Борсата помни огромни успехи и жестоки загуби. А зад тях винаги стоят борсовите играчи. Някои от тях завинаги ще бъдат помнени като хора, предизвикали всеобщата омраза, други- напротив. И двата типа обаче ще бъдат запомнени като мъжете, разтърсили борсовите пазари: 

Човекът, който разори Чикаго

Роден в обикновено фермерско семейство Бенджамин П. Хътчинсън влиза в историята като един от най-големите спекуланти на Чикагската борса и първият човек, успял да обърне тренда на пазарите. Започва със скромно магазинче за обувки, но решава да играе на борсата и усеща първия си голям успех през 1866 г. Разбирайки за предстоящата слаба реколта на пшеницата, той влага всичките си пари в контракти за доставки. Прогнозата се оправдава и той продава по-късно контрактите на тройно по-висока цена. Заедно с половин милион долара, си спечелва славата на човек, разорил половин Чикаго.

През 1888 г. успява за първи път в историята да обърне борсовия тренд. Прогнозите са за плодородна година, така че нищо не предвещава повишение на цените на пшеницата. Хътчинсън старателно изкупува всички налични количества от точно тази стока и всички контракти за доставка. Така в последствие може да диктува цената. Продава я на 2 долара за бушел, на фона на това, че я е купил на 0.87 долара за бушел. След този удар обаче късметът му изневерява и той умира разорен.

Финансовият Мефистофел

Железопътният магнат Джейсън Джей Гулд, получил прякора Мефистофел, бил крайно непридирчив по отношение на начините за печалба- прибягвал до гангстери, подкупи и разбира се спекулации. През 1869 г. Гулд замисля грандиозен за своето време план, описван като наполеоновски по размах. А именно - да монополизира пазара на злато. През лятото започнал да купува масирано контракти злато и скоро изкупил повече, отколкото имало на склад в трезорите на всички банки. За да успокои пазарите, на който цената на златото скача неудържимо, правителството решава да изсипе голямо количество. Гулд разбира това отрано чрез подставени хора и преди златото да се върне на първоначалната си цена, разпродава всичките си контракти. Наистина срещу него се водят съдебни битки, а разорените малки инвеститори едва не го линчуват на улицата, но печалбата му е 17 млн. долара.

Голямата Мечка

Наричат го заплаха за Уолстийт, обвиняват го пряко за Голямата депресия, посвещават му „Записките на един спекулант". Джеси Лауристън Ливърмор можеше да прекара живота си като фермер, погребал в земята математическия си талант, но вместо това се превръща с спекулант, нееднократно печелил и впоследствие губил многомилионни суми.

През 1907 г. предугажда предстоящата криза на ликвидност и спечелва 1 млн. долара, играейки на понижение. С това си спечелва прякора Голямата Мечка. Успява да спечели 3 млн. долара, които губи при неудачни операции с памук. През 1929 г. по време на кризата, с която започва Голямата депресия, късметът отново му се усмихва и той печели 100 млн. долара, които губи за четири години. След това щастието на борсата окончателно го напуска. Разорен и в тежка депресия, той се самоубива през 1940 г.

Колко малко знаем как да учим

Джон Маркс Темплтън е смятан за най-далновидния инвеститор на XX век. Кариерата му на борсата започва през 1939 г. с придобиването на акции на 104 компании, от които 34 в банкрут. Купува акциите със заети 10 000 долара, а след четири години инвестицията му носи пет пъти по-голяма печалба. През 1954 г. създава първият дивесифициран взаимен фонд Templeton Growth Fund в САЩ. Влага почти 60% от средствата му в акции на японски компании -Fuji Film, Hitachi и Sumitomo, независимо от факта, че в този момент японската икономика изживява спад. Акциите, купени за центове му носят 2.3 млн. долара. Въз основа на опита си формулира един от основните принципи на мечата игра- купувай в момент5а на най-силен песимизъм. През 1992 г. Темплтън се оттегля от активния бизнес и прекарва остатъка от живота си като уважаван филантроп и автор на книги с духовна тематика.

Сребърната афера

Братята Нелсън Банкер и Уилям Хърбърт Хънт носят бизнеса в кръвта си. Родени в семейство на петролен магнат, те отлично познават закона на търсенето и предлагането и разчитат на него, за да направят големия си удар. В началото на 70-те, когато важи забраната за търговия със злато, среброто е основната защита срещу инфлация, а търсенето значително превишава предлагането. Двамата се впускат в сделки с метала, като не само купуват контракти, но и искат реална доставка след изтичането им.

За 10 години придобиват около 15% от световните запаси на сребро (200 млн. унции), цената за това време скача от 1.5 долара/унция на 52.5 долара/унция. Обезпокоени от дейността на братя Хънт, борсите решават да ограничат количеството изтъргувано сребро. За ден цената на метала пада с 10.8 долара/унция и става ясно, че задълженията на братята превишават активите им с 1 млрд. долара. През 1988 г. братя Хънт обявяват банкрут на фона на множеството дела, по които били осъдени да изплатят 134 млн. долара компенсации на фалирали инвеститори и забрана да търгуват.

Великият инквизитор на Bank of England

Джордж Сорос е заслужил всепризнатата и съмнителна титла на най-добрия спекулант на съвремието ни, замесен в цяла поредица кризи. "Не е важно дали си прав или грешиш, а колко пари изкарваш когато си прав и колко губиш, когато грешиш", твърди той.

Една от най-големите сделки на 20 век- Черната сряда настъпва на 16 септември 1992 - на тази дата фондът Quantum Group на Джордж Сорос и &, заема паундове за 10 млрд. долара и ги продават срещу германската марка, сривайки британската валута.

Сорос става известен като човека, който разори Bank of England, и излиза от играта срещу паунда с над 1 млрд. долара печалба само за 24 часа, а Великобритания-излиза от Европейския валутен съюз.

През 1997 година Сорос е обвинен за засилване на ефекта от азиатската криза в Малайзия. През 2002 година е осъден да плати 2 млн. долара за използване на вътрешна информация по т. Нар. „Френска афера" срещу Societe General. През 2008 г. е глобен с рекордните за Източна и Централна Европа 2.2 млн. долара за умишлено срутване на акциите на унгарската банка OTP.

Фаталните 88888

Човекът, който съсипа банка с над 200 години история, до 1995 г. е смятан за един от най-добрите трейдъри на съвремието ни. За три години се изкачва по служебната стълбица от нулата до ръководител на на отдела на Barings, отговарящ за Сингапурската валутна борса. Той- Ник Лийсън печели 10 милиона паунда за банката само за 1993 г. Късметът му обаче се обръща.

За да скрие загубите си, използва тайна сметка под номер 88888. В края на 1994 година сметката вече съдържала в себе си загуби за 512 млн. долара. Лийсън предприема още по-рисковани сделки и залага на ръст на японската йена. Сделката е несполучлива и той решава да играе „ва банк". Губи. Когато директорите откриват какво се случва, единственото, което им остава е да обявят, че са фалирали. Barings са продадени за 1 лира, а Лийсън излежа 4 години в сингапурски затвор.от Профит.бг

Чудесен постинг ! От описаните накратко биографии само Джон Маркс Темплтън е спазил правилото, че трябва да знаеш, кога да излезнеш от пазара още преди да си влезнал. А може би защото е имал филантропска нагласа и при влизането и при излизането. Кой да знае ?
Тук се досещам и за една източна мъдрост която гласи " Който знае предел не е в опасност."