Кирил Домусчиев, съсобственик на "Хювефарма" и "Български морски флот": Правителството трябва да рискува и да се захване с реформите От Чавдар ПървановВсички статии на автора Последна промяна в 18:59 на 14 ное 2010, 477 прочитания, 1 коментар        

Кирил Домусчиев

Съвсем наскоро фондът за дялови инвестиции -  един от фондовете на американската инвестиционна банка Citigroup - Citi Venture Capital International (CVCI), се споразумя да придобие 38% от българския производител на фармацевтични, ветеринаромединицински и биотехнологични продукти "Хювефарма", която изнася повече от 65% от продукцията в страните от ЕС и Северна Америка. Собственици на "Хювефарма" чрез "Адванс пропъртис" са братята Кирил и Георги Домусчиеви. Компанията притежава 3 завода в България чрез публичната компания "Биовет" в Пещера, Разград и Ботевград и един в САЩ. Съвсем наскоро беше обявена инвестиция на "Биовет" от 25 млн. евро в нов завод в Разград. Кирил Домусчиев е председател и на надзорния съвет на Параходство "Български морски флот" (БМФ) от приватизацията му през август 2008 г. Тогава консорциумът "Кей Джи маритайм шипинг", в който участват компанията "Адванс пропъртис" на Домусчиев и германската "Мартрейд шипинг и транспорт", придоби 70% от капитала на БМФ срещу 440.1 млн. лв.

Ръстът на експорта през последните месеци не е благодарение на някаква държавна политика, а по инерция Вътрешното потребление ще продължи да бъде свито и държавата няма да може да разчита на големи постъпления от ДДС Песимист съм за европейската и американската икономика през следващите 1-2 години

 
Да очакваме ли трайно възстановяване на европейските и американските пазари след излизането от рецесията? Кой е реалистичният сценарий за развитието на кризата в тези два региона според вас?
- През следващите 1-2 години едва ли ще има стабилно възстановяване на тези два пазара. Песимист съм. Ще има месеци на известен статистически възход, но той едва ли ще е кой знае колко съществен, защото в двата региона има сериозни проблеми. В Европа и САЩ има много бюрокрация и социални придобивки, а няма кой да произвежда.

Много индустрии преместиха бизнесите си в Азия и Южна Америка, а ние се превърнахме в консуматорско общество, което не произвежда. Нашите пазари в корабоплаването например не са в Европа, а в Бразилия, Китай и Индия.

Какво е състоянието на морския транспорт и какви са перспективите пред него?
- Морският транспорт няма да се възстанови скоро и през следващите 2-3 години не очакваме някакъв сериозен ръст, което е свързано именно с проблемите на европейския и американския пазар. През тази година шипингът се закрепи на нивата от 2005-2006 г. Конкуренцията се засилва все повече, появяват се все повече нови кораби на пазара, а товарите са все по-малко. В сектора ще останат тези, които са добре подготвени и държат нишови пазари.

Не се ли възлагат твърде големи надежди на българските износители да издърпат икономиката? Докъде се простират възможностите на експортно ориентираните компании, след като и в момента продажбите им растат бурно, а икономиката продължава да крета заради слабото вътрешно потребление? 
- Отдавна апелирам за експортна ориентация на икономиката ни. Вътрешното потребление ще продължи да бъде свито и държавата няма да може да разчита на големи постъпления от ДДС. Българският пазар е малък, населението прогресивно застарява и е бедно. Единственият начин това да се промени е да се преориентираме към експорта, така както е било преди години.

От 20 години не се работи в тази посока. Ръстът на експорта през последните месеци не е благодарение на някаква държавна политика, а по инерция - има някои запазени отрасли, което при слабото евро до неотдавна ни крепеше. За жалост еврото отново поскъпва, което при всички положения ще намали износа на ЕС, а оттам и нашия. Не виждам обаче друго, което да съживи българската икономика освен експорта. Той ще създаде новите работни места и ще стимулира във времето вътрешното потребление.

Защо ако износът е основният двигател на растежа,  чуждестранните инвеститори предпочитаха досега да влагат парите си в отрасли, които са насочени повече към вътрешното потребление - недвижими имоти и строителство, финанси и търговия на дребно?
- Всеки, който идваше, вземаше каквото може от страната. Американците построиха ТЕЦ, защото НЕК им гарантираше изкупуване на енергията на високи цени. Същото се получава и с проектите за възобновяема енергия сега, за които също се гарантират цени от държавата.

Откъде ще се осигури ресурс и кой ще плаща тази електроенергия не се мисли. Ето че и банките не могат да осигурят финансиране за това вътрешно потребление и те самите изпитват сериозни затруднения заради балона, който се създаде в него.

