Уолстрийт 2: Колко е достатъчно От Янко Терзиев, Капитал LightВсички статии на автора  

• 1
• 2

Снимката е предоставена от "Александра филмс"

 

По принцип попкултурата отразява, не променя света. Филмът на Оливър Стоун е от малкото изключения, дръзнали да оспорят правилото.

Greed is good

Случва се час и 15 минути след началото на филма. Гордън Геко (Майкъл Дъглас) взема микрофона пред годишното събрание на акционерите на закъсал хартиен гигант. Току-що са го нарекли хищник, който иска да продаде фирмата на части.

Отговорът му е къса реч, която остава не само като вечен екранен цитат (Американският филмов институт го класира сред 100-те най-популярни в киното), но се превръща във верую на поколения начеващи финансисти. Някои от тях май продължават да определят правилата и сега. Геко каза: "Алчността поради липсата на по-точна дума е нещо добро.

Алчността е позитивна, тя работи, държи съзнанието будно. В крайна сметка тя е стимулът на еволюционния дух. Алчността във всичките й форми – за живот, за пари, за любов, за знания, е белязала възхода на човешкия род. И алчността, помнете ми думата, ще спаси не само "Телдър пейпър", но и другата закъсала корпорация – САЩ."

Идеята за речта Оливър Стоун взема от живота. На 18 май 1986 г. борсовият играч Айвън Боски (Ivan Boesky) казва в лекция пред завършващите студенти в Berkeley"s School of Business Administration: Greed is all right. Greed is healthy... И продължава: "Можеш да си алчен и пак да си добре със себе си." Жадният за автентизъм Стоун не изпуска такива неща.

Цялата истина

Към "Уолстрийт" режисьорът пристъпва на вълната на успеха си с "Взвод" (1986). Всички го хвалят за постигането на реалната атмосфера на войната там. След джунглата на Виетнам идва ред на бетонната джунгла на Манхатан. Правилата са същите – оцелява по-силният.

Подходът на Стоун към темата е на краен ляв либерал. Той е Майкъл Мур на ония години. Посвещава готовия филм на баща си, фондов брокер от старата школа. Вътре има герой с неговите ценности – белокосият началник (актьорът Хал Холбрук) на Чарли Шийн в брокерската къща. Финалният му съвет е: "Научи се да създаваш, не живей от чуждите покупко-продажби!"

Стоун държи всичко да е истинско докрай. Издейства разрешение да снима в самата Нюйоркска фондова борса в работен ден. Дава на Майкъл Дъглас да чете биографиите на корпоративните играчи Карл Айкан (Carl Icahn) и Т. Буун Пикенс (T. Boone Pickens). Кани за консултанти звездата на инвестиционните банкери Джефри "Дивото куче" Бек (Jeffrey Mad Dog Beck) и бившия заместник-кмет на Ню Йорк по финансите Кенет Липър.

Наема действащи дилъри, които в 6-седмичен курс обучават актьорите как да държат телефоните, да говорят с клиентите, как да си подават квитанциите с новите цени на акциите. "Бях респектиран от агресивността и хъса, който влагаха в работата си", ще каже после Чарли Шийн.

На Уолстрийт Стоун гледа като на бойно поле, на което воюват ценностни системи. Нарежда на оператора си Робърт Ричардсън да снима като във военен филм – размяната на реплики да изглежда като размяна на удари. При епизодите с повече хора камерата да кръжи около актьорите по начин, "който те кара да се чувстваш като в басейн с акули".

Моралният дуел

Във "Взвод" невинният новобранец на Чарли Шийн трябваше да избира между двамата си сержанти като житейски примери. В "Уолстрийт" изборът му е между двама духовни бащи и техните ценности. Оливър Стоун е за силно действащите средства в киното – кара Чарли да играе син на реалния си баща в живота Мартин Шийн. Героят му има нужда от подобна гравитация, защото изкушенията на другия кандидат-"баща" са дяволски силни, ситуацията е фаустовска, борбата е за душата му.

