Постинг
27.01.2011 17:15 -
Над 36 млрд. евро е дългът на България
Над 36 млрд. евро е дългът на България
Задълженията на банковия сектор към чужбина
също са съвсем поносими и не заплашват стабилността му като цяло. Става дума за 6.72 млрд. евро. Самият факт, че от началото на 2010-а до края на октомври (по актуални данни БНБ не е публикувала) кредитните институции са погасили 1.16 млрд. евро към чуждестранни кредитори, без това да доведе до напрежение в системата, е достатъчно добра атестация за тяхната стабилност. Пък и не е за пренебрегване фактът, че близо 90% от външния дълг на банките е по кредити, отпуснати им от техните чуждестранни майки. Най-смущаващото обстоятелство е, че
външният дълг на българските фирми
е скочил до 26.58 млрд. евро. От тях 14.52 млрд. евро са задължения на компаниите към техните чуждестранни собственици (вътрешнофирмени кредити). А както при банките, така и при фирмите инвеститорите нямат никакъв интерес да изтеглят това финансиране, защото така ще убият бизнеса си у нас. Освен ако самите те не са притиснати до "стената".
Останалите 12.06 млрд. евро са преки задължения на български компании към външни кредитори. Половината от тях са дългосрочни, но те, както и краткосрочните дългове, се обслужват редовно. Поне това показва информацията на БНБ. А когато по един заем няма просрочия, той трудно може да стане предсрочно изискуем. Но дори хипотетично да приемем, че българските компании длъжници не могат да си плащат и изпаднат в несъстоятелност, това не води до директна заплаха за финансовото стабилност на страната. Например "Кремиковци", който бе обявен в несъстоятелност през 2008-а, дължеше стотици милиони долари и евро на чуждестранни компании и инвеститори. Фалитът на предприятието не разклати устоите на българската икономика, а външните му кредитори все още чакат синдикът да осребри имуществото и с получените приходи да им се издължи.
Така е при фирмите, колкото и големи да са те, техният фалит не води до директни заплахи за финансовата стабилност на държавата, защото кредиторите им (в това число и външните) са наясно с риска, който са поели. Както и с факта, че при несъстоятелност могат да си върнат само част от дадените назаем пари. Друга ще е ситуацията, ако заради верижни фалити на компании банките у нас не могат да си съберат голяма част от вземанията. Тогава нещата могат да се усложнят, защото платежоспособността на целия финансов сектор ще е застрашена. Но това е съвсем отделна тема.
Връщайки се към частния външен дълг, можем да констатираме, че споменатите около 32.7 млрд. евро задължения на частните фирми и банки към чужбина не са проблем за държавата. Защо обаче трябва да анализираме
държавния дълг
след като на фона на частния той е пренебрежимо малък - само 3.31 млрд. евро и още 641 млн. евро гаранции. Вътрешният дълг на държавата пък е 3.84 млрд. лв. (1.96 млрд. евро). Така общите задължения на България към наши и чуждестранни кредитори възлизат на 5.27 млрд. евро, а в случай че гаранциите бъдат активирани - 5.91 млрд. лева. Нищо работа ще кажат мнозина, но едва ли ще са такива оптимисти, ако знаят, че само за обслужването на тези задължения от бюджета за 2011-а ще бъдат похарчени 652.56 млн. лв. - сума достатъчна например за осъществяването на реформата в здравеопазването. При това, независимо от тази сума, задълженията на държавата към външни и вътрешни кредитори не само че няма да намаляват, но и ще растат. Защото през 2011-а правителството планира да похарчи 1.93 млрд. лв. повече. А дефицитът трябва да бъде финансиран по някакъв начин. Единият източник е нов дълг. Според заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева през тази година
държавата ще емитира облигации за 1 млрд. лв.
(около 669 млн. щ. долара). Като това ще стане за сметка на държавни ценни книжа, които ще бъдат пуснати на вътрешния пазар. А как ще се финансира разликата до 1.93 млрд. лв., колкото е планираният дефицит?
