Йоаким Каламарис, бизнес консултант

Атина, Гърция /КРОСС/ "Капитализмът е едно удивително убеждение, че най-неморалните от хората ще извършат най-хитрите неща за максималното добро на всички хора".
Джон Мейнард Кейнс (John Maynard Keynes), автор на дадената по-горе фраза е без съмнение една от най-големите личности в историята на икономическата нау-ка. Джон Мейнард Кейнс е роден на 5 юли 1883 година и е израсъл в кръгове на академичния и икономически елит на своята епоха. Баща му е бил известен икономист и професор в Университета в Кембридж и майка дъщеря на министъра от това време, поради което естествено е било той да следва в най-добрите учебни заведения на Англия, - в Итън и в Кембридж. Там надарения младеж се учи отлично както в областта на математиката и на икономиката, така и в областта на класическите науки. Престоят на младежа в Кембридж го довежда близо до един съществен кръг от писатели и хора на изкуството, групата Bloomsbury, членове на която са били Леонард и Вирджиния Уулф, Литон Страсей и Клаив Бел, хора, които съставляват съгласно самият той „Живота ми извън икономиката".

Тъй като без преувеличения животът на Джон Мейнард Кейнс е бил неговата наука. След завършване на уни-верситета, той работи за определен интервал от време в бюрото за Индия, обаче през 1908 година се връща в Кембридж за да проучи икономическите и философските теории, след подканване от известния икономист Алфред Маршал. През 1911 година поема длъжността на редактор на изданието на "Economic Journal". След една кратка, но много полезна от гледна точка на опита почивка като държавен служител, той се връща в Университета на Кембридж като професор по Икономика. Много скоро той започва да публикува статии в известни списания, а през 1913 година и издадена първата му книга «Indian Currency and Finance». Успоредно с това през 1914 година до 1918 година, тъй сътрудничи като съветник в Британското министерство на финансите и икономиката относно усилията за финансиране на Първата Световна война. Отчаян от прекалено големите военни обезщетения и репарации, които са наложени на победената - Германия, кейнс се отказва от своя пост. Връща се към своите академични задачи и предоставя своите възгледи за договора написвайки труда «The Economic Consequences of the Peace» (1919). Този труд го прави известен почти веднага. За класическата вече негова творба «The General Theory of Employment», «Interest and Money» (1936) той написва три много съществени статии, във връзка с финансите на войната със заглавия «How to Pay for the War»( 1939), той предизвиква една революция в финансите, както и една школа за размишление, която, тъй като се базира на неговата теория е наречена „кейнсианство". 
Тя играе първостепенна роля на конференцията на Bretton Woods (1944), на която е създаден Международния Валутен Фонд и Световната Банка, две заведения които носят много силно отпечатъка на ортодоксалните теории на Министерството на финансите на Съединените Американски Щати, отколкото съответните идеи на Джон Мейнард Кейнс. Влиянието на този съществен човек върху науката за финансите е било толкова голямо, че тридесет годишното скокообразно развитие на западния свят (схематично от 1945 до 1975 год.) е наречена епоха на Кейнс. Джон Мейнард Кейнс умира на 21 април 1946 година като Лорд Кейнс - Лорд на Тилтон.
По време на великата депресия от десетилетието на тридесетте години, икономистът Джон Мейнард Кейнс отблъсква със сила икономическите възгледи, че пазарът има способността на излиза сам от състояние на депресия (рецесия). Когато опиянени от своите възгледи повечето икономисти казваха, че „Разцветът и депресията за физиологични (естествени) за капитализма, както са нощта и деня в живота на хората. Издигането възстановяването на икономиката е толкова сигурно, колкото и разсъмването. Опитът от тридесетте години обаче разби на пух и прах всички тези теории.

