Те са нещо като рок звездите на финансовия свят - всички знаят имената им и им се възхищават, всяка тяхна дума се превръща в новина. Финансовото издание Investopedia представя най-великите инвеститори на всички времена. Те са имали различни стратегии и философии, някои са измислили собствени начини за анализиране на пазара, а други твърдят, че разчитат изцяло на инстинкта си. Това, по което си приличат, е че знаят как да побеждават пазара:

Бенджамин Греъм

Освен финансов мениджър, той е известен и като автор на книги и „учител" на следващите поколения финансисти. Греъм е баща на термините „анализ на ценни книжа" и „инвестиране в стойност".

Принципът на последното е, че всяка инвестиция би трябвало да струва много повече от това, което инвеститорът е платил за нея.

Той вярвал във фундаменталния анализи и търсел компании със силни балансови числа, нисък дълг, печалби над средните и солиден кеш.

Джон Темпелтън (на снимката)

За него се знае, че купува, когато песимизмът е взел връх на пазара и продава, когато властва оптимизмът.

Той е създател на някои от най-големите и най-успешните международни инвестиционни фондове в света.

През 1992 продава Templeton funds на Franklin Group. През 1999 списание Money го определя като „най-добрия селекционер на акции на века".

Роден е в САЩ, живее на Бахамите и се отказва от американското си гражданство, което заменя с британско. Кралица Елизабет Втора го удостоява с рицарски орден за филантропия.

Томас Роу Прайс

Томас Роу Прайс пръв говори за „инвестиране в ръст". Началото на неговата кариера съвпаднало с Голямата депресия и това, което научил е, че не трябва да стои далеч от акциите, а напротив да се научи да ги обича.

Според Прайс финансовите пазари са циклични. Той също така мразел да се движи „с тълпата". Инвестирал в добри компании и задържал акциите. Неговата философия била, че инвеститорите трябва да се фокусират над селекция на добри акции, които да държат дългосрочно - нещо, което по онова време била странна практика. Той залагал на дисциплина, постоянство и фундаментален анализ.

Джон Неф

Неф започнал работа в Wellington Management Co през 1964 г. и работил в нея 30 години, като управител на три от фондовете й. Той се фокусира над компании с ниски P/E коефициенти и високи печалби от дивидент. Управлява Windsor Fund в продължение на 31 години ( до 1995), който за този период той има възвращаемост от 13.7%, спрямо 10.6% за S&P 500. Това означава печалба от около 55 пъти от сума, инвестирана през 1964 година.

Джеси Ливермор

Ливермор нямал образование и започнал без да знае почти нищо за фондовия пазар. Той се учил от практиката и от грешките си. Той сам си създал принципи, които до днес имат поддръжници на пазара.

Започнал е да търгува още като тинейджър и на 15 години вече имал печалби от порядъка на 1000 долара, което по онова време си било огромна сума.

Питър Линч

Той управлява Fidelity Magellan Fund от 1977 до 1990 година, по което време активите на фонда нарастват от 20 милиона до 14 милиарда долара. Неговата възвращаемост надминава тази на S&P 500 в 11 от 13-те години, в които ръководи фонда. Средната доходност на година е била 29%.

Често го описват като хамелеон, тъй като се адаптирал към инвестиционния подход, който съответства на времето. И той като Бъфет не инвестира в акции на компании, от чийто бизнес не разбира.

Джордж Сорос

Анализирал глобалните икономически фактори и успявал да разбере как те ще се отразят на пазара и на валутните курсове.

Като инвеститор е спекулант в краткосрочен план.

През 1973 основава хедж фонд Soros Fund Management, който днес е познат като агресивния Quantum Fund.

За почти две десетилетия той управлява този фонд и носи възвращаемост от над 30% на година, като на два пъти постига годишна доходност от над 100%.

Уорън Бъфет

Оракулът от Омаха е един от най-добрите инвеститори на нашето време. Той следва принципите на Бенджамин Греъм и създава мултимилирадна индустрия, чрез компанията си Berkshire Hathaway.

Ако през 1965 година бяхте инвестирали 10 000 долара в тази компания, днес щяхте да имате 50 милиона долара.

Джон Богъл

Той основава взаимния фонд Vanguard Group през 1974 година и го прави един от най-уважаваните в света. Той пръв прави инвестицията в индекси достъпна за милионите инвеститори, като създава първия индексен фонд - Vanguard 500 през 1976 г.

Карл Айкън

Той започва кариерата си през 70-те години и прави първия си удар с враждебното придобиване на TWA през 1985 г.

Купува акции на компании, които счита, че имат лошо управление, след това притиска мендижърите им да преструктурират, докато компанията не се вдигне на крака, след което продава обратно дяловете си.

На Уолстрийт дори има термин „ефектът Айкън" - има се предвид скокът на цените на акциите на една компания, когато Айкън започне да я купува, тъй като счита, че има лош мениджмънт.

Бил Грос

Наричат го „царя на облигациите". Той е най-добрият мениджър на фондове, инвестиращи в облигации. Като основател и мениджър на PIMCO той и екипът му управляват активи за над 600 млрд. долара.