Негативното развитие на икономиката ни се дължи на три основни фактора – лошото икономическо наследство, влошената международна финансова и икономическа ситуация и неумението на правителството да управлява добре икономиката. Що се отнася до лошото икономическо наследство – нито едно от предходните правителства от 1997 г. насам не успя да овладее бурното развитие на спекулативни отрасли в икономиката. Имам предвид строителното предприемачество, търговията с недвижими имоти, финансовото посредничество, включително нахлуването на огромни капитали и банкови кредитни ресурси в тези спекулативни сфери, които не носят добавена стойност за икономиката ни. На практика се осъществи 13-годишна деформация на отрасловата структура на българската икономика. Ако говорим за растеж през тези 13 години, то той беше нездравословен поради недалновидното управление на икономиката ни. Нещо повече, през тези 13 години страната ни разви икономика, която е силно зависима ресурсно. Икономиката ни е сериозно уязвима от сътресенията на ценовите сътресения на международните пазари, тъй като произвежда основно продукти с ниска добавена стойност. Всяко колебание на цените на горивата и на основните суровини на международните пазари ни се отразява чувствително. Не можахме да изградим икономика, която да добави висока стойност на основата на внесения ресурс, а потребяваме суровини, без да ги преработваме дълбочинно. В резултат на това кризата в България ще е много тежка и продължителна.
Налице е икономика с деформирана отраслова структура, силно ресурсно зависима. Забележете, че продуктовата листа на България е твърде бедна и предимно с продукти с ниска добавена стойност. В допълнение на това през тези 13 години ние не можахме да капитализираме геостратегическото положение на страната, не можахме да развием пристанищата, не развихме аерогарите, железопътния транспорт... В резултат на това транспортните потоци, на които им се налага да минават оттук, ни заобикалят. Това е лошото наследство и ние продължаваме да черпим негативи от него. Привлякохме отвън спекулативни капитали, които сега се изтеглиха, и затова говорим за влошена ликвидност в икономиката. Нетният дълг на страната ни рязко намаля, защото банките върнаха спекулативно насочените заемни средства на чуждите банки. Говоря за нетната задлъжнялост, не за държавната задлъжнялост. Всичко това, за съжаление, беше допълнено от гафовете, които направи новото правителство. Имам предвид на първо място погрешно дефинирания приоритет на държавата да влиза в ERM 2 и в името на тази цел да провежда политика за постигане на нулев бюджетен дефицит. Това решение беше взето под въздействието на определени бизнес кръгове – които настояваха да влезем в ERM 2. После се отчете, че постигането на касов нулев дефицит е грешка, която не донесе нищо друго, освен че се източи ликвидността на икономиката. А реалният бюджетен дефицит нарасна вследствие на тази погрешна политика, което съвпадна с кризата в Еврозоната. Тази стратегическа недалновидност имаше крайно неблагоприятен ефект върху бизнеса и населението, тъй като на практика всички негативи се прехвърлиха върху тях. Държавата не пое върху себе си част от негативите, както направиха редица други страни, които подпомогнаха по един или друг начин индустрията и бизнеса. Индикация за деформираната структура на нашата икономика е фактът, че в момента крехкото възстановяване се дължи предимно на експортно ориентираните отрасли. Това означава, че започва отраслово преструктуриране на икономиката. Всички спекулативни отрасли, които бяха нездравословно раздути, започват да затихват с всички отрицателни последици от това, включително драматично намаляване на работните места. Само за 2009 и 2010 г. работните места намаляват с около 12,5%.Тоест започваме трудния процес на лекуване на влошената отраслова структура на икономиката от последните 13 години.
Кризата е катализатор за оздравителните процеси. Това е естествено явление. Не можем вечно да развиваме една спекулативно движена икономика. Вторият минус в политиката на правителството е, че не проведе очакваните реформи. Преди всичко силно необходимата административна реформа, която като че ли няма шанс да се осъществи, особено в условията на предстоящите избори. Блокирана беше приватизацията – няма нито една приватизационна процедура. Поддържа се монополизмът. В енергийния сектор не се осъществява необходимата либерализация, не бяха изпълнени и двата енергийни либерализационни пакета на ЕС, не се изпълнява и третият, чийто краен срок за влизане в действие е през март тази година. Държавата започва да се държи като търговски субект и да договаря търговски сделки. Има прекалено много държава във всичко. Тя, вместо да определя политиката, започва да води търговски преговори. Нещо повече, тя се намеси в автономни сфери като науката и образованието, национализира фондовата борса, национализира резерва от средствата на здравното осигуряване, национализира част от средствата на доброволното пенсионно осигуряване. На международната общност се изпращат сигнали, че при нас има все повече и повече държава. Да не говорим за новото предложение обществените поръчки да бъдат давани с предимство на държавни и общински предприятия. Ами дайте да направим всичко държавно и тогава нещата ще бъдат много ясни и точни. Освен това правителството не успя да овладее сивия сектор. Силно прокламираната борба с корупцията се провежда на принципа „експлоатация на страха”. Няма системни мерки. Видно е, че лобизмът в парламента се засилва. Налице е погрешна кадрова политика, която е част от корупцията. Не се търси отговорност. Например някой направи ли анализ по каква причина България не можа да продаде правата от Киото за 500 млн. евро или за 1 млрд. евро? Кой е виновен? Ако един частен бизнесмен направи грешка, той ще фалира. Къде е политическата отговорност? Джевдет Чакъров ли е отговорен или сегашният министър? Кой е виновен за назначаването на Калинка и някой направил ли е анализ какъв е финансовият резултат от този кадрови гаф? Кой е виновен и за другите кадрови „попадения”? Кой е виновен, че при лесно прогнозируемото двукратно покачване на цената на зърното България изнесе огромни количества зърно, а не закупи необходимите запаси, с които да успокои вътрешния пазар, и сега ще сме подложени на огромен инфлационен натиск?
Б.Данев

Плащаш за дограма;климатик;мебели - фактура ако отидеш в офиса на фирмата

всичко казано в статията е точно така както и аз си го мислих... в разгорялата се спекула особенно в областта на НИ държавата в лицето на тройната коалиция , живеейки си лежерно и трупайки излишъци се включиха мащабно и те в тази спекула и пропуснаха златния шанс ( политически комфорт и много пари ) да осъзнаят ,че когато е МНОГО хубаво то винагио свършва бързо и неочаквано и ако не си се подготвил сопата е доста силна и продължава дългхо във времето - както и се случи... вместо да развият инфраструктурата , да се опитата да се фокусират в/у отрасли по малко влияещи се от спекулативни моменти ... тази тройна ламя си оставиха наследство , което СПОРЕД мен ако не беше сравнително твърдата ръка на Борисов щеше да Е ОЩЕ по зле ... наистина направиха грешка с желанието си бързо да влезем в еврозоната , но те тази грешка си я признаха ...което им прави чест.... И ако не бяха тази кал и помия с която се залива правителството аз съм убеден че зяха по усърдно да си вършат работата.. Но за мен няма и капка съмнение ,че са хванали бика за топките и ако спрат тези манипулации и оклеветяване нещата по бързо ще стъпят на вения път.