Имаме ход за Бургас - Александруполис НЕОБХОДИМА Е ПЪЛНА РЕВИЗИЯ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ОТ 2007-А Времето, отпуснато на правителството в София да формулира решенията си по големите руски енергийни проекти, вече привършва. Москва категорично заяви, че повече няма да чака и приложи това, което добре умее - натиск, заплахи, ултиматуми... Обичайният за по-тънките дипломатически практики "морков" засега не се размахва, но без него като че ли този път няма да минем. Преди това обаче в играта бе вкарана Атина. На първо време само по проекта Бургас - Александуполис, но е сигурно, че атаките ще обхванат и "Южен поток". Защото България е ключова страна за гръцкия участък от газопровода, иначе той ще заобиколи южната ни съседка.

Гръцката офанзива започна от националния парламент, където заместник-министърът на енергетиката Янис Маниатис обяви, че кабинетът не е променил политиката си към нефтеното трасе и е силно обезпокоено от неблагоприятните стъпки на България. "Сега ние не трябва да ходим в София и няма да отидем. Но е възможно след няколко седмици да предприемем дипломатическа инициатива - с необходимата подготовка и методика. Мислим, че така ще отговорим на нашите национални интереси", посочи Маниатис. Той припомни противоречивия характер на многобройните изявления на българския премиер за съдбата на Бургас-Александруполис и изтъкна, че София очевидно все още няма окончателно решение за проекта. 

Изказването предизвика разгорещена дискусия между управляващи и опозиция, но общият тон бе в защита на тръбата. "Гръцкото правителство остава твърдо и защитава нашата позиция по нефтопровода, като възразява на доводите на САЩ относно полезността на проекта", заяви от името на управляващата партия ПАСОК Христос Папулис.

Отношението на Гърция към Бургас - Александруполис е добре известно. Голямата част от инвестицията, оценявана на над 1 млрд. евро, ще остане на нейна територия, а гръцкият танкерен флот ще обслужва нефтените превози в акваторията на Черно море, както и след Александруполис - към европейските и международните пазари. Затова гърците, които са инициатор на идеята за нефтопровода, ще направят всичко възможно тя да бъде реализирана. При това колкото се може по-бързо, тъй като освен дългосрочните изгоди ще налее свежи пари и в закъсалата гръцка икономика.

Знаят се и ползите на Русия от българо-гръцкия байпас на Босфора - освен алтернатива на турските проливи тя ще получи и контрол от 51% върху съоръжението. На всичко отгоре негов оператор ще е руският държавен монополист "Транснефт", който ще определя както транзитните такси и тарифи, така и произхода на суровината за тръбата. Така на практика тя става част от руската тръбопроводна система, разположена на територията на... Европейския съюз. Затова Москва ще използва всички средства, за да наложи изграждането на нефтопровода съгласно договореностите от 2007-а.

Любопитен детайл е, че противоречивите сигнали на властите в София в момента са изгодни за Русия заради споровете между Москва и Атина по стойността на проекта. Твърди се, че през последната година гърците са поставили редица изисквания за изходната инфраструктура и широк регион около нея, които са оскъпили цялото съоръжение с около 300-400 млн. евро. 

За разлика от Русия и Гърция, България трудно може да извлече някакви изгоди от нефтеното трасе. Уточнената засега транзитна такса от долар на преминаващ тон би ни донесла най-много 35 млн. щ. долара годишно при пълно запълване на капацитета. Реалните приходи обаче ще са наполовина, тъй като руснаците не могат да осигурят максимални количества (дискутират се около 15-17 млн. т на година). Голямата опасност за нас всъщност е екологична: входът на съоръжението ще е чрез буйове на 15 км навътре в морето, а и тръбата преминава през територии от НАТУРА. Заплахите за околната среда най-вероятно подробно ще бъдат отразени в международната екологична експертиза, поръчана от правителството на Бойко Борисов. Но според запознати в нея ще бъдат посочени и алтернативни варианти, щадящи както морските, така и сухопътните участъци от трасето. Предложенията ще бъдат съобразени с добрата световна практика и ще отчитат новите реалности след екологичната катастрофа в Мексиканския залив. Затова трудно ще могат да бъдат отхвърлени не само от кабинета, но и от природозащитниците. 

По информация на "БАНКЕРЪ" в предстоящата екооценка ще се акцентира върху варианта входът на съоръжението да е на нефтеното пристанище в Бургас. Само че екосъобразното предложение крие други подводни камъни - бургаският петролен порт е собственост на местната рафинерия, притежавана от руския частен концерн "Лукойл". 

Така или иначе липсата на икономически изгоди от проекта не може да бъде компенсирана. Дори и да се предложи увеличение на транзитната такса, то ще е незначително. В противен случай няма да се гарантира рентабилността на трасето. Така единственият ни печеливш ход за Бургас - Александруполис е ревизия на споразумението от 2007-а. (Което няма да е прецедент.) Най-добрият вариант за нас е участъкът от нефтопровода на наша територия да е българска собственост (както входът му, така и тръбата). Съответно българската компания, която ще изгради и оперира съоръжението, трябва да сключи със собственика на суровината договор за пренос с клауза take or pay (т.е. доставяш или плащаш). Тогава доставчици могат да са не само руски фирми, но и казахстански и американски. Ще припомним, че Казахстан неведнъж е проявявал интерес към Бургас - Александруполис. Щатският нефтен гигант "Шеврон - Тексако" пък вече води разговори с Министерството на регионалното развитие и благоустройството за дялове от проекта. 

Описаната схема ще облекчи и финансирането. Наличието на парафирани договорености от типа take or pay ще улесни привличането на кредитен ресурс, дори и при сегашната криза. Може да се потърси и фирмено кредитиране от собственици на суровината - срещу бъдещи транзитни разходи например. В допълнение, стойността на българския участък от нефтопровода едва ли ще надхвърли 250-280 млн. евро. Тоест приблизително толкова, колкото трябва да платим и по договореностите от 2007-а, съгласно които страната ни има едва 24.5% от проекта. Не е за пренебрегване и един чисто технически детайл - нефтеното стопанство при входа на съоръжението. Освен че ще обслужва транзита по тръбата, то ще е и стратегическият нефтен резерв за България. Възможно е още резервоарите да осигурят допълнителни приходи - чрез такси за съхранение от компаниите производителки на суров петрол. 

Колкото до нефтеното пристанище и отношенията с "Лукойл - Нефтохим", проблеми едва ли могат се очакват, отбелязват експерти. Големият отпор ще е от Москва и от Атина. 

  Юлиана Димитрова"БАНКЕРЪ"