Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.12.2010 16:24 - Икономическата криза в България през 2010 г.
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 5496 Коментари: 3 Гласове:
2



 Икономическата криза в България през 2010 г. и ефективността на антикризисните мерки на държавните институции
 
Начало на световната криза
Икономическата криза, дошла от САЩ, се разрази толкова яростно заради огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка - диспропорция, която възникна вследствие на политиката, получила името "рейгъномика" и стартирала през 1981 г.
Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични и кредитни емисии. Замисълът беше чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.), като по този начин се спечели икономическото съперничество със социалистическата система (рухнала точно поради неосъзнаването на съвременните възможности за поддържане на икономически растеж).
И така, в резултат на тези емисии, в САЩ се стигна до колосално натрупване на дългове, включително от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупният обем на тези дългове достига 50 трлн. долара - сума, която е равна на цялото производство на света за една година.
Друга проява на това непрекъснато вливане на нямащи никакво реално покритие книжни долари са финансовите, имуществени и суровинни "балони", които имаха място през последното десетилетие в различни точки по света и които обираха потенциала за инфлация в потреблението и индустрията.
Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ достигнат равновесна точка. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целият свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес.
Когато светът достигне новата равновесна точка, нещата вече няма да бъдат същите, каквито ги познаваме към днешна дата. Светът ще се е деглобализирал и днешният единен в икономическо отношение свят ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове.
Кризата в България
Икономическата криза, разразила се по целия свят, е индикатор за края на една система, съществувала през последните векове. 
България няма да може да запази високия растеж на БВП, което ще доведе до спад на чуждите инвестиции и съответно до по-голям дефицит по текущата сметка. Второ, сериозно пострада Българската фондова борса. Акциите на нея вече загубиха около 50% от стойността си от началото на годината и е съвсем възможно да паднат още. Губят не само борсовите спекуланти, но и бъдещите пенсионери, тъй като пенсионните фондове са едни от най-големите инвеститори на борсата.
Тъй като България е страна с негативна текуща сметка, т.е. в най-общи линии ние внасяме повече отколкото изнасяме, това, което балансира финансовата ни сметка (или това, което изравнява този дисбаланс на потреблението), са заемите отвън и чуждестранните инвестиции.
Така чуждестранните инвестиции са от изключителна важност за икономиката на страната. Големият им обем, от една страна, бе позитивен - беше сигнал за доверие на международни инвеститори в икономиката. От друга страна обаче, големият им дял от реалния БВП ни постави заложник на капризите на чуждите капитали, нещо, което не е изгодно по време на такава международна криза в ликвидността.
 
