Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.01.2011 11:52 - ИНФЛАЦИЯТА-ЩО Е ТО-2 ЧАСТ
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 1840 Коментари: 0 Гласове:
2



 Бягството от парите

Когато хората престанат да вярват, когато те осъзнаят, че правителството няма намерение да спре, те проумяват, че цените утре ще бъдат по-високи от цените днес. Тогава те почват да купуват на каквато и да са цени, и така причиняват такова повишение на цените, че паричната система рухва.

Отново ще се позова на примера с Германия, който бе наблюдаван от цял свят. В много книги се описват събитията от онзи период. (въпреки, че не съм немец, а австриец, аз бях свидетел на всичко: условията в Австрия не бяха много по-различни, нито пък в повечето от останалите европейски страни). В продължение на няколко години германците вярваха, че инфлацията е временно явление, че то скоро ще бъде преодоляно. Те вярваха почти девет години, до лятото на 1923г. Тогава, най-накрая, те започнаха да се съмняват. И тъй като инфлацията продължаваше, те предпочитаха да купуват каквото и да е, пред алтернативата да държат парите си в джобовете. Още повече, те осъзнаха, че не трябва да се дават заеми, дори напротив, че е много изгодно да си длъжник. Така се получи омагьосан кръг.

До 28 август 1923г. масите вярваха, че инфлационните пари имат някаква стойност. Но тогава те осъзнаха, че ситуацията коренно се е променила. През последния период инфлацията в Германия фабриките плащаха на своите служители авансово всяка сутрин. И работникът, който идваше на работа с жена си, веднага й връчваше надницата си. После съпругата незабавно купуваше нещо, независимо какво. Тя осъзнаваше, както и много други, че за една нощ марката губи 50% от покупателната си способност. Парите, подобно на шоколад на слънце, се топяха в джобовете. Последната фаза на инфлацията не продължи дълго; след няколко дни кошмарът свърши: марката вече не струваше нищо и трябваше да се създаде нова парична единица.

Лорд Кейнс, който твърдеше, че в дългосрочен план всички ще сме мъртви, е един от многото през XX век защитници на инфлацията. Те всички се обявяваха против златния стандарт. Кейнс го критикуваше, наричайки го “варварски атавизъм”. И днес много хора считат за смешно и нереалистично връщането към златния стандарт.

Златният стандарт обаче има една огромна “добродетел”: при него паричното предлагане е независимо от действията на правителството и политическите партии. Това определено е неговото предимство. Той е бариера пред разхитителните стремежи на правителството. Ако, при златния стандарт, правителството реши да направи някакви нови разходи, финансовият министър ще зададе въпроса: “Откъде да взема парите? Първо ми кажете как да намеря средствата, за да покрия тези разходи.”

Ограничаване на държавните разходи

При инфлационна система, нищо не е по-просто за политиците от напечатването на толкова пари, колкото са им нужни за техните проекти. При златния стандарт, едно сериозно правителство има по-добър шанс; то може да отговори на политиците и гражданите, че не може да увеличи разходите, без да увеличи данъците.

В условията на инфлация обаче, хората започват да гледат на правителството като на институция с неограничени възможности: според тях държавата, правителството, могат да направят всичко. Ако, например, гражданите искат нова автомагистрала, от правителството се очаква да я построи. Откъде обаче правителството ще набави нужните средства?

Може да се каже, че днес в САЩ - а дори в миналото, от времето на Маккинли - републиканската партия защитава стриктната парична политика и златния стандарт, докато демократическата защитава инфлацията. Разбира се, не инфлацията на книжните пари, а на сребърните.

Президент-демократ обаче, президентът Кливлънд, в края на 80-те години на XIX век наложи вето върху решение на Конгреса да предостави една сравнително малка сума - 10000 долара - на община, пострадала от природно бедствие. А аргументът за ветото му беше: “Докато гражданите са длъжни да подпомагат правителството, то правителството не е длъжно да подпомага гражданите.” Всеки политик трябва да постави това мото на над бюрото си, така че хората, идващи да искат пари, да могат ясно да го видят.

Въпреки, че не лесно да се изследват причините за инфлацията в няколко страници, те в основата си са следните: ако количеството пари в обръщение се увеличи, покупателната способност пада. Това определено не се харесва на хората, които пряко са засегнати и не печелят от инфлацията.

