Публикуваме лекция на големия икономист и философ Лудвиг фон Мизес пред Centro de Difusiуn de la Economia Libre, Аржентина, произнесена през юни 1959 г. Мизес е роден през 1881 г. в Австрия. Произхождащ от еврейско семейство, той попада в черния списък на нацистите и успява да избяга в САЩ. През периода 1945-1969 е преподавател в Нюйоркския университет. Той е един от най-значимите автори на Австрийската иконoмическа школа, защитаваща капитализма и класическия либерализъм. Добива известност със своя magnum opus, „Човешкото действие” – трактат по икономика, публикуван за първи път на английски през 1949 г. Името му се свързва и с теоретична критика на социализма, който Мизес счита за безвъзвратно обречен на провал, поради липсата на механизма на свободния пазар за фиксация на цените. Умира в Ню Йорк през 1973 г.

Ако предлагането на хайвер беше толкова изобилно, колкото и предлагането на картофи, цената на хайвера - или разменното съотношение между хайвера и парите или други стоки - щеше да се промени значително. Тогава и покупката на хайвер щеше да е свързана с много по-малко разходи. По същата логика, ако количеството на парите се увеличи, покупателната сила на паричната единица - т.е. количеството стоки, които могат да се закупят срещу дадена сума пари - ще намалее.

Когато златните и сребърните залежи на американския континент бяха открити и започнаха да се експлоатират, значителни количества от благородните метали бяха пренесени в Европа. Резултатът от това увеличаване на наличните пари беше обща тенденция към повишение на цените. По същия начин, когато съвременните правителства увеличават количеството книжни пари в обръщение, покупателната сила на паричната единица започва да пада, а цените се повишават. Това явление наричаме инфлация.

За нещастие обаче, в САЩ, както и в други страни, някои хора предпочитат да търсят причините за инфлацията не в увеличаването на количеството пари, а по-скоро в нарастването на цените.

Въпреки това никога не е имало сериозен аргумент срещу икономическото тълкуване на зависимостта между цените и количеството пари, или разменното съотношение между парите и другите блага, стоки и услуги. При съвременното ниво на технологиите няма нищо по-лесно от изработването на парчета хартия върху които да се отпечата определена парична стойност. В САЩ, където всички банкноти са еднакви по размер, разходите на правителството по отпечатването на купюр от един долар или купюр от хиляда долара са едни и същи. Това е една обикновена печатарска процедура, изискваща едно и също количество хартия и мастило.

През XVIII век, когато били направени първите опити за издаване на банкноти и определянето им за законно платежно средство - или правото на банкнотите да се ползват със същото отношение в търговския оборот като златото и среброто - народите и техните правителства повярвали, че банкерите са придобили някакво тайно знание, позволяващо им да правят пари от нищо. Когато управниците през XVIII век страдали от финансови затруднения, те смятали, че всичко от което се нуждаят е умен банкер начело на финансовата система, който да ги отърве от всички тези проблеми.

Няколко години преди Френската Революция, когато хазната била почти празна, кралят на Франция намерил такъв банкер и го поставил на върха на финансите. Този човек бил, във всяко едно отношение, пълна противоположност на хората, управлявали страната дотогава. Първо, той бил чужденец - генуезец. Второ, не бил аристократ. И което имало най-голямо значение в тогавашна Франция, той не бил католик, а протестант. И така, мосю Некер, бащата на прочутата Мадам де Щаел, станал министър на финансите. Всички очаквали от него да разреши финансовите проблеми на държавата, но въпреки доверието, с което се ползвал, хазната останала празна - най-голямата грешка на Некер била, че се опитал да окаже финансова помощ на американските колонисти във войната за независимост без да повиши данъците. Това определено не бил начинът за разрешаването на финансовите проблеми на Франция.

Няма тайни източници на средства

Не съществува някакъв таен път за разрешаването на финансовите проблеми на правителството; ако то се нуждае от пари, то трябва да ги набави чрез облагане на гражданите с данъци (или, при определени условия, чрез заем от хора, които имат парите в дадения момент). Много правителства, дори може да се каже повечето правителства мислят, че има и друг начин да си набавят необходимите им пари, като просто ги напечатат.

Ако правителството иска да направи нещо полезно - например да построи болница - то трябва да обложи населението с данъци и с данъчните приходи да изпълни проекта. Тогава няма да се получи “ценова революция”, защото, когато правителството набира средства за построяването на болницата, гражданите - плащайки данъци - са били принудени да ограничат потреблението си. Данъкоплатецът е принуден да намали или текущото си потребление, или инвестициите си, или спестяванията си. Правителството, явяващо се в ролята на купувач на пазара, заменя индивидуалния потребител: той купува по-малко, но правителството купува повече.

