовия баланс на някои стоки, като по този начин променя структурата на производството.

Търговските банки печелят от разликата в лихвите между депозитната си база и отпуснатите кредити. По-голямата част от депозитите се използват от банките за кредитиране, като остатъкът се нарича частичен банков резерв. Отпусканите от банките пари се наричат кредитни.

До началото на XX век вложителите в САЩ са можели да изискват злато срещу парите си, но според Ротбард конкуренцията от по-малките регионални банки е довелa до картелизация на банкови интереси, която е отслабила структурите на златния стандарт

Процесът на картелизация завършва със създаването на централна банка-Федералният резерв. Системата на Федералния резерв дава възможност на банките в страната да отпускат повече пари и да държат по-малки резерви по координиран начин, без да се страхуват от бързото възмездие на уплашени вложители и облигационери.

Това координирано разширяване на паричното предлагане, станало възможно благодарение на централната банка, води до Голямата Депресия.

Със споразумението от Брентън Уудс след Втората световна война златният стандарт е напълно премахнат. А той по същество е важен механизъм за ограничаване на кредитирането.

В същото време нарастващият дефицит в търговският баланс на САЩ създава излишък от долари, натрупвани във валутните резерви на чужди правителства, които статистиката отчита като инвестиции в американската икономика.

Според стандартното икономическо мислене, основният механизъм, чрез който Федералния резерв влияе на кредитната експанзия в банковата система е манипулирането на резервите на банките. Използването на така наречените "операции на открития пазар", позволява на Фед да закупи активи в икономиката, обикновено дългосрочни облигации, с които създава пари от нищото в резервите на банковата система и стимулира кредитирането.

Този процес води до увеличаване на баланса на Фед. Противоположно, централната банкаможе да "източва" пари от икономиката чрез продажба на активи от своя баланс, които биха намалили обема на резервите в банковата система.

Федералният резерв може да повиши и задължителните резерви на банките или да ги редуцира. Всичко това става в система, в която големите банки са твърде големи, за да фалират.

Не е учудващо, че много икономисти и по-специално много последователи на Австрийската школа прогнозират, че разрастването на счетоводния баланс на Федералния резерв ще даде възможност за значително увеличаване на кредитирането, което от своя страна ще доведе до пропорционално увеличение на цените. Но те пропускат един факт. Повечето пари не означават автоматично по-ниски лихви и повече кредитиране.

Делът на проблемите кредити определя готовността на банките да предоставят заеми, на база на предполагаемия риск.

На пазара се случва обратното на общоприетото, че увеличеният обем (не дял) на частичните резерви води до повече кредитиране, както е според класическата теория на паричния мултипликатор. Всъщност ръстът на кредитирането води до покачване на резервите, тъй като все по-голяма част от средствата на банките идват от земи, а не от депозити.

За сравнение, размерът на парите M2 е бил средно около 7 трилиона долара през 2007 година. Депозитната база на банките в САЩ е била около 600 млрд. долара или около 8 на сто от М2. В същото време отпуснатите от банките заеми за 2007 г. са били в размер на общо около 6 трлн. долара. 

За да обобщим, от началото на 90-те години промените в банковите регулации са 
позволили на банките да финансират все по-голяма част от кредитните си емисии с други източници, освен резервите контролирани от Фед. В резултат на тези промени причинно-следствената връзка, постулирана от теорията на паричния мултипликатор, вече не действа.

На практика издаването на кредити предхожда създаването на резерви. Ако една банка се нуждае от допълнителни средства тя може да ги вземе назаем от Фед или от други търговски банки. Ако в банковата система като цяло липсват резерви, Фед ще инжектира повече пари, но това няма задължително да доведе до кредитна експанзия. С други думи, Фед вече следва експанзионистични дейности на банките, вместо да ги води. 

В същото време икономическите трудности за клиентите на банките, засилват една от неизбежните последиците от всяка кредитна експанзия - много заеми се оказват невъзстановими, което ускорява процеса на затягане на кредитирането.

През 2008 г. теорията, представена от председателя на Фед Бен Бернанке е, че загубите, понесени от банковата система са резултат на паника, така че цените и ликвидността на пазара са били движени от страх, а не от рационална загриженост за платежоспособността на банковата система. От тази гледна точка с количествените улеснения просто трябва да се намалят рисковите очаквания на пазара.

Но развитието на ситуацията показва структурни проблеми в банковата система, а не временен недостиг на ликвидност.

Пълната ликвидация на щетите, причинени от балона с цените на жилищата ще изисква много по-ниски цени на гарантираните с ипотечен дълг облигации и съответно по-високи лихвени проценти. Освен това, чрез предотвратяване на пълната ликвидация на ипотечните загуби, Федералният резерв пречи на американците да прекъснат неизгодните ипотечни договори и ограничава мобилността на работната сила на пазара на труда. С оглед на политиката на Фед в момента и за банките и за потребителите е по-изгодно да продължават неизгодните кредитни условия.

През последното десетилетие на миналия век Централната банка на Япония използва същите инструменти като Федералния резерв. В резултат в азиатската страна се наблюдава продължителен процес на кредитна дефлация.

Накратко, истинската загадка на дефлацията е, че тя не крие преразпределението на парите. Това налага виждането за обедняване на много хора, което рязко контрастира с инфлацията, която създава анонимни победители за сметка на анонимни губещи.

Огромните мащаби на кредитната експанзия, която се проведе по време на жилищния бум и съответните мащаби на неправилно разпределяне на капитала доведоха до загуби от трилиони долари в балансите на търговските банки. И за тях става по-изгодно да печелят от спекулации на фондовите пазари.

Въпреки че Федералният резерв има теоретичните възможности за възобновяване на кредитната експанзия чрез осребряване на достатъчно публичен дълг, е малко вероятно да го направи.

Най-вероятно централната банка на САЩ ще запази сегашния си курс на "контролирана дефлация," което би довела до продължителен период на висока безработица и бавен растеж.

Причините за последното силно увеличение на цените на суровините не се крият в САЩ или в Европа, а в развиващите се пазари, които по време на финансовата криза получиха конкурентно предимство и сега се възползват от него.DarikFinance.b