Правителството планира да осигури приходи от приватизацията в размер на 450 млн. лв., което е малко съмнително. Дори те да бъдат набавени обаче, остават още около 480 млн. лв., които трябва да постъпят отнякъде в хазната. В противен случай с толкова ще бъде намален фискалният резерв, чийто размер в момента е около 6 млрд. лв., но от него държавата не може да пипа 3.1 млрд. лева. Впрочем в Закона за държавния бюджет за 2011-а е записано, че в края на годината въпросният резерв не може да е под 4.5 млрд. лева. Което означава, че държавните финансисти са си оставили вратичка, в случай че прогнозите им за приходите не се сбъднат.
Но проблемът е закодиран другаде. А именно, че Министерството на финансите има намерение да покрива дефицита, като привлича средства не от външния, а от вътрешния пазар. Това означава, че свободните пари на банките ще отидат в сигурните държавни облигации и те няма да търсят платежоспособни клиенти, които да кредитират. Което от своя страна ще затрудни съживяването на бизнеса.
Освен това
Министерството на финансите възстанови практиката
да пуска на пазара краткосрочни (шестмесечни) облигации явно заради ниската доходност - 1.38% годишно. Според бившия министър на финансите Пламен Орешарски емитирането на такива краткосрочни облигации е оправдано само ако държавата финансира с тях краткосрочни "дупки" в бюджета и очаква в рамките на една година да има излишък, с който да погаси въпросните дългови ценни книжа. Само че случаят не е такъв, тъй като през следващите две-три години управляващите не планират бюджетен излишък.
Излиза, че правителството ще ползва краткосрочни дългови инструменти, за да финансира дългосрочно част от бюджетните дефицити. Очевидно всичко се прави с цел държавата да си осигури налични средства на възможно най-ниската цена, за да плати в началото на 2013-а 813 млн. щ. долара по глобалните облигации. Което може и да изглежда правилно, но като дългосрочна политика може така да обърка матуритета на държавния дълг, че да вгорчи живота на всяко следващо правителство. Защото след 2013-а идва януари 2015, когато отново ще трябва да плащаме глобални облигации, но този път за 1.09 млрд. евро. И ако дотогава икономиката не отбележи растеж, бюджетът не излезе на излишък и фискалният резерв не започне трайно да се увеличава, положението ще бъде много по-сложно
Петър Илиев
Задълженията на банковия сектор към чужбина
също са съвсем поносими и не заплашват стабилността му като цяло. Става дума за 6.72 млрд. евро. Самият факт, че от началото на 2010-а до края на октомври (по актуални данни БНБ не е публикувала) кредитните институции са погасили 1.16 млрд. евро към чуждестранни кредитори, без това да доведе до напрежение в системата, е достатъчно добра атестация за тяхната стабилност. Пък и не е за пренебрегване фактът, че близо 90% от външния дълг на банките е по кредити, отпуснати им от техните чуждестранни майки. Най-смущаващото обстоятелство е, че
външният дълг на българските фирми
е скочил до 26.58 млрд. евро. От тях 14.52 млрд. евро са задължения на компаниите към техните чуждестранни собственици (вътрешнофирмени кредити). А както при банките, така и при фирмите инвеститорите нямат никакъв интерес да изтеглят това финансиране, защото така ще убият бизнеса си у нас. Освен ако самите те не са притиснати до "стената".
Останалите 12.06 млрд. евро са преки задължения на български компании към външни кредитори. Половината от тях са дългосрочни, но те, както и краткосрочните дългове, се обслужват редовно. Поне това показва информацията на БНБ. А когато по един заем няма просрочия, той трудно може да стане предсрочно изискуем. Но дори хипотетично да приемем, че българските компании длъжници не могат да си плащат и изпаднат в несъстоятелност, това не води до директна заплаха за финансовото стабилност на страната. Например "Кремиковци", който бе обявен в несъстоятелност през 2008-а, дължеше стотици милиони долари и евро на чуждестранни компании и инвеститори. Фалитът на предприятието не разклати устоите на българската икономика, а външните му кредитори все още чакат синдикът да осребри имуществото и с получените приходи да им се издължи.