Правителството, разбира се, не винаги купува същите стоки, които индивидуалният потребител би купил, като цяло обаче не се получава повишение на цените в слдствие на строителството на болницата.

Избрах този пример, тъй като често хората казват: “Има разлика дали правителството използва парите за добри или лоши цели”. Бих искал да приема, че правителството винаги използва парите за най-добрата цел - цел, с която всички ние сме съгласни. Защото не начинът, по който парите се харчат, а начинът на набавянето им предизвиква явлението инфлация, което днес почти никой не желае.

Например правителството може да наеме нови работници или да увеличи заплатите на държавните служители, без това да предизвика инфлация, ако използва за това приходите от данъци. Тогава хората с повишени заплати ще могат да купуват повече. Ако средствата за това повишение са набрани от данъци, данъкоплатците ще имат по-малко пари за харчене, а държавните служители ще имат повече. Цените като цяло няма да се повишат.

Ако правителството обаче не използва за тази цел събраните данъци, а например новонапечатани банкноти, това ще означава, някои хора ще имат повече пари за харчене, докато останалите ще разполагат със същите средства. Така тези, които са получили новонапечатаните пари ще се конкурират с хората, които и преди са били купувачи. И тъй като на пазара няма повече стоки от преди, но пък има повече пари - и тъй като сега има хора, които могат да купят повече, отколкото са могли да купят преди - ще се появи допълнително търсене за същото количество стоки. Следователно цените ще се повишат. Това не може да се избегне, независимо от предназначението на новонапечатаните пари.

И което е по-важно, тази тенденция към покачване ще се развива стъпка по стъпка; това не е общо движение нагоре на т. нар. “равнище на цените”.Метафоричният израз “равнище на цените” не може и не трябва да се използва.

Когато хората говорят за “равнище на цените”, те си представят ниво на течност, което се покачва или спада според нейното количество, и то винаги равномерно, като гориво в резервоар. Но по отношение на цените, такова “ниво” не съществува. Цените не се променят в еднаква степен и по едно и също време. Винаги някои цени се променят по-бързо от други. И за това си има конкретна причина.

Първите винаги печелят

Да разгледаме случая с държавния служител, който получава новите пари, добавени към паричното предлагане. Хората не купуват същите стоки в същото количество като преди. Парите, напечатани от правителството и появили се на паричния пазар не се използват за покупка на всички стоки и услуги. Те се харчат за определени стоки, цените на които ще се покачат, докато други стоки ще се продават на старите си цени. Следователно, когато инфлацията започне, различните групи от населението ще бъдат засегнати в различна степен. Тези, които получат първи новите пари, ще извлекат временна печалба.

Когато правителството се готви да финансира военни действия, то трябва да купи боеприпаси, и първите, които получават новонапечатаните пари са военните заводи и техните работници. Те се оказват в много благоприятна позиция. Печалбите и заплатите им са нараснали; бизнесът се развива. Защо ли? Защото те първи получават новите пари. И имайки на разположение повече средства, те купуват. Купуват от други хора, които предлагат желаните от тях стоки и услуги.

Тези хора формират втора група. Те също смятат инфлацията за много полезна за бизнеса си. И защо не? Не е ли прекрасно да продаваш повече от преди? Например, собственикът на ресторант в съседство с военен завод си казва: ”Това наистина е чудесно! Работниците имат повече пари; имам повече клиенти, които посещават ресторанта ми; затова и аз съм много щастлив.” Той не вижда каквато и да е причина да не се чувства щастлив.
Ситуацията е такава: хората, който първи получават парите, имат по-голям доход, и те все още могат да купят много стоки и услуги на цени, съответстващи на предишното състояние на пазара, предхождащо проявяването инфлацията. Затова и те са в много благоприятна позиция. Така инфлацията се развива стъпка по стъпка, от една група от населението към друга. И всички, получили новонапечатаните пари на по-ранна фаза, печелят, защото те могат да купуват на цени, съответстващи на предишното съотношение между пари и стоки.

Някой трябва да загуби

При други групи от населението обаче новите пари идват късно, твърде късно. Те са в неблагоприятно положение. Преди допълните пари да стигнат до тях, те са принудени да плащат повече за някои - или практически за всички - стоки, докато доходите им все още не са се повишили, или поне не са нараснали пропорционално на цените.

