"Зеленият" ток ще прави все по-големи дупки в джоба ни България трябва да направи избор между малките слънчеви панели на покрива и мегапроектите за ветропаркове и фотоволтаици Драгомир Николов

Слънчевите централи често похабяват ценна плодородна земя.

Доскоро българите завиждаха на гърците за слънчевите панели по белите къщички, немееха пред холандските гледки с вятърни перки в безкрайните им полета и цъкаха пред немските фотоволтаични инсталации, носещи чара на модерното бъдеще.

Днес темата за чудодейната енергия от ВЕИ - както наричаме непресъхващите природни източници слънце, вятър - е наше всекидневие, а проектите за "зелени" централи никнат като гъби след дъжд. И не е чудно, защото дъждът е "златен" и щедро се излива от държавната каса - под формата на гарантирано високи цени на "зеления" ток.

По традиция бонусите се изсипват с дежурното оправдание "Брюксел" и поетите ангажименти до 2020 г. произведената енергия от алтернативни източници да нарасне до 16%. За да стигнем тези 16% , в България трябва да се инсталира още една АЕЦ "Козлодуй", но във вид на перки и слънчеви панели в името на борбата срещу въглеродния двуокис.

Разбира се, това се плаща от данъкоплатците, чиито сметки за ток в близките години ще станат златни.

 

Цената на "зеления" ток удря в небесата

 

"Цената на тока ще се повишава всяка година с по 3-4% до 2013 г., ако се реализират всички заявени проекти за ветропаркове и слънчеви централи", пресмята бившият член на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Пламен Денчев. Добавката за "зелена" енергия, която се калкулира в цената за крайните потребители, в момента е 3.03 лв. на мегаватчас. На бележките за тока, които получава всяко семейство, това почти не личи, защото там "зелената" цена е означена 0.00303 лв. за киловатчас. За една месечна сметка от 45 лева за "зелена" енергия отиват около 86 стотинки.

Ако се удовлетворят всички заявки за вятърни и слънчеви централи, мощността на ВЕИ се очаква да достигне 4000 мегавата през 2013 г. Тази нова мощност, два пъти по-голяма от АЕЦ "Козлодуй", ще направи "зелената" добавка в цената на тока 13-14 лв. на мегаватчас, т.е. 4 пъти по-висока от сегашната.

В момента цената на тока от вятър или слънце е над 80 ст. за киловатчас, при положение че средната цена за бита е 18 ст. за киловатчас. Разликата се дължи само на това, че АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ-овете, при това не всички, все още произвеждат евтин ток. Но това няма да продължава вечно.

 

Дайте бонуси, още бонуси

 

Експертите са категорични, че тези 13-14 лв. отгоре върху цената са най-оптимистичният вариант. Твърде е възможно неконтролируемият бум на "зелени" централи и непрекъснатите бонуси, които държавата е изнудвана да дава, да надуят цената на тока в пъти повече. През лятото енергийният министър Трайчо Трайков, каза, че само проектът на американската компания "AES Solar Energy" за изграждане на най-голямата слънчева централа в България ще прибави между 50 млн. и 100 млн. лв. годишно към общата сметка за ток на всички българи. "Аз съм приятел на руснаците, на американците, на гърците, на катарците, на канадците, въобще на всички с интереси в българската енергетика. Но най съм приятел на българския потребител. И когато някой дойде и поиска да се прибавят още 100 млн. лв. към сметките за ток, аз не съм съгласен", каза Трайков.

Това изказване излезе, че е повече от дръзко, защото зад проекта застана лично американският посланик в България Джеймс Уорлик. В типичния си стил той свика специална пресконференция и упрекна правителството, че повече от година бави реализацията на проекта. Дипломатът дебело подчерта, че в условията на криза АES имала намерение да инвестира близо 400 млн. долара за 80-мегаватова централа, но инвестицията стои замразена.

Скоро обаче се разбра, че не лицензията, а желанието на самите американци да си издействат гаранция за дългосрочно висока цена бавят старта на централата. Директорът на "AES Solar Energy" Боб Хемфил призна, че всъщност първо иска да се промени българският модел на ценообразуване на тока, произведен от ВЕИ. Т.е. да се премахне сегашната възможност на ДКЕВР да намалява с до 5% годишно цената на тока от такива електроцентрали. AES и посланик Уорлик директно настояха за фиксирана цена, по която НЕК да им плаща за цели 25 години.

И както министър Трайков бе от отбора на потребителите, 2 месеца по-късно мина в отбора на инвеститорите. На сайта на ведомството му се появи проект на Закон за енергията от възобновяеми източници, от който личи, че желанието на американците вече върви към удовлетворяване. Проектът казва, че НЕК ще подписва със слънчевите централи договори за 25 години, а за другите типове ВЕИ - за по 15 години. Преференциалните цени, по които се изкупува токът, произведен от тях, ще се запазят непроменени за такива периоди от време. Т.е. ДКЕВР вече няма да може да ги намалява всяка година. И то при положение че в момента тази цена е 823 лв. на мегаватчас, т.е. 82.3 ст. на киловатчас. Това е 4 пъти повече от цената, която плаща всяко домакинство или фирма за ток.

При това новият законопроект не загатва с нищо как ще се изпълни друго публично обещание, дадено от министър Трайков: че ако цената на слънчевия ток се фиксира за дълги периоди от време, преди това ще бъде намалена. "Ако в момента има блъсканица като в автобус от желаещи да получат тази цена, ако я свалим на 500 лв., те ще са пет пъти по-малко. Това е начинът, а не всеки да идва с посланика си, да ми говори за проекта си", заричаше се Трайков.

