Това е преди кризата – отбелязва в реч предTED Мартин Жаке, писател и колумнист наGuardian, основател на мисловния тръстDemos. Последните прогнози на BNP Paribas,кога Китай ще има по-голяма икономика от САЩ, са за 2020 г., отбелязва той. Това е след само десет години.

Китай ще промени света по два фундаментални начина. Първо, това е голяма развиваща се страна с население 1.3 млрд. души, чийто БВП през последните 30 години расте средно с 10% годишно. Никога по-рано в модерната ера страна с развиваща се икономика е имала най-голям БВП в света – а не развита икономика.

Второ, за пръв път в модерната ера доминиращата страна в света няма да е от Запада, а от много по-различна цивилизация. На Запад широко е разпространено мнението, че страните, които се модернизират, също така се и „западнизират“. Според Жаке, това е илюзия. Това допускане се базира на съждението, че модерността е просто следствие от конкуренция, технологии и пазари. Не е така. Модерността също така се определя от история и култура. Китай не е като Запада, и няма да стане като Запада. В много фундаментални аспекти Китай ще остане много различен.

Големият въпрос е как да разберем какво е Китай. Проблемът на Запада в момента е конвенционалният подход: искаме да разберем Китай със западни термини и чрез западни идеи. Но не можем. Затова Жаке предлага три гледни точки върху Китай.

Първо, Китай не е национална държава. Наричат го такава през последните 100 години, но не е. Авторът нагледно показва каква е съвременната територия на Китай и площта на династията Чин към 206 г. пр.н.е., когато се твърди, че е роден съвременен Китай. В периода, когато династията Хан е заемала най-големи територии, към 57 г.пр.н.е., тя просто е покривала земите на Източен Китай, където сега живее по-голямата част от китайското население.

Изключителното в случая е, че това, което дава на Китай чувството за Китай, което определя какво е да си китаец, не идва от последните 100 години, не е от периода на националните държави, както е на Запад – а от периода на формиране на цивилизацията. Така се обясняват обичаи като почитане на предците, много конкретна идея за държава, ясна идея за семейството, социални отношения като куанши /персонализирани мрежи на влияние/,Конфуцианските ценности и др. Всички те идват от периода на формиране на цивилизацията.

С други думи Китай, за разлика от другите страни на Запад и останалия свят, се оформя от усещането си за държава – цивилизация, а не за национална държава. И към това трябва да се добави още нещо.

Разбира се, че Китай е огромен: както в демографско, така и в географско отношение. Това, което не разбираме, е че Китай е изключително многообразен и плуралистичен. В редица отношения Китай е много децентрализиран. Място като това не може да се управлява от Пекин, ако мислите, че нещата стават така. Никога не е било така.

Изборените факти имат дълбоки последици. Например тази: най-голямата политическа ценност в Китай е единството, поддържането на Китайската цивилизация. Преди 2000 години в Европа Римската империя се разпадна, и частите й остават оттогава досега разделени. Китай за същия период се движеше в точно противоположната посока. С много мъка тази голяма цивилизация се удържаше единна.

Има и по-прозаични последици. Да вземем Хонконг. Помните предаването на Хонконг от Великобритания на Китай през 1997 г. Китай тогава обещаваше: една страна, две системи. Никой на Запад обаче не му вярваше. Сега, 13 години по-късно, се оказа, че сме сгрешили. Хонконг остава различен от останалия Китай. Защо сгрешихме? Защото, напълно естествено за нас, мислехме в рамката на националните държави.

Помислете си за обединението на Германия през 1990 г. Какво стана? Изтокът беше погълнат от Запада. Една стана, една система: това е мисленето на националните държави. Но страна – цивилизация като Китай не може да се управлява с една система, това не работи. Отговорът на Китай по въпроса за Хонконг – както ще бъде и към Тайван – е: една цивилизация, много системи.

Вторият информационен блок за разбирането на Китай: китайците имат много характернно разбиране за раса. От 1.3 млрд. китайци, 90% считат, че принадлежат към една и съща раса, хан. Това е тотално различно от останалите държави с по-голямо население: Индия, САЩ, Индонезия, Бразилия. Всички те са мулти-расови.

В Китай не е така. Различни раси има само по границите. Причината отново може да се потърси в страната – цивилизация. Историята през последните 2000 години – завоюване, окупация, асимилиране и т.н. - доведе до възникването на идеята за хан, подхранвана отмного силно усещане за културна идентичност.

Големото предимство от този исторически опит е, че без хан Китай никога не би могъл да остане цял. Идентичността на хан е като цимент. Големият недостатък е, че хан имат много слабо разбиране на културното различие. Те изглежда наистина вярват в своето превъзходство и презират тези, които не са като тях. Оттук идва тяхното отношение към тибетците и уйгурите.

Третата отправна точка за разбирането на Китай за Жаке е държавата. Отношението между общество и държава в Китай е много различно от това на Запад. На Запад ние мислим, че авторитетът и легитимността на държавата е функция, следствие от демокрацията.

Проблемът с това предположение е, че Китайската държава има повече авторитет и легитимност сред китайците, отколкото в която и да е западна страна. Това не може да се обясни с демокрацията, защото в Китай демокрация няма. Причината за това е, че държавата в Китай е представител и пазител на цивилизацията. Тоест държавата играе почти духовна роля.

