Заради скъпата АЕЦ "Белене" чака почти безплатна ТЕЦ "Марица-изток 4" Все по-ясно става, че правителството не може да си позволи колосалните разходи по строителството на АЕЦ "Белене", нито може (нито е желателно) да гарантира вложенията на чуждестранна или наша фирма. След оттеглянето на германската мегакомпания RWE от проекта не се забелязва външен интерес към рисковата инвестиция, без да се търси държавна гаранция. Очевидно е също така, че след като кризата започне да отстъпва, икономиката ни ще има нужда от нови енергийни мощности, макар и не в гигантоманските размери на нови 2000 мегавата в Белене.

Най-доброто решение би било размразяването на блокирания проект за изграждането на нова ТЕЦ "Марица-изток 4" с изцяло външно финансиране. Става въпрос за термична централа с мощност от порядъка на 600-650 мегавата, работеща изцяло с местен ресурс - източномаришките лигнитни въглища. За изпълнител на строителството й още през 2008 г. трябваше да бъде обявен и проведен конкурс, като се предвиждаше тя да бъде оборудвана не само с модерни филтри и сероочистни инсталации, но и със съоръжения за улавяне и депониране на въглеродния диоксид. Задачата формално беше дадена на ръководството на "Мини Марица-изток" АД, но практически бе блокирана със съвместните усилия на тогавашния министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров и Българския енергиен холдинг, които за сметка на това всячески толерираха ускоряването на проекта "Белене".

Макар и за краткия период, докато изграждането на нова, модерна термична централа се обсъждаше, интерес към нея проявиха няколко големи компании, в това число и RWE,американската АЕS, италианската Енел, както и българският холдинг на Христо Ковачки. С изключение на германците, останалите трима потенциални инвеститори имат енергийни обекти и съответни площи на територията на община Гълъбово, което улеснява бъдещото строителство. Възможна беше появата и на други, но всичко притихна поради споменатото толериране на Белене.

Тъй като енергийни обекти, осигуряващи улавяне и депониране на парникови газове, съществуват на този етап само като пилотни инсталации с малка мощност, Европейският съюз реши да подпомогне финансово 12 нови проекта на термични централи, една от които вероятно ще е в Румъния или България. Както винаги северните ни съседи отново са по-активни, но все още има време за наваксване, стига властимащите да се активизират. Опонентите на новата технология подчертават, че в Старозагорска област няма подходящи подземни зони за депониране на въглеродния диоксид и това е вярно. Защо обаче да не се потърсят и други решения - например използването на ликвидирани оловно-цинкови мини в Смолянска или Хасковска област? Още повече че, ако новата инвестиция се окаже продуктивна, проектните решения могат да се използват при бъдещи реконструкции на останалите термични централи в региона на "Марица-изток"

Има и втори, нетолкова амбициозен вариант - ТЕЦ "Марица-изток" да се изгради по класическата схема, осигуряваща спазването на европейските директиви само по отношение на серен диоксид, прах и азотни окиси. И без това след 2013 г. всички наши централи, съгласно решенията на Европейския съюз, ще купуват квоти въглероден диоксид. Всъщност, към който и вариант да се отиде, България ще укрепи енергийната си независимост, която е неразделна част и от националната ни сигурност. Тема, по която и правителството, а и президентът Георги Първанов следва да се замислят. Източномаришките лигнитни въглища, които са в състояние да осигурят собствен енергиен ресурс на страната до 2055-2060 г., са основна опора на енергийната ни независимост. Добивът на уран отдавна е прекратен, нефт и газ се добиват в символични количества, а ресурсът на възстановяемите енергийни източници е ограничен.

Европейската комисия и Европейският парламент имат няколко решения за укрепване на енергийната сигурност, но практическите резултати са малко. Изследванията показват, че ако Брюксел не вземе най-енергични мерки, общата енергийна зависимост на общността може да нарасне от 50 на 65% към 2030 година. Несъразмерните ограничения пък на парниковите газове в държавите членки, без това да е съпроводено със съответни ограничения в Украйна, Русия и други страни, неминуемо ще доведе до още по-опасни промени в тази насока.

Остава да се надяваме, че мястото на "Мини Марица изток" и термичните централи от комплекса ще бъдат правилно оценени от сегашната власт. През пролетта на 2009-а по предизборни конюнктурни съображения цената на източномаришките въглища бе неоснователно замразена, което доведе до сериозни финансови трудности. Очаква се решение по този въпрос, което е в прерогативите на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Но дори и при леко увеличение на цената енергийните централи ще са достатъчно икономически ефективни.

През 2010-а предстои пуск на 670-мегаватовата централа ТЕЦ "Марица-изток 1" на АЕS в Гълъбово - най-голямата инвестиция у нас за последните 20 години. Плановете на инвеститора включват натоварване на мощностите над 8000 часа годишно, което и да не се осигури изцяло в началния период, пак ще гарантира ефективност. Имам чувството обаче, че за определени кръгове в България укрепването на енергийната ни независимост, чрез по-доброто оползотворяване на местните въглища, не съвпада с техните виждания и интереси. Дали това се дължи на финансово-икономически или политико-геостратегически съображения, ми е трудно да преценя категорично. Но националният интерес изисква този ресурс много по-пълно да бъде използван.

И накрая още едно от предимствата на изграждането на нови енергийни мощности в комплекса "Марица-изток" - те са много далече от планината Вранча в Румъния, ако се сещате за какво намеквам.

  Д-р инж. Александър Кънев"БАНКЕРЪ"