Така е при фирмите, колкото и големи да са те, техният фалит не води до директни заплахи за финансовата стабилност на държавата, защото кредиторите им (в това число и външните) са наясно с риска, който са поели. Както и с факта, че при несъстоятелност могат да си върнат само част от дадените назаем пари. Друга ще е ситуацията, ако заради верижни фалити на компании банките у нас не могат да си съберат голяма част от вземанията. Тогава нещата могат да се усложнят, защото платежоспособността на целия финансов сектор ще е застрашена. Но това е съвсем отделна тема.
Връщайки се към частния външен дълг, можем да констатираме, че споменатите около 32.7 млрд. евро задължения на частните фирми и банки към чужбина не са проблем за държавата. Защо обаче трябва да анализираме
държавния дълг
след като на фона на частния той е пренебрежимо малък - само 3.31 млрд. евро и още 641 млн. евро гаранции. Вътрешният дълг на държавата пък е 3.84 млрд. лв. (1.96 млрд. евро). Така общите задължения на България към наши и чуждестранни кредитори възлизат на 5.27 млрд. евро, а в случай че гаранциите бъдат активирани - 5.91 млрд. лева. Нищо работа ще кажат мнозина, но едва ли ще са такива оптимисти, ако знаят, че само за обслужването на тези задължения от бюджета за 2011-а ще бъдат похарчени 652.56 млн. лв. - сума достатъчна например за осъществяването на реформата в здравеопазването. При това, независимо от тази сума, задълженията на държавата към външни и вътрешни кредитори не само че няма да намаляват, но и ще растат. Защото през 2011-а правителството планира да похарчи 1.93 млрд. лв. повече. А дефицитът трябва да бъде финансиран по някакъв начин. Единият източник е нов дълг. Според заместник-министъра на финансите Боряна Пенчева през тази година
държавата ще емитира облигации за 1 млрд. лв.
(около 669 млн. щ. долара). Като това ще стане за сметка на държавни ценни книжа, които ще бъдат пуснати на вътрешния пазар. А как ще се финансира разликата до 1.93 млрд. лв., колкото е планираният дефицит?
Правителството планира да осигури приходи от приватизацията в размер на 450 млн. лв., което е малко съмнително. Дори те да бъдат набавени обаче, остават още около 480 млн. лв., които трябва да постъпят отнякъде в хазната. В противен случай с толкова ще бъде намален фискалният резерв, чийто размер в момента е около 6 млрд. лв., но от него държавата не може да пипа 3.1 млрд. лева. Впрочем в Закона за държавния бюджет за 2011-а е записано, че в края на годината въпросният резерв не може да е под 4.5 млрд. лева. Което означава, че държавните финансисти са си оставили вратичка, в случай че прогнозите им за приходите не се сбъднат.
Но проблемът е закодиран другаде. А именно, че Министерството на финансите има намерение да покрива дефицита, като привлича средства не от външния, а от вътрешния пазар. Това означава, че свободните пари на банките ще отидат в сигурните държавни облигации и те няма да търсят платежоспособни клиенти, които да кредитират. Което от своя страна ще затрудни съживяването на бизнеса.
Освен това
Министерството на финансите възстанови практиката
да пуска на пазара краткосрочни (шестмесечни) облигации явно заради ниската доходност - 1.38% годишно. Според бившия министър на финансите Пламен Орешарски емитирането на такива краткосрочни облигации е оправдано само ако държавата финансира с тях краткосрочни "дупки" в бюджета и очаква в рамките на една година да има излишък, с който да погаси въпросните дългови ценни книжа. Само че случаят не е такъв, тъй като през следващите две-три години управляващите не планират бюджетен излишък.