Инфлацията - световно разпространена напаст

Ако инфлацията е нещо лошо и ако хората разбират това, защо тогава се е превърнала в начин на живот във всички страни? Дори най-богатите държави страдат от тази “болест”. Съединените Щати определено са най-богатата страна в света, с най-висок жизнен стандарт. И там обаче непрекъснато се говори за инфлация и за това как да бъде овладяна. Но това са само приказки; никой няма намерение да действа.

Ето ви някои факти: след Първата световна война Великобритания възстанови златното покритие на лирата. Това повиши стойността й. Така покупателната сила на работната заплата се увеличи. В един нерегулиран пазар номиналните заплати щяха да спаднат, за да се компенсира увеличението на реалните заплати. Профсъюзите обаче не желаеха да приемат това приспособяване към увеличената покупателна способност на лирата, и така реалните заплати значително се повишиха. Това се превърна в катастрофа за страната, тъй като Великобритания е индустриална държава, която внася основно суровини и хранителни продукти, а изнася готова промишлена продукция. С повишаването на стойността на британската лира, цените на британските стоки в останалите страни се увеличиха и износът спадна. По този начин Великобритания сама се “изхвърли” от световния пазар.
Профсъюзите не можеха да бъдат победени. Всички знаят тяхната сила. Тяхно право, или по-скоро привилегия, е да прибягват до насилие. Волята на профсъюзите има не по-малка тежест от правителствено постановление. А правителството може да употреби апарата на полицията, за да приложи своето решение.

Влиянието на профсъюзите

За нещастие, в почти всички страни по света, вече съществува втора институция в състояние да използва сила: профсъюзите. Профсъюзите определят работните заплати и прибягват до стачки, за да принудят работодателите да се съобразят с тях по същия начин, по който правителството определя със закон минималната надница. Проблемът е в това, профсъюзите искат по-високи заплати, отколкото един нерегулиран пазар би установил. В резултат, значителна част от работната сила може да бъде наета само с цената на загуби. И тъй като бизнесмените не могат да си позволят да губят, те закриват производството си и работниците остават на улицата. Установяването на заплатите над равновесното им ниво (или това, което би се установило на нерегулиран пазар) винаги води до значителна безработица.

Във Великобритания резултатът от повишаването на заплатите под натиска на профсъюзите доведе до безработица, продължила с години. Милиони хора стояха без работа, производството намаляваше. Дори експертите бяха объркани. И тогава британското правителство предприе крайна мярка: обезцени паричната единица.

Резултатът от тази мярка беше, че покупателната сила на работните заплати не беше вече същата. Реалните доходи спаднаха. Работниците вече не можеха да купуват същото количество стоки, както преди, въпреки че номиналните заплати не се промениха. По този начин, реалните заплати трябваше да се върнат към пазарното си равнище и безработицата да изчезне.

Обезценка на националната валута беше предприета в много други страни, като Франция, Холандия, Белгия. В една страна - Чехословакия - това беше направено дори два пъти за период от година и половина. Това беше тайното оръжие срещу силата на профсъюзите. В действителност обаче то не постигна траен успех.

Индексацията

След няколко години хората, работниците, дори профсъюзите, започват да разбират какво става. Те осъзнават, че обезценката на паричната единица намалява реалните им доходи. Профсъюзите имат своите начини да се противопоставят. В много страни те включват в трудовите договори клауза, според която заплатите трябва да се увеличават при всяко увеличение на цените. Това се нарича индексиране. И така, методът за намаляване на безработицата, използван от британското правителство през 1931г. - и възприет от много други държави - вече не действа.

През 1936г., в своята “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”, лорд Кейнс неправилно издигна тези извънредни монетарни мерки между 1929г. и 1933г. в принцип, във фундаментална политика. Той се аргументира така: “Безработицата е лошо явление. Ако искаме тя да изчезне, трябва да се обезцени паричната единица.”

Той много добре разбираше, че заплатите могат да бъдат твърде високи за пазара, или твърде високи за работодателите, за да наемат нови работници. От тази гледна точка те могат да бъдат твърде високи и за цялото трудоспособно население, защото ако профсъюзите установят заплатите над пазарното им  равнище, само част от него ще може да си намери работа.

В резултат, Кейнс твърди: “Със сигурност положението на масова безработица, продължаваща с години, е незадоволително.” Но вместо да предположи, че заплатите могат и трябва да се установяват по пазарен начин, той казва: “Ако паричната единица се обезцени и работниците не успеят да го проумеят, те няма да се съпротивляват срещу намаляването на реалните им доходи, докато номиналните им останат непроменени.”

