Краят на ирландската мечта От Велизар УзуновВсички статии на автора Последна промяна в 20:00 на 10 окт 2010, 775 прочитания        

• 1
• 2
• 3

 

 

Малко повече от две години след фалита на американската инвестиционна банка "Леман брадърс" глобалната икономика все още е обгърната в мъгла от несигурност. Някои държави вече демонстрират наченки на възстановяване и постепенно се завръщат към растежа. Това обаче не се отнася за Ирландия.

Страната продължава да се бори с тежките последици от кризата, която срина финансовия й сектор и я вкара в период на продължителна рецесия. В момента въпросът е дали тя ще съумее да се измъкне сама от ситуацията, или ще сподели съдбата на Гърция.

В началото на 90-те години на миналия век от стагнираща земеделска икономика Ирландия се трансформира във високоиндустриализирана държава. Започва периодът на т.нар. келтски тигър.
Бумът във високотехнологичния и фармацевтичния сектор е подкрепен с огромен ръст в цените  на имотите. През 1986 г. БВП на глава на населението се равнява на едва две трети от средния за ЕС. До 1999 г. показателят нараства до 111% от средния за общността. Инфлацията и доходността по облигациите й пък се доближават до тези на Германия.

Благоприятните бизнес и политически климат привличат огромни международни инвестиции. От 1985 г. до 2006 г. цените на имотите в страната нарастват с внушителните 250%. По-късно Международният валутен  фонд ще изчисли, че повишението е било с 90% по-голямо, отколкото фундаменталните сили на пазара са позволявали. Емиграцията преминава в имиграция, тъй като прииждат огромен брой хора от бившия комунистически блок, желаещи да споделят "ирландската мечта".

Силен тласък
Формирането на еврозоната през 1999 г. създава доверие на места, където до този момент то е липсвало. Ирландия, чиято икономика вече процъфтява, получава допълнителен тласък, който създава неконтролируем възход. Заплатите нарастват почти 5 пъти по-бързо в сравнение с останалите членки на валутния съюз. Така реалният ефективен валутен курс се увеличава с цели 36% от 1997 г. до 2008 г. Икономиката на Ирландия, както и на други държави от групата PIIGS (Португалия, Ирландия, Италия, Гърция и Испания) се отдалечава от промишленото производство към услугите и строителството.

Бурният икономически растеж, съпътстван с разхлабената парична политика в рамките на еврозоната, оказват стимулиращ ефект на финансовия сектор. Предлагането на кредити се увеличава до 200% от БВП през 2008 г. при средно 40 на сто за периода 1975 г. - 1994 г.

През 2008 г. обаче светът е сполетян от най-тежката финансова криза за последните 50 години. Ирландия е първата членка на еврозоната, чиято икономика изпада в рецесия, като спадът за двете години до края на 2009 г. достига 14%. Спуква се балонът в имотния и финансовия сектор, предизвикващ огромна корекция в цената на активите. През следващите две години местното търсене намалява с 16%, имотите поевтиняват средно с около 30%, а инвестициите в страната се сриват с 40 на сто.

Мерките на правителството за противодействане на финансовата криза включваха отпускане на капиталови инжекции и гаранции на редица банки. Беше създадена Национална агенция за управление на активи (NAMA, наречена още лоша банка). Тя изкупува необслужвани кредити наполовина от реалната им стойност срещу държавни облигации, които могат да се използват като обезпечение за заемане от Европейската централна банка.

В началото на октомври финансовото министерство представи пакет от мерки, който трябва окончателно да реши проблемите във финансовия сектор. Според него държавата ще поеме контрол над Алайд Айриш банкс (Allied Irish Banks) и ще инжектира допълнителен капитал в Англо-Айриш банк (Anglo-Irish Bank). Така общият пакет за стабилизиране на финансовата система на страната може да достигне 50 млрд. евро - почти една трета от БВП.

Увеличените разходите за банковата сфера ще надуят дефицита за 2010 г. до немислимите за еврозоната 32% от БВП. Те бяха и причината трите основни рейтигнови агенции да понижат оценките си за Ирландия. Очаква се дългът й да се изкачи до 90% от БВП до края на 2011 г. В същото време безработицата  се увеличи значително (13.7% по последни данни), което предизвика 11.6% спад на приходите от данъци за 2009 г. На пръв поглед се повтаря ситуацията в Гърция от края на 2009 г. и началото на 2010 г.