Близо една трета от домакинствата в България са пряко засегнати от икономическата криза. Много от тях са принудени да ограничат разходите си за храна, медицински услуги и образование, което ги излага на допълнителни рискове в бъдеще. Изследването показва, че най-острата форма на шок на пазара на труда - загубата на работа - е засегнала 5% от работещите у нас. Други 30% от работещите са засегнати от намаляване на заплатите и работното време, които се проявяват като по-умерени форми на негативно въздействие. На най-голям риск от загуба на работа и доходи са изложени работещите от най-уязвимите групи - тези с основно или по-ниска степен на образование, както и представителите на ромската общност. 60% от най-бедните и засегнати от кризата домакинства са се опитвали да намерят допълнителна трудова заетост, но без успех. Същевременно изследването показва, че само представителите на по-добре образованата и по-заможната част от обществото успяват да намерят допълнителна работа, с която да компенсират намалелите си доходи.
По време на задалата се икономическа криза в България се усеща слабата икономика. Много строителни фирми освобождават своите работници от работа, поради това, че нямат средства да продължат строежите. Всичко това се дължи на отказа на банките да продължат кредитирането на фирмите. Много кредитни и лизингови къщи свързани с кредитиране на такива обекти прибягват към разсрочване на кредитите във времето, за да могат кредитоискателите да погасяват месечните си вноски. Друг, от друга страна, предлагат недвижими имоти на разсрочено плащане с първоначална вноска примерно 15 % , а останалата част на няколко етапа. От началото на годината се наблюдава спад на покупателната способност на граждани и на фирми. Фирмите не могат да издържат на безпаричието и прибягват към съкращаване на част или всички работници. Поради тази причина се наблюдава и повишение на безработицата с драстичен процент. В следствие на всичко това много хора ще останат на прага на недоимъка. Първи в това са химическата промишленост, строителния бранш, туристическата индустрия, малките фирми.
Много от строителните фирми съкратиха по същата причина своите работници, същите са на прага на бедността с големи заеми към различни банки и лизингови къщи. Те няма с какво друго да се препитават особено в малките населени места. Същите тези хора нямат и перспектива да заминат да работят в чужбина, тъй като кризата е заляла цяла Европа. Напоследък се наблюдава и недоволство от страна на животновъди и земеделци. Под форма на стачни действия същите заплашват затваряне на границите както своите колеги от съседна Гърция, ако не им бъдат изплатени държавните субсидиите. Ще се окаже,че земеделските производители няма да имат пари за гориво, изкуствени торове за пролетния сезон, а така също няма да могат да приберат продукцията. Поради това , банките които са им отпуснали кредити ще трябва сами да приберат зърното от нивите. Големите губещи в тази ситуация са хората, домакинствата и фирмите, които взеха кредити и видяха в последните месеци как лихвите скочиха буквално
Глобалната финансова криза, която върлува в САЩ и Западна Европа вече повече от година, без съмнение доведе след себе си тежка икономическа криза най-вече в западната част от света - дълбока и продължителна рецесия с много фалити и сериозно увеличение на безработицата, но вече не само във финансовата сфера, а и в реалната икономика. Кризата доведе и до забавяне на инвестициите и отлагане на редица проекти, понижаване на реалните доходи на населението, силно задлъжняване на национално равнище в тези страни и други проблеми. Глобалната финансова икономическа криза засегна България не толкова през финансовата система, колкото през няколко канала пряко свързани с реалната икономика. 
Първият и най-важен канал е износът на стоки. Общият износ на България съставлява над половината от брутния вътрешен продукт, а износът на стоки представлява преобладаващата част от него. Рязкото свиване на производството и потреблението и започващите масови съкращения в редица икономически сектори в Западна Европа и САЩ засягат сериозно българските износители. Това вече се вижда по резултатите за първото полугодие на няколко български експортно ориентирани компании, търгувани на борсата. Много от по-малките фирми износители фалират, а по-големите са принудени да свият производството си и се опитват да разтеглят разплащанията си с доставчиците.
Вторият важен канал, по който глобалната икономическа криза се пренесе в родната икономика, е туризмът. Туризмът формира около 15% от брутния вътрешен продукт. Не само летният морски туризъм и зимният ски туризъм са силно засегнати, но и всички видове традиционен туризъм. Тежкият удар отново е върху по-малките, обикновено фамилни фирми, занимаващите се с хотелиерство и ресторантьорство. Много от тях не могат да обслужват кредитите си към родните банки поради ниска заетост. По този начин страдат не само фирмите, пряко свързани с туризма, но и индустриите, които го обслужват, в това число и банките. 
Третият канал, през който глобалните икономически проблеми влизат в нашия двор, са инвестициите - както преките чуждестранни инвестиции, така и местните. Много фирми вече преосмислят инвестиционните си програми и свиват бюджетите си за капиталови разходи до най-необходимото.
Четвъртият канал е свиването на банковото кредитиране. Това вече се забелязва при жилищните кредити, но всъщност няма как да не засегне всички видове кредити предвид непрекъснатото повишаване на лихвите и по-строгите изисквания към кредитополучателите. Местните банки, собственост на чужди банки, вече се стреснаха от резките понижения на акциите на техните майки, които силно затегнаха кранчето за относително евтиния кредитен ресурс. Всичко това няма как да не се отрази негативно на инвестициите и потреблението. 
Петият канал е свиването на строителството и пазара на недвижими имоти като цяло. Това вече се вижда в някои сегменти (като например вилните селища), но призракът на рецесията ще застигне и повечето други сегменти на пазара на имоти и строителството като цяло.