С други думи, Кейнс предлага да се измамят работниците. Вместо открито да заяви, че заплатите трябва де се приспособят към условията на пазара - защото, ако това не стане, част от работната сила ще остане “на улицата” - той казва: “Пълна заетост може да съществува само ако има инфлация. Измами работниците!” Най-интересното е обаче, че когато Общата теория беше публикувана, работниците вече не можеха да бъдат измамени, защото хората вече осъзнаваха какво става. Целта за постигане на пълна заетост обаче остана.

Пълната заетост

Какво означава “пълна заетост”? Тя се свързва с условията на свободен пазар на труда, нерегулиран от правителството или профсъюзите. На този пазар заплатите достигат такова равновесно състояние, при което всеки, който иска да работи, може да си намери работа, и всеки работодател може да наеме толкова работници, колкото са му необходими. Ако се увеличи търсенето на работна сила, заплатите ще се повишат, и обратно - ако търсенето намалее, заплатите ще спаднат. Единственият начин за постигането на пълна заетост е свободния пазар на труда.

Какво прави един бизнесмен, който иска да продаде дадена стока за 5 долара? Ако не може да я продаде на тази цена, някои просто биха казали: “системата не работи”. Но тя трябва да работи. Ето защо бизнесменът сваля цената. Ако не може да продаде стоката за 5 долара, трябва да я продаде за 4. А ако не може и за 4, трябва да свали цената до 3 долара. Няма друг начин,  ако иска да остане в бизнеса. Той може да претърпи загуби, но това ще се дължи на грешните му очаквания за пазара на този продукт.

Същото се случва с хилядите млади хора от селскостопанските райони, идващи в града да търсят препитание. В Съединените Щати те пристигат в града с желанието да печелят, например, по 100 долара на седмица. Това може да се окаже невъзможно. Ако не могат да си намерят работа за 100 долара, ще трябва да се задоволят с 90, 80 или дори по-малко на седмица. Но ако те разсъждават като профсъюзите - 100 долара или нищо - много от тях ще останат без работа. (Мнозина нямат нищо против да бъдат безработни, защото правителството им плаща социални помощи с парите от данъците върху работещите, и тези помощи често са почти толкова високи, колкото и заплатите, получавани за някои видове работа.)

Тъй като някои хора вярват, че пълна заетост може да бъде постигната само чрез инфлация, инфлацията се приема в САЩ. Хората обаче често се питат: “Трябва ли да имаме стабилна парична единица с цената на безработица, или трябва да имаме пълна заетост с цената на инфлация?” Това на практика е съвсем погрешно разсъждение.

Поясняване на проблема

За да се справим с проблема, трябва да си зададем въпроса: Как може да се подобри положението на работниците и на останалите части от населението? Отговорът е: чрез функционирането на свободен пазар на труда, достигайки по този начин до пълна заетост. Дилемата е дали пазарът ще определя нивото на заплатите, или това ще става под натиска на профсъюзите. Дилемата не е “инфлация или безработица”.
Този грешен анализ се прилага в Англия, в европейските страни и дори в САЩ. И някои хора казват: “Вижте, дори в САЩ има инфлация. Защо и при нас да няма?”

На тези хора ще отговоря така: “Една от привилегиите на богатия е, че може да си позволи да бъде глупав по-дълго време, отколкото бедния.” Такава е ситуацията в Съединените Щати. Финансовата им политика е лоша и отива към по-зле. Но, може би, те могат да си позволят да бъдат глупави малко по-дълго от останалите.

Най-важното нещо, което трябва да се разбере, е че инфлацията не е “Божа работа”, не е болест, която идва като чума. Инфлацията е политика - целенасочена политика, провеждана от хора, които смятат, че тя е по-малко зло от безработицата. Доказано е обаче, че инфлацията, дори в средносрочен план, не премахва безработицата.
Инфлацията е политика. А политиката може да бъде променена. Затова не трябва да се предаваме на инфлацията. Бюджетът на правителството трябва да бъде балансиран. Разбира се, обществото трябва да го подкрепи; интелигенцията трябва да помогне на хората да разберат. С обществена подкрепа властимащите ще могат да прекратят политиката на инфлация.

Трябва да помним, че в дългосрочен план всички ние със сигурност сме мъртви. Но за краткото време, в който живеем, трябва да уредим земните си дела по възможно най-добрия начин. И едно от най-полезните неща, които можем да свършим, е да изоставим политиката на инфлация.

Юни 1959 г.




Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853461
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031