Идва ли нова заплаха за еврозоната?
Дали обаче всички проблеми на Ирландия ще я превърнат в следващата заплаха за целостта на еврозоната? Според гуверньора на централната й банка Патрик Хонохан това няма да се случи. "Кризата може да бъде преодоляна и политическият елит е решен да свърши това", твърди той, цитиран от "Файненшъл таймс".

За разлика от южната ни съседка Ирландия има капитал. Страната е осигурила всичките й нужни средства до средата на 2011 г., което не я прави толкова зависима от моментните настроения на пазарите. Освен това въпреки временни резки увеличения средната доходност по държавните й облигации за тази година е почти същата като за миналата - 4.7 процента.

Ирландия притежава и стабилни капиталови буфери. Националният пенсионен фонд разполага с 24 млрд. евро, от които правителството се възползва при рекапитализацията на Алайд Айриш и Bank of Ireland. Освен това в Националната агенция за управление на дълга има още 20 млрд. евро.

Естествено съществува и спасителният механизъм за еврозоната, от който може да се възползва всяка членка на общността. Според Брюксел и Дъблин той няма да бъде използван. Наличието му обаче вдъхва увереност на инвеститорите, че страната няма да изпадне в несъстоятелност.

Основните трудности за Ирландия произтичат от лошата й фискална позиция. Правителството вече взе редица мерки за намаляване на бюджетния дефицит. Очаква се финансовият й министър Брайън Ленихан да представи 4-годишен план за свиването му до 3% от БВП до 2014 г. през декември. Той обаче по всяка вероятност ще изисква не само ново съкращаване на разходите, но и вдигане на данъци.

Досега бяха наложени строги ограничения на заплатите и пенсиите в публичния сектор. Това до известна степен повиши конкурентността на икономиката, която е зависима от международните пазари. Износът на медицинско оборудване, високотехнологични стоки, фармацевтични продукти и др. се съживи. "Кризата позволява на Ирландия отново да намери мястото си на пазарите. Годините на възход ни бяха направили много неконкурентни", каза Ричи Баучър, главен изпълнителен директор на Bank of Ireland.

Двойна рецесия
Икономиката на страната излезе от рецесията през първото тримесечие на 2009 г., отчитайки ръст от 2.7%. Основната причина, както и в останалите европейски  държави, е бурното възстановяване на износа. Оказа се обаче, че еуфорията е била временна., тъй като БВП се сви с нови 1.8% на годишна база за трите месеца до юли.

Перспективите за растеж засега не са добри, тъй като местното търсене е много слабо. Показателно е, че от началото на кризата досега спестяванията на домакинствата са се увеличили с 11%. Според анализатори тези пари могат да се върнат в икономиката единствено чрез възстановяване на потребителското доверие. Директорът на Конфедерацията на работодателите и бизнеса Дани Маккой е на мнение, че като за начало правителството трябва да обяви с колко ще се увеличи данъчната тежест.

Това трябва да е последвано от конкретни мерки за ограничаване на безработицата. Анализатори обаче са на мнение, че подобрение на трудовия пазар не се очаква скоро. Дори и то да настъпи и икономиката започне да се подобрява, завръщане към бурния предкризисен растеж е немислимо.
Ирландия можеше да не изпадне в тази тежка ситуация, ако правителството й беше предприело превантивни мерки за овладяване на имотния балон, твърдят анализатори.

Така например можеше да бъде увеличен ДДС за услугите и строителството. По този начин щеше да се ограничи огромното наливане на капитали в имотния и финансовия сектор, което щеше да омекоти корекцията, предизвикана от кризата. Събитията в Европа от началото на годината демонстрираха нагледно, че ограничаването на разходите в годините на възход е много по-безболезнено от съкращаването им по време на криза.

Англо-Айриш банк Англо-Айриш банк, която ще получи 90% от държавната помощ за банките, се превърна в символ на ирландския имотен възход и срив, пише "Файненшъл таймс". Финансовата институция увеличава пазарния си дял от 3% през 1997 г. до 18% десетилетие по-късно. Годишният ръст на отпусканите заеми за периода се равнява на 36%. През 2007 г. Англо-Айриш вече е най-голямата банка в Ирландия по пазарна капитализация. Точно като имотния сектор обаче институцията се движи към срив. Смята се, че около 10 строителни компании отговарят за около половината отпуснати заеми от банката. След спукването на имотния балон Англо-Айриш заедно с други финансови компании в страната получава спасителен заем от държавата. В началото на 2009 г. става ясно, че бившият й главен изпълнителен директор Шон Фицпатрик е заел 87 млн. евро. Последва нов отлив на депозити, при което правителството е принудено да я национализира.от Дневник