Антикризисни мерки
Въпреки че постоянното се говори за мерки срещу кризата, основната част от тях всъщност са насочени към стабилизиране на бюджета. На пръв поглед задачата изглежда изпълнена. Общата сума, която правителството се надява да събере от одобрените мерки, е 1.6 млрд. лв., или около 2.5% от очаквания БВП за тази година. Най-вероятно целта на управляващите е да завършат бюджета с дефицит под 3% от БВП. Това е изискването на Пакта за стабилност и растеж, което се смята и за определящо при кандидатстването за еврозоната.??
??Трите мерки с най-голям финансов ефект са продажба на квоти въглероден диоксид по схемата за зелени инвестиции по Протокола от Киото (500 млн. лв.), орязване с 10% на текущите разходи на министерствата с изключение на тези, които са извършили планираните още миналата година съкращения (450 млн. лв.) и приватизация на миноритарни държавни дялове през борсата (250 млн). Според Георги Ганев повечето от мерките за увеличение на приходите или намаляване на разходите ще донесат очаквания ефект. Други по-дребни като данък лукс и концесии - по-скоро не.
Ганев има и друга теория - че кризата в държавния бюджет е различна от тази в реалната икономика. "През последните три месеца бюджетът влезе в криза, и то в момент, в който данните показват, че стопанската активност е стигнала дъното и леко започва да се покачва нагоре. Ако пробуждането в икономиката продължи, износът рано или късно ще генерира и съживяване в потреблението, а оттам и на вноса." Вносът генерира 17-18% от приходите от ДДС и там събираемостта е много висока. Оптимизъм за състоянието на реалната икономика неведнъж вече е споделял и министър Дянков.
"Много на количество и малко на качество." Така пък определя правителствените мерки Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него доста от приходите, които се очакват от приватизация и от продажба на квоти въглероден диоксид, няма да бъдат набавени достатъчно бързо. Опасения, че 60-те мерки на правителството няма да са достатъчни за покриване на бюджетната дупка, неофициално споделят и някои депутати от ГЕРБ. Затова според тях нищо чудно до няколко месеца да се наложат нови мерки, включително увеличаване на ДДС.
Повечето от участниците в изработването на мерките обаче са видимо доволни от постигнатия резултат, защото разпределя равномерно тежестта на кризата между работещи, работодатели и държава. Според работодателските организации увеличението на приходите може да е дори по-голямо и скритите резерви са в приватизацията.
Ефектът от мерките явно е бил достатъчен като сума и затова управляващите са приели ДДС да остане на нивото, на което е в момента - 20%. Подобно решение среща и подкрепата на фирмите и синдикатите. При първите - защото увеличаването на който и да било данък по време на криза има по-скоро задържащ развитието на икономиката ефект, а вторите - защото "поскъпването на живота" засега се отлага. За бизнеса има още една добра новина - държавата се е ангажирала да плати на компаниите част от задълженията, които задържаше с идеята бюджетът за 2009 г. да завърши с малък дефицит.
Изготвянето на регистър със задълженията на държавата към компаниите и изплащането им най-късно до края на юни е и една от мерките в пакета. Изпълнението й е важно, защото ще отпуши кредитирането и ще повиши ликвидността на частния сектор. Веднъж признати и придружени със съответния сертификат, чрез който държавата се ангажира да изплати дължимото до определен срок, фирмите ще могат да търгуват своите вземания. Схемата, на която последно са се спрели управляващите, явно е задълженията на държавата към компаниите да бъдат поети от Българската банка за развитие (ББР). Вариантите са или банката да изкупи задълженията на държавата към фирмите (т.нар. факторинг), или да им предостави кредити, обезпечени със залог на вземането от държавата. ББР на свой ред може да набере нужния за това ресурс на чуждите пазари.