В допълнение теоретизирайки опита от гледна точка на държавната намеса на Франклин Делано Рузвелт, Президентът, който идва на власт през 1933 година в Съединените Американски Щати с обещанието за един „нов договор" (New Deal) между правителството и американския народ, Джон Мейнард Кейнс предлага следното лекарство за лечение: Когато частният сектор се парализира, правителството трябва да предприеме мерки за да се покрие празнината, която се създава, разширявайки дефицита (увеличаване на разходите) и предлагане на парични средства. Този икономисти, който днес отричат възможността на държавните разходи да подкрепят за засегнатата икономика, дори и за цената на висок дефицит са залепени към старите възгледи. На 31 Декември 1965 година, списание Тайм (Time magazine) описват триумфа на идеите на Джон Мейнард Кейнс в икономи-ческата политика на Съединените Американски Щати. Като заглавие на първата страница беше написана мисълта „Никакви задръжки, ход на място Милтон Фридман "Ние всички сме Кейсианци". Самият той пише в списанието подкрепяйки това че думите му са извадени от контекста. Обаче фразата е останала в историята. Четиридесет и три години преди това същото списание пише: „Ако нацията се сблъсква с икономически проблеми, то те не са други освен голямата безработица, голямото развитие и големите очаквания". Кейсианството и фискалната политика за постигане на пълна заетост изглежда да включва всички отговори. Вътре в рамите на няколко години, това убеждение се оказа неуспешно. Преразглеждането и предоговарянето на държавния дълг представлява вече условие за национално преживяване. Дългът представлява не само национален, но и европейски и световен проблем и следователно в световен и европейски мащаб трябва да се търси и решението на проблема. Въз основа на всичко това ние бихме могли да тълкуване по четири начина фразата „Ние сме кенсианци", aз предлагам, тази фраза да се счете за неистина за трите тълкувания. Първото тълкуване е, че икономистите имат съгласие върху позициите на Джон Мейнард Кейнс. Напълно не е истина. Ако ние разгледаме статиите, които са публикувани в най-големия вестник на American Economic Association през 2008 година ни е констатираме, че само едни от 12 статиите, които засягат макроикономическите проблеми подкрепят идеята за разширяване на фискалната политика като инструмент на политиката. И от 37 от учените от наградените с нобелова награда за икономика през последните 20 години, никои от четиримата, които са способствали за макроикономиката не може да се счете за кейсианец. Второто тълкуване е че икономистите са се договорили, че причините за съвременната криза са кейсиански. Фраза която очевидно не е истинска. Никои от икономистите не би посмял да твърди, че днешната криза на Съединените Американски Щати се дължи на ниската консумация и потребление. С нулеви индивидуални спестявания и голям финансов дефицит, правителството на Джордж Буш-Младши прилага една от най-агресивната кейсианска политика в наши времена. Но това не само не предотврати днешната икономическа катастрофа, но способства до голяма и за създаването на кризата, кейсианската позиция относно управление на цялостното търсене, независимо то дългосрочната стойност, тласка Алан Гринспан и Бен Бернанке да запазят лихвите на изключително ниските равнища от 2002 година, разпалвайки свръхпотребление на домакинствата и поемане на краен риск от финансово-икономическия сектор.