Беден, умен, гладен и без никакви чувства – такъв е нужен той на Геко. Възнаграждението за мръсната услуга, която му иска (събиране на вътрешна информация), е пентхауз в Манхатън и трофейна блондинка (Дарил Хана), в добавка интериорен декоратор.

Уроците на Геко са: "Другите хвърлят стрелички по дъската, аз играя само на сигурно", "Битката се печели още преди да е започнала", "Ако не си вътре – си вън, или си играч – или си нищо", "Ако ти трябва приятел – вземи си куче." Повече от информацията Геко цени времето ("Обядът е за мухльовците", става крилата фраза на Уолстрийт). Иска го и посред нощ да е на телефона, защото "Парите никога не спят, приятел". Фразата ще влезе като заглавие в новия филм, чиято премиера по света и в България е на 24 септември.

На другата везна са съветите на бащата, цял живот автомобилен механик, шеф на работнически профсъюз: "Няма преки пътища, сине, има принципи.", "Не може да си наполовина бременен." "Зад всяко богатство стои поне една измама." (Ето го и левичарят Стоун от онези години.) "Лошото на парите е, че те карат да постъпваш против волята си."

Ако първият "Уолстрийт" има някакви слабости, те са в директното морализаторство на Стоун. Но такъв е стилът му, той държи да има първата и последната дума (най-крайният пример е "Родени убийци"). В постигането на завладяваща реалистична среда на драмите си обаче Оливър Стоун е ненадминат.

Резонансът

"Уолстрийт" излиза по екраните в края на 1987 г., когато борсовият крах вече се е случил (октомври). Боски е поел към затвора, повдигнати са обвинения и към Милкън. Затягат се правилата и се вдигат санкциите за търговията с вътрешна информация. Всички обявяват Стоун за пророк, той скромно твърди, че продължава да не разбира нищо от борси и акции.

Лайфстайлът, показан във филма, става мечта за начеващите брокери и заетите в системата, качва се броят на служителите, които слагат тиранти и започват да носят косата си пригладена назад. Апологията на алчността става клеймо на 80-те години заедно с прекаленостите (от наркотиците, дрехите и прическите до модата и архитектурата) и настъпателния егоизъм: "Аз, аз, аз..." Това е ехото, което ще остави десетилетието.

По принцип попкултурата отразява, не променя света. Филмът на Оливър Стоун е от малкото изключения, дръзнали да оспорят правилото. Разбрахме го след срива от 2008. Истинската си философия Геко разкрива не на срещата с акционерите (където има повече пропаганда, отколкото кредо), а на последното виждане с младото си протеже, преди да тръгнат един срещу друг.

У героя на Шийн заговаря съвестта, иска всички карти на масата. Нахлува в офиса на кумира си с директен въпрос: "Добре, кажи ми колко ти е достатъчно? Колко още яхти искаш, колко разрушени компании..." В началото Геко бяга от отговора: "Не става дума за достатъчност. Всичко е в играта – губиш, печелиш..." "Не, кажи ми колко е достатъчно?", упорит е младежът.

Тогава Майкъл Дъглас присвива очи и изстрелва директно към камерата: "Парите не се губят, нито се печелят - те се трансферират от едно възприятие (perception) в друго. Като при фокуса на илюзиониста. Важно е кой вади последното зайче от цилиндъра..."

Сега разбрахме, че "Енрон", Майдоф и онези с ипотеките просто били добри ученици на Гордън Геко - продавали са илюзии...

Исторически реплики "Ако ти трябва приятел – вземи си куче." "Обядът е за мухльовците." "Ако не си вътре – си вън, или си играч, или си нищо." "Зад всяко богатство стои поне една измама." "Лошото на парите е, че те карат да постъпваш против волята си." "Парите не се губят, нито се печелят - те се трансферират от едно възприятие  в друго. Като при фокуса на илюзиониста. Важно е кой вади последното зайче от цилиндъра..."http://www.dnevnik.bg/wallstreet/2010/09/15/961034_uolstriit_2_kolko_e_dostatuchno/