Необходима ли е специална секторна политика към износителите от страна на държавата? От каква подкрепа се нуждаят предприятията?
- Като страна - членка на ЕС, не можем да очакваме кой знае колко. В Китай например се предоставят сериозни привилегии и субсидии. Ние няма как да разчитаме на такива. Важно е обаче да се намалят бюрокрацията и административните тежести. Монополите в доставките на природния газ и електроенергията също трябва да бъдат премахнати, защото създават неконкурентна среда за производството.

Имаме нужда от по-голям достъп до конкурентни като цени енергийни източници и суровини. От години се говори за енергийни връзки със съседни страни, но нищо не е направено. Като икономика плащаме един от най-високите цени за природния газ в Европа, същата ситуация наблюдаваме и при цените на тока, което до голяма степен се дължи на кръстосаното субсидиране.

Другият съществен проблем пред износа ни са кадрите, които се намират все по-трудно, а производителността на труда е ниска. Ние сме на последно място в евросъюза по този показател. Евтина работна ръка не значи евтино производство. Трябва да се засили връзката между образованието и бизнеса. 

Вие как си решавате проблемите с кадрите?
- Провеждаме собствени обучения. За жалост сме принудени и да ползваме услугите на чужденци, затова немалка част от дейностите ни са базирани навън.

Какви сигнали излъчва за местния и чуждия бизнес българското правителство с водената от него политика към момента? 
- И това правителство залита към популизма до известна степен. Някои решения се вземат под натиска на синдикални организации и сдружения. Вдигането на осигуровките с 1.8 процентни пункта например ще закърпи бюджета в осигуряването догодина, но това няма да реши проблема в дългосрочен период.

Трезво мислещите хора и бизнесът очакват реформи и правителство, което да не се страхува да ги прави. Всички правителства досега загубиха рейтинга си при все това, че бяха популистки. Крайно време беше някое правителство да рискува и да се нагърби с правенето на реформи. Страната ни има нужда от тях, ако искаме европейски заплати.

Как може една българска експортна компания да бъде конкурентоспособна при непрекъснато повишаващи се цени на монополните услуги газ и електроенергия в комбинация с фиксиран курс на лева спрямо еврото?
- Много е трудно. Колкото и да инвестираме и да подобряваме енергийната си ефективност и да оптимизираме разходите си за суровини, при едно силно евро е трудно да си конкурентен. По тази причина изнесохме част от производството си в САЩ и Китай.

В момента е по-изгодно да продаваш продукция, която е била произведена в доларова икономика. Все още имаме някои преимущества, но те са свързани с чисто вътрешни за бизнеса ни причини - патенти, организация на работа и други.

Как се вписват инвестициите ви чрез "Български морски флот" и "Хювеферма" с правилото, че в смутни времена не се правят такива? 
- За "Хювефарма" криза сега няма. Тя беше преди години, докато наложим марките си на пазара и докато успеем да разширим дейността си. Сега берем плодовете на усилията си от инвестициите ни и тъй като не ни достигат мощности, трябва да инвестираме още. През последните две години средногодишният ръст на продажбите на компанията е 20-25%.

В корабоплаването перспективите не са толкова розови. Най-важното е, че успяхме да преструктурираме "Български морски флот", макар и с цената на сериозни загуби. Смятам, че в момента компанията е добре организирана и с добър мениджмънт. Възползвахме се от ситуацията и купихме качествени нови кораби от Китай на много добра цена.

Чисто спекулативно сега беше правилният момент, тъй като само след няколко години тези кораби ще струват много повече. Показателно за това е, че гърците, които са барометър в този бизнес, купуват масирано.

Кога ще приключи финализирането на сделката по придобиването на 38% от капитала на "Хювефарма" от фонда на "Ситигруп" - CVCI? Каква е търсената от новия акционер доходност от вложението на годишна база?
- Надявам се до края на годината сделката да приключи. Можем да осигурим висока възвращаемост на фонда на "Ситигруп", тъй като имаме сериозни ръстове на приходите и печалбата ни от основна дейност. Причината да поканим CVCI беше желанието ни да придобиваме наши конкуренти, което би погълнало стотици милиони евро - сума, за която като базирана в България компания трудно бихме привлекли синдикиран банков заем.

В лицето на фонда на "Ситигруп" имаме клас А партньор, който има достатъчно добри контакти в банки в Лондон и Ню Йорк. Това е и причината да ги поканим. Винаги сме били ухажвани от фондове и наши конкуренти стратегически инвеститори, но тези предложения не са представлявали интерес за нас. През следващите 1-2 години ние ще сме тези, които ще поглъщат конкуренти в целия свят.