Може ли да се каже че живеем в условията на третата вълна ?                Теорията за „третата вълна” принадлежи на Алвин Тофлер и е част от едноименната му книга. Той разделя човешката история на три глобални по своето съдържание периода. Първата вълна стартира от преди 10 000 години и се състои в зараждането на аграрната революция като значение има единствено собствеността върху земята. Втората вълна започва с индустриалната революция в края на XVIII век и продължава 300 години, а основно значение имат средствата за производство – машини, сгради, инвентар. Третата вълна, която според Тофлер започва от 50-те години на XX век в САЩ, се характеризира с технологична революция. Високотехнолигичния характер на третата вълна е в противоречие с втората( масовия труд на работника). Цивилизацията на третата вълна ще срути бюрокрацията, ще ограничи ролята на националната държава, ще породи полуавтономни икономики в един прост империалистически свят. Тя ще носи със себе си нов начин на живот, основан върху разнообразни възобновяеми източници, върху нови производствени методи, които правят ненужни старите заводски поточни линии. Следствие от третата вълна са компютрите и информационните технологии, новите енергии и биологичната революция, новият геополитически баланс, стремежът към децентрализация на властта успоредно с огромна концентрация на ресурси – финансови,кадрови, технологични, реактивните самолети за търговски цели ( не само за военни). Тофлър разглежда кризисните явления в икономиката от втората половина на XX век като качествено преструктуриране на обществото, на цивилизацията като цяло. Преструктуриране, което излиза от тесните икономически рамки, засяга глобалните ценности и в този смисъл вече може да се говори не за икономическа криза, а за криза на цивилизацията, т.е. от историческа гледна точка, приключва животът на индустриалната цивилизация.            Новите отрасли на третата вълна не са обикновена подмяна на средствата за производство, а коренна промяна на икономиката, налагаща промяна и в икономическото мислене. Нови продукти, нов вид хора, заети в тяхното производство, нови организационни структури с нови пронципи на управление, нов стил и култура, защото „вместо да увеличават грубата сила , новите технологии разширяват силата на човешкия ум”. Не мисля, че това определение отговаря специално за България, където високотехнологичното развитие според мен все още не е достигнало равнището на останалите европейски страни, САЩ и т.н.             Ставаме свидетели на взрив от културни, етнически, локално-икономически, отраслово-синдикални, религиозно-политически и какви ли още не противопоставяния. И всичко това на фона на една осезаема за всички, но от повечето хора неосмислена информационна революция, която девалвира традиционните „фактори на производство – земя, труд и капитал”. Превръщайки се постепенно в най-скъпата стока, в ключов фактор, в „самоумножаващо се богатство”, информацията не само демасовизира икономиката, но се превърна и в основна причина за възникването на милиони работни места извън предприятията – по домовете („електронизирана къща”), в информационни центрове дори зад границите на региони и държави. Третата вълна налага съвсем различна концепция за един съвсем различен вид труд, чиято основна характеристика е творческият стил на работа, основен ресурс – мозъчният, а основната мотивация за работа – личностната реализация. В България все още се намират хора, които предпочитат да полагат минимален труд и да постигат личностната си реализация и издигане в служебната йерархия посредством връзки, а не чрез изпозване на максимално количество енергия.             Новият стил на работа, новите ценности, новото разнообразие и индивидуализация хармонират с демасовизирането на производство и потребление, с разнообразието от комуникации и структури, с развитието на нови интелектуални потребности. Така те налагат и ново отношение към познанието, нови изисквания към образованието, преструктурират човешките общности и насърчават социалното разнообразие.               За икономиката на третата вълна е необходимо да изменим целия си възглед относно инвестирането и обновяването. За всеки долар, вложен в нови машини, трябва да се вложат и няколко долара в човешки капитал – за неговото обучение, образование, разместване, социална рехабилитация и културна адаптация. Навсякъде, където това е възможно, трябва да променяме хората, а не само да подменяме машините. Това е невъзможно в нашата държава, заради множеството други икономически проблеми, които съществуват и липсата на средства, които могат да се вложат в тези програми.                В обществото на третата вълна още се нуждаем от земя и технически съоражения, но по-съществената собственост става информацията, а тя е първия вид собственост с нематериален характер и е потенциално неизчерпаема: „Инфособствеността” се отличава от „реалната собственост” по това, че не е ограничена. Тя може да бъде използвана едновременно от различни хора, на различни места и с различна цел. Фактически, колкото повече хора я използват, толкова повече нова информация се генерира. „Мегаинформацията” се превръща в ключ за контрола над всяка сфера. „Старото схващане, че знанието е сила, вече не важи. За да се придобие сила, днес е необходимо знание за знанието. Ако втората вълна ни е дала „пролетариат”, можем спокойно да кажем, че третата вълна предизвиква появата на       „ когнитариата” – група, основана върху знанието и използването на ума.                Три неща се отразяват върху нашето политическо бъдеще. Едното от тях е увеличаването на умствените работници. Второто е новото зашеметяващо скокообразно нарастване на обема на вземаните решения. А третото е намаляване процента на хората, привлечени в общественото, политическото, икономическото вземане на решения.                Колкото повече се приближаваме към третата вълна, толкова по-голямо значение придобиват културата, настройката към иновации и психическото възприемане на неопредалеността. Новата икономика ще плаща за умението да се борави със символи, образи и абстракции, за способността да се говори и изразява логично. Тя ще се заплаща добре на хора любознателни, стремящи се да разбират същността на събитията и най-важното – да им влияят. На хора, които не губят самообладание сред безредието и пред неизвестността. Които, дори и да нямат опита на големия специалист, умеят да пренасят идеи от една област в дуга. Тя ще възнаграждава богато индивидуалността и инициативността.                Но едва ли в пътя си от 8 хиляди години пр.н.е до днес, както сам смята авторът, човешката цивилизация се е “въртяла” около оста предимно на три процеса – земеделското развитие, индустриализацията и ерата на технологичните промени. Много по-важни и първостепенни по значение, според мен, са философията, религията и политиката. При това без да споменаваме факта, че в ерата на “Третата вълна”, в която според автора живеем, повече от 1/4 от човечеството преследва идеологията на комунистическия режим (Китай, Северна Корея, Йемен, Йордания, Либия и множество африкански държави), подчинена изцяло на ценностите на индустриализацията, а близо 1/8 от населението на света живее в страни, в които религията е превърната в закон (мюсюлманските религиозни държави). Тоест близо 1/3 от човешката цивилизация не само, че не е засегната от Третата вълна, но и все още изживява апогея на втората, която авторът смята за затихнала. Същото се случва и в България – прехода от социализъм към демокрация, който продължава вече 20 години, ни поставя отново и на границите между втората и третата вълна. Да, от една страна това потвърждава теорията на Тофлър за успоредното протичане на вълните, но от друга категорично отхвърля класификацията му за времевата продължителност на вълните и оспорва глобалния характер на разглежданите процеси. Един проблем се превръща в глобален едва когато засегне цялото население на земята или цялата планета като такава. Глобален процес, например, е парниковият ефект, но не и Третата вълна на човешката цивилизация – поне докато продължава да “залива” само отделни, ограничени части от земното кълбо. Според мен въпросното явление може да застигне единствено икономически силно развитите страни и се е случило, но не масово, което означава че не може да се каже че всички живеем в условията на третата вълна.