Вливането на над милиард (тези 550 млн. лв. плюс върнато ДДС и допълнителни плащания) свежи пари в икономиката ще увеличи паричната маса в обращение, което ще стимулира икономиката. Освен това ще намали междуфирмената задлъжнялост и в крайна сметка част от тези пари ще се върнат обратно в бюджета под формата на платени данъци.
Според правителствени източници засега финансовият министър се въздържа от емитирането на външен дълг. Ако все пак се привличат пари отвън, те ще са под формата на целеви заеми от финансови институции като Световната банка или Европейската банка за възстановяване и развитие. Т.е. засега не се предвиждат механизми за допълнително вкарване на капитали, които поне частично да компенсират отлива на чуждите инвестиции и банковото кредитиране.
Мерките с най-спорен ефект са тези за подкрепа на доходите и на пазара на труда. За реализирането им ще са нужни допълнителни 240 млн. лв. от бюджета за тази година. Най-голямото перо нови разходи - 142 млн. лв., е допълнителна субсидия за бюджета на социалното министерство. Това е знак, че правителството очаква по-нататъшен ръст на безработицата. Нормално предвид факта, че дори и икономиката да започне да се възстановява, увеличаването на заетостта следва тази тенденция с лаг от няколко месеца.
Мярката за увеличаване на размера на обезщетенията пък противоречи на идеята да се режат разходи. По принцип подобно решение е справедливо, защото ще има единно правило за определяне на обезщетенията за безработица и всеки ще получава според сумата, върху която се е осигурявал. To oбаче ще натовари допълнително фонд "Безработица", който завърши миналата година с много голям дефицит и в момента продължава да трупа. По план разходите на фонда за 2009 г. трябваше да бъдат около 100 млн. лв., а реално бяха със 140 млн. лв. повече.
Мерките които са необходими за решение на проблемите на българската икономика в този етап на кризата. (Според Томов)
o Намаляване на разходите на държавата, а също и на данъци, такси и други, които ще оставят повече пари в потребителите и бизнеса, за да могат да се справят с кризата. В размери които са приемливи с оглед на възможностите на националния резерв, който имаме.
o Секторна политика: да се стимулират сектори, които са най-малко засегнати от кризата, които имат ръст на производството и печалбата, които са първенци, за да подпомогнат икономиката. Това да противостои на неефективните разходи в социалната сфера, където възвръщаемостта е минимална, като се има предвид намаляване на инфлацията и дори възможен процес на дефлация.
o Нови методи за управление на чуждите инвестиции, с цел ефективност и максималното им задържане като свеж паричен поток в българската икономика. Правила и условия привличащи инвеститорите, които да вдъхват надежда за възвращаемост на инвестицията.
o Борба с корупцията, която да оптимизира ефекта на чуждите инвестиции и европейските фондове, а не те да се потребяват от фирми приближени на управляващите. Премахване на неправилните практики и процедури във ведомствата занимаващи се с тях.
o Мултипликационен ефект, от Кейнс, всичко което е печелившо да е в основата, а останалите сектори да се ориентират и подреждат по приоритет след тях. Нещо което направиха европейските правителства, след като предвидиха мащаба на кризата.
o Всякакви мерки които ще осигурят пари на обществото и ще противодействат на бюджетен излишък, който правителството да преразпределя, защото пазара има нужда от определени улеснения, за да противодейства на условията на криза.
Единственият начин да се преодолее относително по-бързо негативната тенденция е да се обърне по-голямо внимание на реалния сектор. Да се създадат "оазисни" условия за определени чужди инвестиции. Да се премине към това, което ние наричаме нишова стратегия в развитието на страната. Да се изберат много ясно и на висше държавно ниво, национални приоритети и по този път да се тръгне към позитивен растеж и излизане от кризата.
Както навсякъде по света причината за това е поскъпването на хранителните стоки. Затова не е учудващо, че централните банки реагират с увеличения на лихвите.

