Азиатска сага - съперничество за надмощие От Лиляна Маринова, Риск мениджър, КД Инвестмънтс Последна промяна в 18:19 на 14 ное 2010, 471 прочитания, 2 коментара        

Лидерите на най-големите икономически сили в света не стигнаха до сериозни решения в двете си последователни срещи последните четири дни - срещата на Г-20 в Сеул последвана от събирането на APEC в Йокохама, пише "Ройтерс". "Тази среща беше по-скоро Г-20 на дебата, отколкото Г-20 на решенията", коментира управляващият директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, цитиран от "Файненшъл таймс". Фондът подчертава за пореден път, че колкото и да отлагат вземането на тежки решение, лидерите все пак ще трябва да направят решително действие в изглаждането на световните търговски дисбаланси, тъй като до 2014 г. дефицитите на големите икономики ще се удвоят. В тази връзка "Дневник" публикува анализ за търканията между двете основни икономически сили в момента - САЩ и Китай.

Ако това ви звучи като заглавие на роман от Джеймс Клавел, следната история определено е достойна за такъв. Действието се развива в Сеул, Южна Корея. Годината е 2010. На среща на страните от Г-20 се разразява поредната война между богати и бедни. Или другояче казано - между развити и развиващи се страни. Войната е валутна.

Още преди месец САЩ и Китай – първата и втората по големина икономики в света – започнаха да се подготвят за двубоя. Китай успя да си извоюва повече гласове в МВФ, а Федералният резерв реши да налее допълнително 600 млрд. долара в американската икономика. С това решение, което неминуемо ще доведе до обезценяване на долара, САЩ си навлече гнева не само на страните износителки, но и на страните - потребители на суровини. Тоест на всички останали държави.

Вследствие на това ден преди началото на срещата в Сеул китайска държавна агенция понижи кредитния рейтинг на САЩ. В отговор американската рейтингова агенция Moody’s повиши кредитния рейтинг на Китай с цел да създаде натиск за поскъпване на юана. Но рейтинговата престрелка едва ли трябва да се взема на сериозно – както знаем, основната критика към агенциите е, че отразяват интересите на тези, които им плащат.

Това, разбира се, не означава, че липсват истински аргументи за съществуването на конфликт. Отново срещата на лидерите от Г-20 на 11 и 12 ноември премина под знака на традиционния конфликт между САЩ и Китай –  за надмощие. Средствата са добре познати – търговия, резерви, валута.

Как звучи битката в числа

Търговският излишък на Китай със САЩ се повиши до рекордните 28 млрд. долара (за месец!) през август тази година. Дори известното забавяне през първата половина на 2010 г. според последния доклад на Световната банка от ноември 2010 г. се дължи на промяната в условията на търговия на Китай (отношението между експортните и импортните цени), които се влошават в началото на годината и така намаляват доларовото изражение на търговския излишък на страната. За деветмесечието на 2010 г. общият дисбаланс между двете държави възлиза на над 200 млрд. долара, или с около 20% повече спрямо деветмесечието на 2009 г.

Точно това накара американския финансов министър Тимъти Гайтнър да предложи налагане на количествени ограничения за натрупването на търговски излишъци. Най-лесният, макар и не единствен начин за справяне с тези излишъци е поскъпването на валутите на тези страни.

Което, разбира се, далеч не устройва страните - нетни износителки, към които освен болшинството от развиващите се икономики спадат и развити страни като Германия. Освен очевидния аргумент за конкурентоспособността на износа причина за това са и огромните резерви на тези държави, които те неминуемо държат в конвертируема валута.

Нека не се заблуждаваме обаче – китайският износ далеч не е само за САЩ. Ако се наблюдава трайна тенденция на нарастване на процентния дял на Китай в американския търговски дефицит, точно обратното се случва с дела на износа за Америка в общия износ на Китай. Шампионът по износ в света си е поставил амбициозната задача да диверсифицира източниците си на външен доход и се справя отлично.

Дори може би прекалено добре – от няколко години темпът на нарастване на китайския износ превишава темпа на нарастване на световния внос. Макар в абсолютно изражение разликата все още да е голяма, ако тази тенденция се запази за няколко десетилетия, нищо чудно да се окаже, че светът не е достатъчно голям да побере целия китайски износ.

Още през XVI век школата на меркантилистите застъпва идеята, че богатството се формира като следствие от външната търговия. Точно такъв е източникът на богатство за Китай, които, изглежда, доста буквално прилагат постулатите на меркантилизма, а именно, че винаги износът трябва да е по-голям от вноса и че за получаване на богатство са оправдани всякакви средства. Според данни на МВФ, цитирани от The Economist, Китай държи близо една четвърт от глобалните валутни резерви и продължава да ги натрупва с високи темпове.

Китайската заплаха

Резервите на Китай , които към септември 2010 г. наближават 2.6 трлн. долара, са предимно в долари под формата на американски държавни облигации. Ето защо заплахата от т.нар. количествено разхлабване (quantitative easing) от страна на САЩ идва по две линии. Първо, вливането на ликвидност ще обезцени долара и така ще повлияе негативно на китайския валутен резерв.

Второ, процедурата ще се осъществи, като Федералният резерв изкупува американски държавни облигации, което оставя Китай с един аргумент по-малко в играта на международно изнудване. Защото, ако досега Китай заплашваше САЩ, че ще спре да ги финансира, като изкупува техен дълг, сега вече подобни заплахи няма да трогнат американците – те сами ще си изкупуват дълга. Как е възможно това? Много просто – ще си напечатат пари.

И ето че накрая отново стигаме до изначалния въпрос. Чия валута е по-изкривена – доказано подцененият китайски юан или очаквано надцененият щатски долар? Отговорът за съжаление не е еднозначен – зависи от гледната точка. Ако всички останали страни скочиха срещу вливането на ликвидност и предложението за ограничителни мерки срещу големите излишъци от страна на САЩ, те са не по-малко засегнати и от протекционистичната валутна политика на Китай.

Това означава, че международната валутна система е изправена пред ново предизвикателство. Страните вече не се делят на две групи – за и против валутната обезценка, тук се обособява изцяло нова група интереси – на страните с големи излишъци и скъпи валути. Така конфликтът се измества от двустранна на мултинационална основа.

От една страна, това затруднява координацията, но, от друга, общите усилия за постигане на компромис може да се окажат по-продуктивни от едностранните действия в една или друга посока. Но за намаляване на дисбалансите и привеждане на валутите към пазарно ориентирани е нужно нещо повече от общо съгласие – нужни са конкретни действия. А срещата в Сеул показа, че нито една държава не е склонна да си признае, че нейната валутна политика не отговаря на условията за международно равновесие.

Добър барометър за това дали страните наистина ще изпълнят онова, за което се споразумяха, или постигнатите компромиси са само прах в очите, е реакцията на инвеститорите. Липсата на по-конкретни договорености на страните от Г-20, както и опасенията за дълговата криза в Ирландия бяха възприети негативно от пазарите, което показва, че вече е време преговорите да преминат към етап на целенасочени действия и взаимни отстъпки. Ако това беше роман, той би останал с отворен край.