Българската пенсионна система – фактите такива, каквито са 08 Ноември 2010 11:44

В разгара на дебатите и опитите за предприемане на мерки в посока на осъществяване на дългоотлаганата пенсионна реформа в България, Независимият съвет за пенсионна реформа публикува свой доклад за някои от ключовите показатели на пенсионната система. Изводите, направени на базата на статистически данни на НОИ, НСИ, Евростат и Европейската комисия, показват тревожните тенденции в пенсионно-осигурителната област, които се очаква да се задълбочават все повече при липса на конкретни действия. 

Независимитя съвет за пенсионна реформа беше създаден през февруари тази година от група икономисти, сред които Петър Ганев, Георги Ангелов, Владимир Каролев, Георги Ганев, Светла Костадинова и др. 

Населението намалява

В същото време, броят на осигурените лица нараства с приблизително 254 000 лица за периода 2005-2009. 

Основните причини са намаленията на осигуровките и преките данъци (излизане от сивия сектор), което комбинирано с огромния поток от преки чуждестранни инвестиции създаде нови работни места и чувствителното намали безработицата.

Това позволи в добрите години консолидираният държавен бюджет да има приходи, с които да попълва хроничния дефицит на НОИ. 

По-малко работещи издържат пенсионерите

През 2010 година у нас 100 работещи издържат 70 пенсионери. Това съотношение е второто най-високо в Европа (само в Румъния е по-високо – 86). 

При демографска прогноза за продължаващо намаляване на населението и увеличаване на продължителността на живота, това съотношение се очаква да достигне до 100% през 2040 година, т.е. издръжката на един пенсионер ще се поема от един работещ.

Прогнозата на ЕК за България е, че след 50 години един осигурен няма да е достатъчен за издръжката на един пенсионер – съотношението се очаква да достигне 122%. 

Все-повече пари за пенсии, но повечето пари не водят до по-високи пенсии

Разходите за пенсии в България постоянно нарастват. Необходимо е ежегодно нарастване на трансферите от бюджета, за да се изплащат ниски пенсии на много хора, част от които не плащат осигуровки. 

Увеличението на разходите за пенсии до скоро беше възможно - икономиката растеше, данъчните приходи бяха добри и бюджетът всяка година покриваше дефицитът в НОИ с трансфер. Така се запълваше дупката на практически фалиралата разходо-покривна пенсионна система. 

Въпреки голямото харчене за пенсии, размерът на средната пенсия е изключително нисък - не достига дори половината от официалната работна заплата. 

ЕК: Средната пенсия ефективно ще намалява

За размера на средната пенсия в България ЕК има мрачни прогнози.

Очаква се средната пенсия през 2060 година да е едва 35,6% от средната заплата, въпреки нарастването на бюджетните разходи за пенсии. 

...защото не се очаква пенсионна реформа

ЕК залага изключително консервативно очакване за пенсионна реформа у нас.

През 2060 година около 20% от пенсията ще се изплаща от личните спестявания във втория стълб. 

Словакия, Ирландия, Полша, Естония и Дания успешно реформират пенсионните си системи и след 50 години преходът от разходо-покривна система към капиталова система ще е изключително напреднал - по-голяма част от пенсията ще се получава от личните пенсионни спестявания 

Ефективната пенсионна възраст е драматично ниска

Средната реална, а не по закон, възраст за пенсиониране в България през 2009 достига 56.2 години. 

Много се хора се пенсионират в работоспособна възраст рано, т.е. внасят в пенсионната система малко време и получават пенсия изключително дълго време, което в определени случаи надхвърля периода на внасяне 

За някои групи реалната пенсионна възраст достига достига шокиращи нива

През 2009 реалната възраст на пенсиониране у нас е била:

• 46.7 години за пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест

• 50.4 години за пенсия на военни, МВР, ДАНС и др.

• 51.5 години за пенсия за инвалидност поради общо заболяване

• 60.8 години за пенсии за навършена възраст/стаж.

Категорийните работници се пенсионират млади

През 2009 работещите от:

• първа категория труд се пенсионират средно на 49.4 годишна възраст,

• тези от втора категория – на 57.5,

•  а тези от трета категория работят средно с 12.1 години повече от първа категория и с 4.5 години повече от вторa.

Всеки, който може, се пенсионира по-рано

Рекордът в България за най-голям дял на пенсионираните преди навършване на 60 годишна възраст е 2002 година, когато повече от 80% от новите пенсионери са били под тази възраст. 

Постепенно това се променя, но през 2009 все още от новите пенсионери:

• 20.2% са на възраст до 49 г.

• 39.9% са на възраст между 50 и 59 г.

• 39.9% са на възраст над 60 г.

Все по-дълго време се получава пенсия

Данните на НСИ показват, че очакваната продължителност на живота на 55 годишните устойчиво нараства, т.е. периодът на получаване на пенсия расте, без това да се отразява в същото нарастване на пенсионната възраст. 

На практика, пенсиониращите са на 55 години, в най-добрия случай, имат 30 години непрекъснат трудов стаж и получават пенсия през следващите 22 години. 

Вдигането на възрастта няма да е достатъчно, за да компенсира увеличаването нс продължителността на живота

Увеличаването на пенсионната възраст трябва да става много бързо, за да компенсира поне отчасти по-дългия период на получаване на пенсия. 

Само тогава е възможно по-бързо преодоляване на дефицита в НОИ. 

Ранното пенсиониране и инвалидизирането ни превръщат в млада пенсионерска нация

Около 40% от работоспособните пенсионери са достигнали изисквания стаж/възраст (категорийни работници, кадрови военнослужещи и др.) и са млади пенсионери в работна възраст. 

Останалите 60% от пенсионерите, които са в работоспособна възраст през 2009 са с инвалидни пенсии. 

Инвалидните пенсии са повече от 1/3 от всички пенсии

През 2009 точно 43,4% от всички пенсии са инвалидни (всички видове инвалидност – поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест, социални пенсии за инвалидност). 

Все пак се наблюдава низходяща тенденция. Има години, в които инвалидните пенсии преобладават сред всички получавани пенсии – 63,1% през 2004 година и 60,2% през 2005. 

Корупционните практики позволяват получаване на инвалидна пенсия от много хора, което прави невъзможно ефективното подпомагане на реално нуждаещите се. 

Справедливост?

Съществуването на максимален размер (таван) на пенсиите лишава определени пенсионери от по-висока пенсия. 

Голяма е групата на пенсионерите (18 458 души), които са лишавани от сума между 50 и 200 лева месечно, поради надвишаване на действителната им пенсия и максимума по закон. 

Има и пенсионери, които пропускатмесечно по повече от 800 лв.

Преразпределение

Данните за обратната статистика – на пенсионерите, чиято действителна пенсия не достига определения минимален размер по закон – показват, че най-голяма е групата пенсионери, на които не достига над 30 лв. месечно от действителната им пенсия, за да достигнат минималния размер.

от Инфосток.бг