Също така, докато авторитетът на държавата в Европа и Северна Америка традиционно е оспорван – от църквата, аристокрацията, търговците и т.н. - от 1000 години властта на китайската държава не е подлагана на съмнение.

Така че конструкцията на властта в Китай е много различна от това, което познаваме от историята на Запада. Китайците имат различно отношение към държавата. Докато ние гледаме на нея като натрапник, чужденец, орган чиито правомощия трябва да бъдат ограничени, китайците изобщо не мислят така. Китайците гледат на държавата като част от семейсвтото. И то не просто като член – като глава на семейството, като патриарх. Това е заложено в тях и е много по-различно от нас.

В китайския случай ние имаме работа с нова парадигма, която е по-различна от всичко, което сме мислили в миналото. Китай вярва в пазара и в държавата. Адам Смит в края на XVIIIвек каза: „Китайският пазар е по-голям и по-развит и по-сложен от всичко в Европа.“ И така е било оттогава досега, като изключим периода на Мао.

Това обаче се съчетава с изключително силна, тотална държава. Държавата в Китай е навсякъде. Във водещите фирми, много от тях публични дружества; частните фирми, дори и много големи като Lenovo, в много отношения зависят от държавния патронаж. Целите за икономиката се поставят от държавата. Държавата разбира се е на още много места, например в политиката за едно дете. Освен това, традициите в „изкуството на държавното управление“ са много стари.

Великата Китайска стена е една от илюстрациите. Но има и други – например Великият канал, започнат в пети век пр.н.е. и завършен в седми век от н.е. Той се е простирал 1114 мили от Пекин до Шанхай. Има дълга история на изключителни държавни инфраструктурни проекти в Китай, които обясняват това, което виждаме днес, например язовира Трите клисури и много други.

Ето имаме три информационни блока за разбиране на Китай: страна – цивилизация, концепция за раса, природа на държавата и отношения с обществото.

Но ние продължаваме да настояваме, че можем да разберем Китай просто като прехвърляме върху него нашият западен опит, като гледаме на него през западни очи, използвайки западни концепции. Това е причината за грешните ни прогнози по отношение на Китай.

За съжаление трябва да кажа – отбелязва Жаке – че нагласите ни към Китай са проява на нашата дребна западна менталност. Те са арогантни, защото си мислим, че сме най-добрите и в нас е универсалната мярка. Те са неграмотни, защото отказваме да разгледаме проблема защо сме различни.

Западът мисли за себе си като за най-космополитната култура. Но не е. В много отношения той е най-еснафската култура. За 200 години Западът доминираше в света и нямаше нужда да разбира другите култури и цивилизации, защото при нужда със сила можеше да си проправи път. Докато останалите култури – останалият свят – които бяха в много по-слаба позиция – бяха принудени да разберат Запада, защото той беше при тях. И в резултат, другите станаха много по-космополитни от Запада.

В Източна Азия – Япония, Корея, Китай – живее една трета от световното население. Това сега е най-големият икономически регион в света. Хората от Източна Азия са много по-любознателни за Запада, отколкото Западът за Източна Азия.

И да се върнем към началото: много бързо, в исторически план, светът се повежда и оформя не от старите развити страни, а от развиващия се свят. Видяхме колко бързо Г20 зае позицията на Г7. Две са последствията от това: първо, Западът бързо губи влиянието си в света. Видяхме го в Копенхаген, на преговорите за глобалния климат. Европа не беше на масата на финалните преговори. Кога за последно се е случвало нещо такова? Преди 200 години, но това ще се случва все по-често в бъдеще. Второ, като неизбежна последица, светът ще става все по-непознат за нас.

САЩ и Европа в много неща си приличат. Европейците до голяма степен не са наясно, че светът около тях се променя. Континентът ходи насън, потънал в забрава. Европа губи досег със света и губи усещането си за бъдеще. Европа, която някога командваше бъдещето ...

Ако искате да усетите бъдещето, идете в Китай. Китай днес има по-голяма мрежа от високоскоростни влакове от която и да е друга страна в света, а скоро ще има повече от всички други страни взети заедно. Или идеята за нов мегабус, който скоро ще бъде изпитан в покрайнините на Пекин. На горната палуба ще се возят 2000 души. Отдолу е кухо, за да могат да минават автомобили. Мегабусът ще се движи под земята по релси със скорост 100 мили в час. Това е решението на проблема, че Китай ще има много градове с население над 20 млн. души.

Всичко изброено ще има положителни и отрицателни последици за света – Жаке се концентрира върху положителнтие. От 200 години насам светът на практика беше командван от частица от населението, това е делът на САЩ и Европа. Възходът на Китай, Индия, Бразилия, Индонезия и т.н. представлява най-големият акт на демократизация за последните 200 години. Цивилизации и държави, които бяха игнорирани, които нямаха глас, ще бъдат представени по друг начин в този свят.

Като хуманисти, трябва да приветстваме тази трансформация, казва Жаке. И трябва да се учим от тези цивилизации. Сред смеха на препълнената зала на организацията за разпространяване на идеи TED, Жаке показва рисунка върху коприна от 1368 г.: вижте, китайците са открили дори голфа! Добре дошли в Бъдещето.DarikFinance.bg