2011 световнияτ проблем

Най-важното, взривът на публичният дълг се развива като общоевропейски и световен проблем с огромни размери. Разтърсващо е засега подробното изследване на Банката за Международни Разплащания (BIS), което е публикувано през месец март 2010 година със заглавието „Бъдещето на публичния дълг"": перспективи и последствия. Ние отбелязваме предварително, че Банката за Международни Разплащания (BIS) въпреки, че избягва светлините на публичността тя е една от най-съществените институции на световната финансова система. Тук става въпрос за супербанката на централните банки на 57 страни, в които се включват всички големи индустриални сили на запада. Основана е през 1930 година и има седалище в град Базел на Швейцария и не е спряла да функционира като посредник - арбитър, think tank и източник на средства за централните банки дори и по време на втората световна война, когато страните - членки се колеха взаимно. С две думи, разследванията на Банката за Международни Разплащания (BIS) са представляват един от най-валидните гласове на световната система, когато става въпрос за финансово икономическите проблеми. Но какво казва доклада на Банката за Международни Разплащания (BIS)? Първо гръцкият проблем не само не доминира, но се явява като обикновен дребен проблем. Съгласявайки се с преценките на Организацията за Икономическо Сътрудничество и Развитие (ОИСР) съставителите на доклада оценяват, че като цяло за индустриалните развити страни - членки на организацията публичният дълг надминава 100% от Брутния Вътрешен Продукт (БВП) още през следващата година факт, който не се е случвал никога през мирно време. По накакъв начин през първото десетилетие на 21 век се повтаря десетилетието на осемдесетте години на 20 век, но наопаки. И тогава се наблюдаваше една световна криза на дълга, само, че тогава тя се изяви в страните от периферията (Латинска Америка, Азия, Африка), търсейки държавата на развитието на третия свят. Точно обратното, този път избухването на кризата засяга неолибералния „капитализъм - казино"" на митрополиите на севера, докато, така наречените „Развиващи се икономики" на периферията са в много по добро положение, като дългът се колебае средно до 40% от Брутния Вътрешен Продукт (БВП). Това е един вид отмъщение на старите колонии към бившите колонизатори. Дори и в рамката на генерализирания проблем на Севера, Гърция не представлява най-трагичния случай. Две страни членки на Г-7 - Япония и Италия надминават Гърция по публичния си дълг с процент спрямо Брутния Вътрешен Продукт (БВП) - 197% и 127% за 2010 година, докато за гръцкия публичен дълг се колебае около 123% за 2010 година. Предвижданията са 204% (!) за Япония, 130% за Гърция и за Италия, като следват Съединените Американски Щати със 100%, Франция с 99% и Великобритания с 94%. Нека отбележим че Съединените Американски Щати и Великобритания имат един от най-големите темпове на увеличаване на публичния дълг (66% и 100% вътре в рамките на четири години съответно), докато съответният темп на Гърция е съответен на този на Германия. Както признава доклада на Банката за Международни Разплащания (BIS), основен фактор за взрива на дълга е огромните измерения на намесата на националните правителства за спасяването на банките по време на текущата криза. Твърдата монетарна политика, която се следва сега за оздравяване на публичните финанси има опасност да влоши проблема, тъй като дори в случая възраждане се предвижда дългосрочно запазване на безработицата в много високо равнище. От тази гледна точка основното предвиждане на Банката за Международни Разплащания (BIS) за следващото десетилетие е действително кошмарно: През 2020 година публичния дълг се предвижда да достигне до 300% от Брутния Вътрешен Продукт (БВП) на Япония, 200% на Великобритания и 150% на Белгия, Франция, Ирландия, Гърция, Италия и Съединените Американски Щати. Съставителите на доклада не се предлагат конкретни политики на националните правителства. Тези преценки са доста честни и доста реалистични, така, че да признават, че дори и когато обществата издържат и най-твърдите мерки на икономии, дори и да имат кървави намаления на пенсиите и на разходите за здравеопазване за възрастните, проблемът на публичния дълг няма да се реши с тези политики.

С други думи политиките за справяне с дълга в национален мащаб с чисто счетоводна фискална логика, водят до трагически безизходици. Характерно за това Банката за Международни Разплащания (BIS) предвижда, че в най-чувствителните държави, които бяха споменати по-горе Япония, Съединените Американски Щати, Великобритания, Гърция, Италия и др) сумата на Брутния Вътрешен Продукт (БВП), който се консумира всяка година от лихвите по заемите ще се покачи от днешното равнище от 5% на 10% поне, докато във Великобритания ще достигне напълно параноично до 27%. Следователно трябва да бъде напълно сляп човек за да не види, че не само Гърция, но и индустриално развития свят като цяло върви към Големия Взрив на публичния дълг и това, че политиките, които се следват днес просто ускоряват катастрофата. На европейския и световния проблем на дълга могат да се дадат само европейски и световни решения, които предполагат не само фискални мерки, но и цялостна промяна на един икономически пример, и на един политически модел за управление, който вече е изял своя хляб. За съжаление кейсианските икономисти следват рецептата, която иска една чаша червено вино на ден е добре за здравето, предлагайки я дори и на алкохолици. Ако бяха лекари, на тях биха им отнели лекарските права. Но в професията на икономиста, една такава тактика ще те доведе до Федералния резерв, Вашингтон, САЩ. Трудовете на Джон Мейнард Кейнс бяха продукт на кризата от 1929 година и ценен инструмент за икономическо възраждане през следвоенните години. Днешното вълнение на Джон Мейнард Кейнс би било не да спаси работещите от капитализма, но да спаси капитализма от самия себе си.