На въпроса : „Коя реформа трябва да се предприеме от правителството и защо е ключова за България в момента?" много от големите български и чужди предприемачи и едри бизнесмени посочиха: образованието, здравеопазването, пенсионната и съдебна система.
Ираван Хира, генерален мениджър на HP за България: „За НР най-ключовата реформа е в образованието. В държава с лимитиран ресурс на природни богатства това е нещото, върху което трябва да се фокусираме."
Делян Лилов, изпълнителен директор на "Мусала софт": „Само една реформа не е достатъчна. Има три системи, които са нарочени за нереформирани. Едната е с гигантска съпротива и там ще бъде трудно, защото е "независима" - съдебната. Другите две - здравеопазването и образованието, поне са под по-висок контрол. „
Любомир Лозанов, изпълнителен директор на "Амета холдинг", в чиито структури е птицекомбинат "Пилко" - Разград : „ Правителството трябва "да хваща престъпниците, а другото да остави на нас. Нивото на сигурността в цялата страна трябва да продължи да се покачва и да се надгради върху вече направената промяна. Иначе нямаме шанс, ако не ремонтираме и пенсионната реформа и образованието."
Франко дел Фабро, изпълнителен директор на "Крафт фуудс България":
„ Една от най-важните реформи безспорно е съдебната реформа и последователното прилагане на закона. Бизнесът го изисква. Друга ключова реформа е тази на публичната администрация. Едва ли съм единственият, който счита, че съществува прекалено тежка бюрокрация в управлението и това създава условия за корупция и генерира загуба на нерви и време. Например на нас ни отне повече от година усилия да получим необходимите разрешителни, за да можем да ремонтираме моста, който води към шоколадовата ни фабрика."
Същото посочиха и Камен Колчев, председател на "Елана финансов холдинг", Питър Литгоу, AES Bulgaria, Божидар Колев, президент на "Технополис", Алекс Нестор, директор корпоративни и външни отношения в "Челопеч майнинг" и Емилия Миланова, председател на съвета на директорите на Пощенска банка
Българската икономика започва да се свива - вносът и износът спадат. Доверието на бизнеса и потребителите в държавата е ниско, което е породено от разрушената ѝ репутация и липса на доверие в нея. Освен външните, за кризата в България има и вътрешни причини. Липсата на регулации, политическата нестабилност, поради която и бизнеса не се чувства сигурен. Няма авторитетност и ефикасност на политиката.
През 2010 година икономиката на България ще продължи да се свива, като прогнозите на икономистите се движат между 1 и 2 процента. Вътрешното търсене ще остане слабо поради силно затегнатото кредитиране и високата безработица. На този фон RGE Monitor предвижда скок в броя на просрочените заеми. Други рискове за България са големият външен дълг и опасността от повторение на газовата криза от януари миналата година. Външният дълг на страната е почти 37 милиарда евро, или 107 процента от БВП. Той е сред най-високите в региона като процент от БВП и прави България особено чувствителна по отношение на финансови шокове, идващи отвън.
От данните става ясно, че през третото тримесечие на 2010 г. икономиката на България е нараснала минимално с 0,3% спрямо предходното тримесечие или с 0,2% на годишна база (Q3 2010 г. спрямо Q3 2009 г.). Това е първият ръст на тримесечие на годишна база след година и половина спад на икономиката. Да се надяваме, че финалните оценки на института няма да претърпят корекция в посока надолу, с което да се превърнем в третата страна от ЕС със спад на БВП в момента - Гърция (-4,5%) и Румъния (-2,3%).
В номинално изражение БВП за тримесечието е в размер на 19 562 млн. лв., а общо за първите девет месеца на 2010 г. текущият обем достига до 50 803 млн. лв. Съгласно предварителните данни на НСИ, причина за ръста на годишна база можем да търсим единствено в нарасналия износ (+18,6%) на стоки и услуги. Останалите компоненти на крайното използване продължават да стагнират (-7,3% крайното потребление, -6,5% инвестициите) и позитивните развития при тях предстоят да се случат. Доколко бързо обаче можем да очакваме тяхното възстановяване? Считаме, че по-бързо ще се възстановяват инвестициите, които ще тласнат икономиката напред след изчерпване на експортния ни потенциал.
Потребителите все още пазаруват изключително предпазливо, поради страх от възможността да останат без работа при евентуална нова вълна съкращения през зимните месеци. Някои вече дори посегнаха на личните си спестявания, за да покриват неотложни разходи. В тази връзка, оставаме резервирани към оптимизма на министър Тотю Младенов за подобряващите се перспективи на трудовия ни пазар. Считаме, че през следващите 6 месеца икономиката ни е малко вероятно да бъде подкрепена от двигателя на вътрешното потребление. От друга страна инвестициите също продължават да се свиват, затормозени от високата междуфирмена задлъжнялост и слабото кредитиране. Сериозен спад има и в преките чуждестранни инвестиции в страната. Според предварителните данни на БНБ преките инвестиции в страната за януари - септември 2010 г. са 901,4 млн. евро (2,5% от БВП), при 2233,5 млн. евро (6,4% от БВП) за същия период на 2009 г. Радващото по отношение на инвестициите е, че тук тенденцията върви към подобрение - ако през Q4 на 2009 г. имахме наистина драматичен спад от 36,6% на годишна база, за Q1 и Q2 на 2010 г. той е около 12%, а през Q3 спадът намалява до 6,5%. Това означава, че мениджърите започват да гледат по-оптимистично на бъдещето. Засега това е ясно изразено в аграрния сектор и индустрията, където растежът от началото на годината се запазва.
 



Тагове:   България,   криза,


Гласувай:
2



1. integritylife - Изходът от кризата
03.12.2010 09:19
Доста интересна тема, която вълнува всеки!

Понеже кризата е не само национална, а глобална - в Европа, в Щатите, навсякъде, то е добре човек да търси решения, ако има такива, за защита на своите финанси от всичко това, което ги краде.

Доста по тази тема съм споделил напоследък - теоритино и принципно, а също и практично, в материалите - особено последните, които съм качил в моя блог (www.IntegrityLife.blog.bg) и в сайта си (www.OgnyanChipev.ws).

С удоволствие бих отговорил на въпроси и споделил опит с интересуващите се.

Успех! :-)
цитирай
2. анонимен - izhod li???a kade sega???
13.06.2011 16:39
vsi4ki govorqt za krizata...Za izhoda ot nego...A nqkoy moje li da mi kaje''A KADE SEGA?''
цитирай
3. integritylife - анонимен - izhod li???a kade sega???
13.06.2011 17:17
Не мога да разбера точно въпроса, но ако се търси истинско решение за финансова защита и инвестиране, в момента по-добро и достъпно едва ли има, освен Среброто. Разбира се, също и в Злато и други суровини, но като най-достъпно и с най-голям потенциал, според мен, е Среброто!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853276
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031