Уолстрийт 2: Принцът на Холивуд От Янко Терзиев, Капитал Light      

 

Уолстрийт 2: Не говори с тях - 16 сеп

Всички убеждават Оливър Стоун да не взема Майкъл Дъглас в главната роля на "Уолстрийт" (1987). Казват, че единствените успехи на сина на Кърк са само в телевизията, че е повече продуцент, отколкото актьор, и ще прекарва цялото си време в караваната с телефон в ръка. Но Стоун вижда стоманената жилка в Майкъл, вродения бизнес нюх и справяне в такава среда, доказан с продуцирането на "Полет над кукувиче гнездо" (1975). Дъглас е стреснат от ролята, толкова дълги монолози и текст за учене не е имал.

Налага му се да работи с речеви инструктор, да контролира дишането си по нов начин, за да постигне ритъма на диалога във филма. Резултатът е "Оскар" за главна роля, при положение че самият филм е приет съвсем не еднозначно. Майкъл (1944) е най-големият син на холивудската легенда Кърк Дъглас, една от най-големите звезди на следвоенен Холивуд, но и един от най-трудните характери там.

Кърк е против актьорска кариера на Майкъл, както и на останалите му трима братя, в добавка се развежда с майка им и ги оставя сами. Въпреки бащините съвети, или точно заради тях, през 60-те Дъглас се подвизава на off-Бродуей, а в киното опитва само роли на хипита и мекушави интелектуалци, за да е по-далеч от мачо сянката на бащата.

Големият му актьорски пробив става в телевизията със сериала "Улиците на Сан Франциско" (1972). Междувременно купува от баща си правата на книгата на Кен Кийси с обещанието, че ще му даде главната роля. В последния момент обаче вика Джак Никълсън. Баща му е жестоко обиден и отношенията им се развалят за десетилетия. "Кукувичето гнездо" му носи продуцентски "Оскар", става единственият филм (и досега) в историята на наградите със статуетки и в петте главни категории (филм, актьор, актриса, режисьор, сценарий).

Продуцентския си статут Дъглас затвърждава с "Китайски синдром" (1979) и няколко успешни приключенски и черни комедии през 80-те ("Романс за камъка", "Перлата на Нил", "Войната на семейство Роуз"). Успехът с "Уолстрийт" окончателно маха сянката на бащата, Майкъл вече гради собствена митология.

В началото на 90-те той е "мъжът срещу всички жени" - вече е играл във "Фатално привличане" (1987), идеалната жертва е в "Първичен инстинкт" (1992). Продължава с мъже на ръба и под натиск, но със стаена вътрешна ярост, в "Разкриване" (1994) и "Пропадане" (1995). Опитва смяна на коловоза с романтичната драма "Американският президент" (1995), типажът рядко е получавал по-точен актьор. Следва  "Играта" (1997), в която образът му (преуспял финансист) напомня за Гордън Геко.

В настоящото десетилетие влиза едновременно с продуцентски ("Лице назаем" на Джон Ву) и актьорски хит ("Момчетата чудо"), за който за втори път след "Уолстрийт" стига до "Златен глобус". На премиерата на "Маската на Зоро" среща Катрин Зита-Джоунс и й казва направо, че иска да има деца от нея. Двамата влизат в един от най-одумваните бракове в шоу бизнеса, Майкъл се отдава на малките си син (сега на 10) и дъщеря (7), оставя тъмнокосата красавица от Уелс да гради кариера.

Приема покани само за ангажименти над $20 млн. като в "Стражът" (2009) и новият "Уолстрийт: Парите никога не спят", чиято  премиера ще бъде на 24 септември. Само ден по-късно Майкъл Дъглас ще стане на 66.

В началото на месеца в шоуто на Дейвид Летърман той официално призна, че се бори с рак на гърлото. Когато водещият го попита защо това не му личи, отговорът беше на горял в професията професионалист: "Нали сега съм на сцена?!" После добави, че процентните шансове, които докторите му дават, много му харесват и залага на себе си.