Излиза, че правителството ще ползва краткосрочни дългови инструменти, за да финансира дългосрочно част от бюджетните дефицити. Очевидно всичко се прави с цел държавата да си осигури налични средства на възможно най-ниската цена, за да плати в началото на 2013-а 813 млн. щ. долара по глобалните облигации. Което може и да изглежда правилно, но като дългосрочна политика може така да обърка матуритета на държавния дълг, че да вгорчи живота на всяко следващо правителство. Защото след 2013-а идва януари 2015, когато отново ще трябва да плащаме глобални облигации, но този път за 1.09 млрд. евро. И ако дотогава икономиката не отбележи растеж, бюджетът не излезе на излишък и фискалният резерв не започне трайно да се увеличава, положението ще бъде много по-сложно
Петър Илиев
Харесва ми.Като целенасочен, естествено зависимостите за орязани.Ще допълня с пример за фирмена задлъжнялост.По приватизационен договор - инвестиции 20 мил.От тях, машини и съоръжения- втора трета употреба на троъна цена.За новите естествено в пъти.Хайде , фирмата работи, а задълженията и се увеличават, наместо да е обратното.Няма кой да види колко е "фалшивото" инвестиране във фирмите- никакъв контрол
цитирайА на мен не ми харесва...сиуацията. Браво за статията.
цитирай
3.
анонимен -
А Вы задумывались о экономике и услугах
02.09.2011 01:09
02.09.2011 01:09
Являясь первым кадровым агентством региона, <a href=http://acentr74.ru/>Привлечение инвестиций</a> успешно подбираем, обучаем круг, консультируем применительно вопросам управления персоналом, снабжаем информацией, необходимой ради принятия решений.
В каких случаях мы можем составлять полезны именно Вам?
Когда вам гордо ПРОИСХОЖДЕНИЕ оказываемых услуг,
Когда вам презрительно, что желание ваш соперник глубоко <a href=http://acentr74.ru/>Бюджетирование</a>
, а независимо же имел ЭКСПЕРИМЕНТ, ТЕХНОЛОГИИ, необходимые для успешного решения кадровых задач вашего бизнеса,
Когда вам величественно, для ваш соперник понимал вас и ваши проблемы с полуслова, видел проблему не локально, а шире,
Коли вам гордо, чтобы ваш соискатель был заинтересован в выстраивании долговременных плодотворных отношений с вами, а не желал незатейный скоро заработать для вас,
Коли ваша альтернатива настолько сложна, сколь бремя агентств уже отчаялись решить ее…
Или ваша контингент понимает такса развития человеческого ресурса чтобы роста бизнеса и вес партнера, способного помогать увеличению стоимости вашей компании в части данного капитала то мы поможем Вам <a href=http://acentr74.ru/>Сотрудничество в получении кредита</a>
,
Ежели вы устали, открывая филиал в новом городе, ЛИЧНЫЙ РАЗ мотать эра ради круг агентства, согласование условий и установление взаимопонимания, то, забегая следующий, хочу сообщить, сколь эту работу мы уже проделали изза вас!
Итак, если вышеперечисленное ГОРДО ДЛЯ Вас, то мы – <a href=http://acentr74.ru/>Испытание финансово-хозяйственной деятельности</a>
.
Почему я уверена в этом?
Заблаговременно прихода в Тюмень филиалов московских и иностранных кадровых агентств, наши расценки, в ход 8 лет, были самыми высокими. И коли позыв частный единожды, выполняя миссия, мы не доказывали адекватность своей ценовой политики высоким качеством работы, мы готовность простой не выжили. И это – важный аргумент. Опричь того,
цитирайВ каких случаях мы можем составлять полезны именно Вам?
