Икономическият успех на САЩ през 20-ти век се основава на две неща и свободната търговия не е едно от тях, пише Пол Крейг Робърт, определян като бащата на Рейгъномиката, в книгата си „Как беше затрита икономиката“ (How the Economy was Lost).

 

Според него икономиката на САЩ е изгубена и няма да намери пътя си докато митовете за свободната търговия не бъдат погребани дълбоко под земята.

 

Бившият редактор и колумнист в Wall Street Journal и Business Week счита, че икономическият успех на Америка се основава преди всичко на протекционизъм. Основите на този протекционизъм са положени с победата на Северния съюз в гражданската война в САЩ от 60 години на 19 век, както и на огромните дългове на Британската империя, които сложиха край на доминацията на британския паунд като световна резервна валута.

 

След Втората световна война американският долар влезе в ролята на резервна валута, привилегия, която позволява на САЩ да плащат своите международни сметки в собствените си пари.

Втората световна война и социализмът заедно гарантираха, че икономиката на САЩ ще доминира в света от средата на 20 век. Икономиката на останалата част от света беше или унищожена по време на войната или задушена от социализма.

 

Силата на американската икономика улесни правителствата на САЩ в отстъпването на други страни на американски индустрии, като текстилната, с цел политически дивиденти. Така например САЩ увеличиха текстилните квоти за Турция в замяна на правото американски военни самолети да използват турското въздушно пространство във войната в Персийския залив. Това доведе до загуби на работни места в САЩ, включени в извънбюджетната сметка за войната.

А в същото време страни като Япония и Германия използваха промишлеността си за основа, на която да стъпи икономическото им възстановяване. До края на 1970-те години, японските автомобилни компании изпревариха доминиращата до този момент американска автомобилна индустрия.

 

Първият икономически акт на защита на „свободния пазар“, предприет от администрацията на Рейгън през 1981 г. беше да се сложат квоти за внос на японски автомобили с цел протекция на работните места в отрасъла на производството на автомобили в САЩ.

За щастие, противниците на САЩ по време на Студената война бяха Съветския съюз и Китай, чиито неефективни икономически системи не представляваха заплаха за намаляване икономическата мощ на Америка.

Но бягството от реалността приключи в началото на 1990-те години, когато съветските, китайските и индийските социалисти решиха да развиват капитализъм. Скоро след това дойде възходът на високоскоростния интернет. Изведнъж, американските и другите водещи корпорации в света откриха огромна наличност от свободна квалифицирана чуждестранна работна ръка, готова да се труди практически безплатно.

 

И така в името на по-големите печалби, по-големите дивиденти, по-голямата пазарна капитализация и по-големите бонуси за ръководния персонал, американските корпорации започнаха да преместват производството си извън САЩ.

 

С това местните власти в американските градове и щати загубиха данъчната основа на просперитета си, а самите американци загубиха работните си места. Повечето от новите работни места вече се създаваха от сектора на услугите и бяха по-ниско платени. За известно време икономистите на свободния пазар успяваха да прикрият щетите, нанесени на икономиката на САЩ с проповядване на нова икономика, основана на услугите и иновациите. Но не след дълго се оказа, че високоскоростният интернет позволява на корпорациите да изнасят широка гама от професионални работни места и в сектора на услугите. В Америка най-тежко засегнати от това са софтуерните инженери, много от които бяха заменени със служители от Източна Азия.

Загубата на работни места с добро заплащане доведе до увеличаване на потребителския дълг. И тъй като стоките и услугите продавани в САЩ вече се произвеждат в други страни, търговският дефицит избухна до невъобразими висоти, което поставя под въпрос статута на долара като резервна валута, и способността на Америка да финансира дупката в текущата си сметка.

 

А търговският дефицит дава финансов ресурс на чужденците за придобиване на активи в САЩ, това означава, че печалбата, дивиденти, капиталови печалби, лихви, наеми и такси изтичат от джобовете на американците.

 

И докато американската икономика ерозираше малко по малко, идеолозите на свободния пазар предложиха Америка да се възползва от свободната работна ръка на Китай и да прехвърли там „мръсните“ работни места в производството. Освободени от заетостта, типична за „старата икономика“, американците бяха приспани с обещания за богатство. На мястото на мръсното производство, техните усилия се насочиха към иновациите и предприемачеството. Икономика на услугите, доминирана от софтуерния и комуникационния отрасли щеше да осигури работни места. 

Образованието беше използвано като отговор на всички предизвикателства срещу новата икономика. Академичните среди не произвеждаха изследвания, противоречащи на официалната линия, щедро финансирана от федералното правителство и корпоративни дарения.

 

Когато решаващият фактор е намаляване на разходите за труд в името на акционера и управленските бонуси, по-възрастните работници са непосилно скъпи. Да вършиш добра работа и да осигуряваш качествено обслужване, вече не е функция на корпорациите. Вместо това, целта е да сведат до минимум разходите за труд на всяка цена.

Смъртта на американската промишленост оставя икономиката на САЩ зависима от финансите, в която WallSrteet остава доминиращ, тъй като доларът е резервна валута. Огромното количество свободни долари потече в нови посоки. Ипотеките, държани в портфейла на емитентите, бяха секюритизирани. Индивидуалните дългове бяха обединени в името на„сигурността“. Следващата стъпка за бърза печалба беше лихвите върху ипотеките де се продадат като деривативи, създавайки трети дългов инструмент по веригата.

За постигането на все по-големи печалби, финансовите институции започнаха залагания за успеха и провала на различни дългови инструменти и косвено за фалита на фирмите, това доведе до бум на пазара на деривативи, чиито обем значително надвиши стойността на активите, върху които са издадени.

 

За привържениците на свободния пазар глобализмът трябваше да балансира рисковете в националните икономики, като  спадът в една част на света се компенсира с икономически възход в други части. В действителност глобализмът концентрира рисковете и в резултат на алчността на WallStreet застрашава всички икономики в света. 

За да се запази икономиката на САЩ потребителите затъват в дългове, увеличават овърдрафтите на своите кредитни карти и харчат спестяванията си. Потребителите вече са толкова задлъжнели, че не могат да увеличат разходите си, по този начин, независимо от това дали банките ще възобновят кредитирането, потреблението няма как да се възстанови.

Другият сериозен проблем е състоянието на статута на щатския долар като резервна валута. Този статут позволява на САЩ да плащат своите международни сметки в собствената си валута. Америка е в състояние да внесе продукция за 800 милиарда щатски долара годишно повече, отколкото произвежда, защото чуждите страни са готови да приемат долари за своите стоки и услуги. Но ако доларът бъде сполетян от съдбата на британския паунд, САЩ вече няма да могат да плащат за своя внос и да поддържат стандарта си на живот.

Колко дълго Вашингтон може да защитава стойността на долара, като не позволява нов скок на инфлацията на цените на суровините? Най-добрият шанс остава останалата част от света да е затънала в проблеми, по-дълбоки дори от тези на САЩ.oт Дарикфинанс