Но не личи блъсканицата да се намалява. Вместо това в закона единствено се посочва, че ДКЕВР ще пресява кандидатите по видове централи. Другите критерии остават мистерия - те ще посочат в наредба, която ще се гласува от Министерския съвет.

А докато подборът на проекти се бистри, вече е ясно, че министерството на икономиката неусетно се е отказало от поредно свое обещание - да превърне водните централи в приоритет сред ВЕИ-тата. Отново министър Трайков убеждаваше: "Проекти като каскадата "Горна Арда" допринасят за увеличаване на дела на екоенергията, без да се налага да субсидираме електричеството, добито от тях. Ако сравним 170 мегавата от голяма ВЕЦ със 170 мегавата, добити от слънце, слънцето ще струва на българските потребители 117 млн. лв. годишно в продължение на 15 години. Очевидно, ако трябва да избираме, приоритет ще имат големите ВЕЦ-ове". Но от проекта за нов закон става ясно, че ще се лицензират всякакви "зелени" проекти, без да се прави такова разграничение.

 

Кой е по- и най-?

 

В началото на мандата на ГЕРБ, докато слушахме за "лошо наследство от тройната коалиция", новото ръководство на икономическото министерство дълбоко подчертаваше, че заявките за инвестиции във водни, вятърни и слънчеви централи надхвърлят 13 000 мегавата. Това е стряскаща цифра, при положение че цялата енергийна система на България има-няма 9000-10 000 мегавата. Успоредно с това подчинените на Трайков заостряха вниманието над факта, че българската енергийна система не е в състояние да понесе допълнително повече от 2200 мегавата "зелени" мощности. Точно затова най-голямото предизвикателство пред екипа на Трайчо Трайков бе да отсее спекулантите от истинските инвеститори. От появилия се междувременно Национален план за ВЕИ до 2020 г. изскочи такава идея - инвеститорите в слънчеви, вятърни и водни централи да се явяват на конкурси пред НЕК и ЕРП-тата, ако искат да бъдат включени в мрежите им. Очакваше се да печелят онези, които предложат най-ниска цена на тока, което изглеждаше разумен критерий.

Но и тези намерения са забравени и проектът за нов закон залага на далеч по-изгодна за инвеститорите схема. Фиксира се такса от 25 000 евро за всеки мегават инсталирана мощност, който инвеститорите ще трябва да депозират за присъединяване на централата си. За да разгледа ДКЕВР заявлението за присъединяване, съответната "зелена" централа ще трябва да плати и такса от 10 000 лв. Но и 100 000 лева да беше таксата, това не е проблем за инвеститор, на когото държавата е гарантирала, че ще му изкупува продукцията на високи цени в продължение на десетилетия.

Самата НЕК пък ще трябва да похарчи цели 1.1 млрд. лв., и то за да включи в мрежата си само 1500 мегавата от всички слънчеви и вятърни заявки. Но НЕК бълха я ухапала - тя е платила точно толкова и за прословутия "Цанков камък". Вероятно някой друг Бойко Борисов след години ще се възмущава шумно от тази разсипия. Но и той няма да е в състояние да прекрати договорите. Защото никой инвеститор няма да сключи договор за толкова много години без десетки клаузи, които да защитават по всякакви начини парите му.

 

Лобизъм без граници

 

Всъщност държавата засвидетелства щедростта си към зелените енергийни централи вече години наред. В новия закон за горите, който се приема в момента в парламента, се предвижда инвеститорите в такива централи да не плащат такса за смяната на статута на гората. От горското ведомство оправдават хрумката си с мотив, че съоръженията отнемат прекалено малка площ от горите. Случайно или не бонусът бе предложен само седмица след като аграрното ведомство обяви, че ще повиши тази такса до 6 пъти. Еколозите винаги са подчертавали, че инвеститорите във ветропаркове обикновено ги строят по билата на планините, там където природата е девствена. Освен това оборват твърдението за малките площи - до тях се прокарват горски пътища, освобождават се територии за прокарване на кабелите и т.н. Да не отваряме дума за птиците, които намират смъртта си в перките и вредните лъчения от соларните панели, които убиват всичко живо наоколо.

Преди това пък кабинетът "Борисов" проби категоричната забрана ВЕИ да се строят на най-плодородната земя, която се опита да въведе бившият зам.-аграрен министър Преслав Борисов, простил се впоследствие с поста си. Замислената забрана мина през кабинета като текст, който предвижда изключение от пълната забрана, ако земята попада в специална карта, изготвяна от енергийното министерство. Но не бива да се забравя, че двама от заместниците на министър Трайчо Трайков, преди да влязат във властта, имаха участия или бяха свързани с фирми за ВЕИ - Евгени Ангелов и настоящата шефка на БЕХ Мая Христова.

 

"Соларни покриви и умни мрежи"

 

"Поставянето на соларни панели върху покривите на сградите е по-ефективният начин в сравнение с изграждането на ВЕИ-електроцентрали, тъй като произведената енергия влиза директно в дома, няма разходи за пренос и за разпределение, които формират между 50 и 70 на сто от цената на енергията". Такава идея разви енергийният експерт Пламен Денчев наскоро като контрапункт на бясното изграждане на вятърни и соларни паркове.

Според него разходите за монтиране на соларни панели до 30 киловолта на покривите може да се покриват 60% от Фонда за енергийна ефективност. По думите му това е верният път за развитие на технологиите за екологично производство на енергия и така ще се спестят и огромни разходи за развитие на мрежата на Националната електрическа компания (НЕК) и на електроразпределителните предприятия (ЕРП) и съответно крайните цени на електроенергията ще растат с по-бавен темп.http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7598§ionid=5&id=0001201

въпреки тенденцията за неглижиране на проблема той съществува.