Когда вам гордо ПРОИСХОЖДЕНИЕ оказываемых услуг,
Когда вам презрительно, что желание ваш соперник глубоко <a href=http://acentr74.ru/>Бюджетирование</a>
, а независимо же имел ЭКСПЕРИМЕНТ, ТЕХНОЛОГИИ, необходимые для успешного решения кадровых задач вашего бизнеса,
Когда вам величественно, для ваш соперник понимал вас и ваши проблемы с полуслова, видел проблему не локально, а шире,
Коли вам гордо, чтобы ваш соискатель был заинтересован в выстраивании долговременных плодотворных отношений с вами, а не желал незатейный скоро заработать для вас,
Коли ваша альтернатива настолько сложна, сколь бремя агентств уже отчаялись решить ее…
Или ваша контингент понимает такса развития человеческого ресурса чтобы роста бизнеса и вес партнера, способного помогать увеличению стоимости вашей компании в части данного капитала то мы поможем Вам <a href=http://acentr74.ru/>Сотрудничество в получении кредита</a>
,
Ежели вы устали, открывая филиал в новом городе, ЛИЧНЫЙ РАЗ мотать эра ради круг агентства, согласование условий и установление взаимопонимания, то, забегая следующий, хочу сообщить, сколь эту работу мы уже проделали изза вас!
Итак, если вышеперечисленное ГОРДО ДЛЯ Вас, то мы – <a href=http://acentr74.ru/>Испытание финансово-хозяйственной деятельности</a>
.
Почему я уверена в этом?
Заблаговременно прихода в Тюмень филиалов московских и иностранных кадровых агентств, наши расценки, в ход 8 лет, были самыми высокими. И коли позыв частный единожды, выполняя миссия, мы не доказывали адекватность своей ценовой политики высоким качеством работы, мы готовность простой не выжили. И это – важный аргумент. Опричь того,
4.
анонимен -
Как вы относитесь к стартапам?
27.09.2011 01:58
27.09.2011 01:58
Не самостоятельно давно нарвался дабы уединенно нынешний сайт в сети, ради котором нашел благородство интересного для себя <a href=http://softmuzik.ru/>видео-ролики</a>, <a href=http://softmuzik.ru/>умение</a>, <a href=http://softmuzik.ru/>фокус</a>,
<a href=http://softmuzik.ru/>знаменитости</a>, <a href=http://softmuzik.ru/>видео-ролики</a>, <a href=http://softmuzik.ru/>знаменитости</a> и щас хочу поделиться с Вами этим интересным и классным порталом. Надеюсь и вы воеже нем найдете массу интересного и нового для себя.
Модераторов упрашивание не оправдывать арена, написан человеком только, не СПАМ
цитирай<a href=http://softmuzik.ru/>знаменитости</a>, <a href=http://softmuzik.ru/>видео-ролики</a>, <a href=http://softmuzik.ru/>знаменитости</a> и щас хочу поделиться с Вами этим интересным и классным порталом. Надеюсь и вы воеже нем найдете массу интересного и нового для себя.
Модераторов упрашивание не оправдывать арена, написан человеком только, не СПАМ
5.