Вземете например страна като САЩ по време на Втората световна война; от една страна, инфлацията беше добре дошла за работниците във военната промишленост, за производителите на оръжие и боеприпаси, но от друга страна тя работеше срещу интересите на други групи от населението. А най-много пострадаха учителите и свещенниците.

Както знаете, свещеникът е много скромен човек, служещ на Бога, и който не трябва да говори много за пари. От учителите се очаква да мислят повече за преподавателската дейност, отколкото за заплатите си. В резултат, учителите и свещенниците бяха наказани от инфлацията, тъй като училищата и църквите последни се сетиха, че трябва да повишат заплатите на служителите си. И когато най-накрая те го направиха, натрупаните преди това загуби не можеха да бъдат компенсирани.

Дълго време те трябваше да купуват по-малко от преди, да намалят потреблението на по-качествени и скъпи храни, и да ограничат покупките на облекло - тъй като цените вече се бяха повишили, докато доходите им все още не бяха променени. (Днес това положение значително се е променило, поне що се отнася до учителите).
Следователно инфлацията засяга различно отделните части на населението. За някои, инфлацията не толкова лоша; те дори искат тя да продължава, защото те първи се възползват от нея.

В следствие на промените, причинени от инфлацията, някои групи от населението се оказват в благоприятна позиция, а някои директно се възползват от нея. Употребявам тази дума не като обвинение към тези хора, защото ако има виновен за тази ситуация, то това е правителството, предизвикало инфлацията. Винаги има хора, които печелят от инфлацията, защото осъзнават по-рано от останалите какво се случва. Тази печалба се дължи на факта, че инфлацията не е равномерен или постепенен процес.

Инфлацията като данък

Правителствата може би си мислят, че инфлацията - като метод за набиране на средства - е по-добра от данъците, които винаги са непопулярни. В много велики и богати държави законодателите често с месеци обсъждат новите данъци, необходими за покриване на новоприетите държавни разходи. И след тези дълги дискусии те решават, че може би най-добрият път е инфлацията.

Разбира се, никой не използва термина “инфлация”. Политикът на власт, който възнамерява да провежда проинфлационна политика никога не обявява: “Аз ще предизвикам инфлация”! Техническите прийоми, които се използват, са толкова сложни, че средният гражданин не може да разбере кога започва самия процес.

По време на един от най-страшните инфлационни периоди в историята, този в Германия след Първата световна война, инфлацията по време на самата война не беше толкова страшна. Инфлацията след войната предизвика катастрофата. Тогава правителството не обяви: “Ние предизвикваме инфлация”. То просто заемаше пари директно от Централната банка. Правителството не питаше банката откъде и как ще набави парите. И Централната банка просто ги печаташе.

Сега инфлационните техники са усложнени от съществуването на т. нар. “безналични пари”. Резултатите обаче са същите. С един подпис правителството създава кредитни пари, като по този начин увеличава количеството на парите и кредита. С издаването на един документ правителството създава пари.

В началото правителството не се интересува, че някой ще загуби, че цените ще се повишат. Законодателят си казва: “Това е една прекрасна система!” Но тази система има един недостатък: не може да продължава дълго. Ако инфлацията можеше да продължава до безкрайност, нямаше да има нужда да убеждаваме правителството да не я предизвиква. Но в един момент на инфлацията трябва да се сложи край. Подобна политика не може да трае дълго.

В дългосрочен план инфлацията завършва със срив на националната валута. На 1 август, 1914г. 1 щатски долар се е равнявал на 4.2 германски марки. Девет години и три месеца по-късно, през ноември 1923г., 1 долар се равняваше на 4.2 млрд. марки. С други думи, марката не струваше вече нищо. Тя не притежаваше никаква стойност.

Преди няколко години един известен автор писа: “В дългосрочен план всички ние ще сме мъртви”. За съжаление, трябва да призная, това е вярно. Но въпросът е колко дълъг е “краткосрочният план”. На една известна дама от XVIII век, Мадам де Помпадур, се приписва фразата: “След нас и потоп”. Тя беше щастлива да умре в “краткосрочния план”. Но нейната наследница в работата, Мадам де Бари, преживя “краткосрочния план” и беше обезглавена в “дългосрочния план”. За много хора “дългосрочният план” бързо се превръща в “краткосрочен” - и колкото по-дълго продължава инфлацията, толкова по-скоро идва “краткосрочният план”.

Колко може да продължава “краткосрочният план”? Колко време може да продължава инфлацията? Вероятно докато хората все още вярват, че правителството, рано или късно ще спре да печата пари и по този начин ще спре обезценяването на националната парична единица.следва 2 част