Последна редакция: 19.05.2010, 09:31

Публикуване: 19.05.2010, 09:18

Автор: Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян

Гарабед Минасян

Гарабед Минасян е професор,доктор на икономическите науки. Работи в Икономическия институт на БАН. Директор на Института за 1992-1995 г., ръководител на секция ”Макроикономически анализи и прогнози”. Два мандата е член на Управителния съвет на БНБ (от 1997 г. до 2006 г.) от квотата на Президента на Република България. През 1997-2000 г. е икономически съветник на Президента на Република България. Специализирал е в СССР, Великобритания, САЩ и Австрия. Автор е на 17 научни монографии, на повече от 100 научни статии у нас и в чужбина, участвал е в над 120 научни конференции у нас и в чужбина. През 2006 г. е награден с орден “Стара планина” втора степен за “изключително големите му заслуги към Република България в областта на икономическите науки и във връзка с изтичането на втория му мандат като член на УС на БНБ”.

Покрай всички бъркотии в публичните ни финанси журналистическата гилдия откри още една тема за "актуално третиране" - валутната. Развихри се безпокойство за не какъв да е валутен проблем, а за проблема над проблемите - валутния курс между двата валутни гиганта, USD и EUR. Като ще е гарга, рошава да е! Нещата изглеждат тревожни, не бива да се премълчават - през есента на 2009 г. (втората половина на м.октомври) USD се купуваше у нас за 1,30 лв., а седем месеца по-късно вече трябва да плащаме с близо 30 ст. повече, т.е. EUR (респ. BGN) поевтинява с почти една четвърт. Всичко това с Гърция, Португалия, Испания (а може би и още страни - казва ли ти някой?) не е на хубаво. Ако продължи така кой знае до какви страхотии може да стигнем. А може би е време да превключим към USD, да преминем към доларови позиции? Сега и без суетене - колкото по-бързо, толкова по-добре?!

Колко бързо забравяме! Още повече, когато не можем да помним. Бъдещето безусловно е мъгляво, но миналото е кристално ясно.

Икономическата наука ни учи, че днешните аргументи и интуиция е редно да формират основата на бъдещите ни очаквания.

На Фигура 1 е представена динамиката на валутния курс след въвеждането на паричен съвет у нас. Стартирахме с 1,80 BGN/USD, по-късно местното ни левче (респ. DEM/евро) се засили до 1,60 BGN/USD и за две години последователно се обезцени до 2,30 BGN/USD (обезценка на DEM с 44%). Последва отново продължителен процес на засилване на лев/евро и преди около две години едно USD вече се купуваше почти за 1,20 лв. Сегашният валутен курс е сравним с този от пролетта на миналата година. Какво толкова се е случило?

Безпокойства безусловно има и те са свързани най-вече с поддържането на финансовата дисциплина в периферните (маргинални?!) страни на ЕС, най-вече в нашата съседка Гърция с аналогичен на нашия балкански манталитет. В нашите географски ширини удоволствието от живота не се измерва толкова с това да си добре, а с майсторлъка да съумееш да си пооткраднеш, да поизлъжеш (да минеш партньора). Тогава и самочувствието ти се повишава и въобще - е по-различно. Византийските ни съседи не за първи път се опитват да се изтарикатят за сметка на европейския балама - да си припомним олимпийските им финансови еквилибристики през 2004 г., когато отново бяха хванати с ръка, пъхната в европейския джоб.

Ние не сме по-различни. Миналата година проглушихме света, че сме непостижимо добри (най-добрите в ЕС!?) с бюджетен дефицит от 0,8% от БВП. Няколко месеца по-късно Eurostat оцени същия този бюджетен дефицит на близо 4%. Опитът за измама приехме като напълно нормален (голяма работа?!). Всичко това не за самия спорт, разбира се, а за да пооткраднем - къде явно, къде неявно. И при положение, че сме все още твърде далеч от еврозоната.

Икономиката ни има още много да наваксва, а може би още по-важно е, че ние самите като народ все още не сме дорасли да оперираме с валута, с която оперира ядрото на Европа.

А Европа си е Европа. Европа не би била Европа, ако първият финансов повей е в състояние да отнесе покрива на еврозоната. Затова е и толкова привлекателна.

ЕЦБ не провежда валутна политика. Основна цел на ЕЦБ е да поддържа инфлацията в еврозоната на равнище не повече от 2% годишно, но не много по-ниско от 2%. Последните две години показаха, че дори тази задача не е лесно постижима.

Валутните съотношения се определят от пазара. Те са следствие от много фактори, твърде често изключително трудни за околичествяване. Не на последно място сред тях е състоянието на европейските икономики.

Обезценяването на евро стимулира европейската икономика. Стимулите са по две линии. Първо, увеличава се конкурентоспособността на европейския износ, поради поевтиняването на евро. Китай например печели икономически от слабата си местна валута и я поддържа съзнателно слаба, независимо от настоятелните внушения на европейските и американските й търговски партньори за нейната ревалоризация. Второ, намалява се конкурентоспособността на вноса в еврозоната - вносът се оскъпява поради скъпия USD. Като следствие местните потребители ще пренасочат своите потребителски предпочитания към европейски заместители и ще подкрепят собствените си европейски производители.

Нищо не идва даром. Цената се плаща от потребителя, чиито спестявания и доходи намаляват в USD-оценки. Винаги е така - когато икономиката е добре, потребителят печели и обратно.

Ако някой обаче трябва действително да бъде обезпокоен от динамиката на валутния пазар, това трябва да са външнотърговските партньори на страните от еврозоната и най-вече САЩ. Икономиката на САЩ предстои да се стабилизира, състоянието на държавния бюджет и на платежния баланс е проблемно и засилването на USD утежнява американските икономико-финансови проблеми.

А иначе, както практиката показва, напълно нормално е да има приливи и отливи във валутните съотношения и ще има такива.