анонимен -
Рецензии и обзоры на книги
18.10.2011 13:58
18.10.2011 13:58
Всем любителям читать – рад видеть Вас на этот сайт! Целью его создания является размещение обзоров на интересные книги. По правде говоря, я действительно люблю читать книги. Любовь к ним берёт своё начало в раннем детстве, когда ещё моя мама читала мне сказки. Перед сном или просто так. А я вслушивался, чтобы, когда сам научусь читать, вкушать от изобилия сокровищниц мировой литературы уже самостоятельно. С помощью этого вэбресурса я хочу поделиться своей теплотой к чтению и рассказать, о том, какие бывают интересные книги. О том, как хорошо, увлекательно и полезно их читать. Итак, в статьях на этом ресурсе я рассказываю об замечательных книгах, таких как: <a href=http://reviewbooks.ru/chak-palanik-kolyibelnaya/>Чак Паланик Колыбельная</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/zavodnoj-apelsin/>энтони берджес заводной апельсин</a> , <a href=http://reviewbooks.ru/milan-kundera-nevynosimaya-legkost-bytiya/> кундера невыносимая легкость бытия</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/xenk-mudi-bog-nenavidit-nas-vsex/> бог ненавидит нас всех</a> , <a href=http://reviewbooks.ru/chak-palanik-bojcovskij-klub/>чак паланик бойцовский клуб</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/deniel-kiz-cvety-dlya-eldzhernona/>цветы для элджернона</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/gabriel-garsia-markes-sto-let-odinochestva/> маркес сто лет одиночества</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/bernar-verber-imperiya-angelov/>империя ангелов</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/ajn-rend-atlant-raspravil-plechi/>книга атлант расправил плечи</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/dzhon-perkins-ispoved-ekonomicheskogo-ubijcy/>перкинс исповедь экономического убийцы</a>,
<a href=http://reviewbooks.ru/greg-mortenson-tri-chashki-chaya/>три чашки чая грег</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/erik-emmanyuel-shmitt-oskar-i-rozovaya-dama/> шмитт оскар и розовая дама</a> , <a href=http://reviewbooks.ru/xaled-xossejni-tysyacha-siyayushhix-solnc/>тысяча сияющих солнц</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/xaruki-murakami-norvezhskij-les/> норвежский лес харуки</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/entoni-berdzhess-trepet-namereniya/> Трепет намерения</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/erix-mariya-remark-zhizn-vzajmy/>эрих ремарк жизнь взаймы</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/uilyam-golding-povelitel-mux/>уильям голдинг повелитель мух</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/chak-palanik-udushe/> чак паланик удушье</a>,
<a href=http://reviewbooks.ru/den-braun-cifrovaya-krepost/>цифровая крепость</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/umberto-eko-imya-rozy/> имя розы эко</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/gregori-devid-roberts-shantaram/>шантарам</a>, которые мне был рад прочитать. Это моё правило, которое я неукоснительно соблюдаю в статьях на вэбсайте. Писать только о том, что сам слушал. Не пытаться судить о чём-то по "наслышке". Только рассказанное из собственного опыта, восприятия, впечатлений.
цитирай<a href=http://reviewbooks.ru/greg-mortenson-tri-chashki-chaya/>три чашки чая грег</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/erik-emmanyuel-shmitt-oskar-i-rozovaya-dama/> шмитт оскар и розовая дама</a> , <a href=http://reviewbooks.ru/xaled-xossejni-tysyacha-siyayushhix-solnc/>тысяча сияющих солнц</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/xaruki-murakami-norvezhskij-les/> норвежский лес харуки</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/entoni-berdzhess-trepet-namereniya/> Трепет намерения</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/erix-mariya-remark-zhizn-vzajmy/>эрих ремарк жизнь взаймы</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/uilyam-golding-povelitel-mux/>уильям голдинг повелитель мух</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/chak-palanik-udushe/> чак паланик удушье</a>,
<a href=http://reviewbooks.ru/den-braun-cifrovaya-krepost/>цифровая крепость</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/umberto-eko-imya-rozy/> имя розы эко</a>, <a href=http://reviewbooks.ru/gregori-devid-roberts-shantaram/>шантарам</a>, которые мне был рад прочитать. Это моё правило, которое я неукоснительно соблюдаю в статьях на вэбсайте. Писать только о том, что сам слушал. Не пытаться судить о чём-то по "наслышке". Только рассказанное из собственного опыта, восприятия, впечатлений.
6.
анонимен -
Hello!
02.02.2012 06:53
02.02.2012 06:53
Hi! my celebrity is Jully. I would like to meemeet seemly urchin :)
This is my homepage - http://jskdh5jkd7djh4.com/l
цитирайThis is my homepage - http://jskdh5jkd7djh4.com/l
Търсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