Внимание! Зеленият ток може да ни удари лошо Ако водата е възобновяем източник, значи България вече е достигнала националните цели за екологично чист ток Димитър Банов, бизнесмен

Символичната първа копка на каскадата "Горна Арда" бе преди повече от 10 години - на 27.10.1999 г. "Зелени балкани" посрещнаха проекта с протест заради опасения, че ще навреди на екологичното равновесие. Снимка: Велислав Николов

От известно време знайни и незнайни специалисти и пишещи лаици просвещават българския народ за ползите от използването на ВЕИ - възобновяемите източници за производство на електроенергия. Те обясняват и колко вредно е блокирането на тези проекти под диктата на природозащитници, прокарващи вражески чужди интереси. Обикновено тезите се свеждат до няколко по-основни. Например, че целият свят насърчава тези инвестиции като контрапункт на вредните емисии, защото източниците за "зелена" енергия са безплатни, вечни и не зависят от чуждоземни доставчици. Другата теза е, че това е енергетиката на бъдещето и едва ли не съществуващите сега централи ще се включват само понякога (някъде даже беше написано, че и АЕЦ ще се използва само като резерва). Подробна разбивка на тази теза твърди, че прът в колелото на прогреса са користните интереси на НЕК и ЕРП-тата. Иначе инвестициите във възобновяеми източници се правят по грантови схеми, което, съчетано с безплатните източници на енергия,

 

прави екотока едва ли не без пари

 

Всички тези твърдения обаче имат и антитези. Вярно е, че Европа и светът насърчават такива проекти, но има една немаловажна подробност - само на разумна цена - финансова, екологична, социална.

Да, самите източници са безплатни, но са непостоянни и нестабилни, с кратковременно и периодично ползване. Колкото и да са вечни, със сигурност съоръженията за ползването им не са, дори обикновено са скъпи и с вносни компоненти. Затова е необходимо поддържане на резерв от заместващи мощности, за да не се дестабилизира електроенергийната система, а това обикновено означава още разходи. Така евтиният "зелен" ток се оказва утопия, което се доказва и илюстрира от специалните високи цени, на които е разпоредено изкупуването му, в пъти превишаваща продажните цени за краен клиент.

Само на пръв поглед екологичните проблеми са ясни - съсипване на плодородни земи и препятстване на трасета на птици и животни. Но никой не говори за проблемите с поддържането на резервни мощности (които много често са ТЕЦ-ове). Те отделят вредни емисии, особено при работа в такъв "старт-стоп" режим, който предполага да бъдат включвани бързо, ако намалее мощността на електроцентралите, използващи светлина, вятър, приливни вълни и други такива.

А къде са принципите за екооценка на водните централи, критериите за пускането и спирането им и т.н.? Според презентация на зам.-министър Мая Христова от ноември м.г. сред приоритетните проекти на правителството са две каскади на Дунав - ХЕК "Никопол - Турну Магурели" с мощност 400 МВ и ХЕК "Силистра - Калараш " (265 МВ), да не забравяме и "Горна Арда"...

Да, има безвъзмездни средства от еврофондовете и за ВЕИ, но обикновено те покриват само част от разходите, а е нужно и значително собствено финансиране.

Всеки представен проект трябва да бъде прегледан и оценен отвсякъде. Напоследък се чува такава

 

вакханалия по въпроса за зелената енергия,

 

че просто оставаме с усещането, че ни чака нов балон след инвестиционно-строителната оргия. Ако е вярно, че към момента са подадени над 1000 предложения за ВЕИ проекти, а липсва административен капацитет, явно условията и рестрикциите (както се изразява министърът на икономиката) трябва да се преразгледат и да се изградят съответните органи, които могат да отделят далаверата и нездравите напъни от почтения инвеститорски интерес и добрия проект.

Колкото за енергетиката на бъдещето, в която ще властват слънчеви и вятърни централи, а ТЕЦ-овете и АЕЦ само ще ги заместват, това е класическа утопия, граничеща с фентъзи. Пускането на какъвто и да е атомен реактор на която и да е АЕЦ трае с дни и седмици. Ако на него разчитаме да замества спрелия поради липсата на вятър ток, заприличването на населените места на дискотека просто е неизбежно. Тезата за ползване на АЕЦ като заместваща мощност на ВЕИ много напомня изказването, че има програма, която по данните за времето днес може да направи абсолютно точна прогноза за времето утре, само дето изчисленията отнемат цял месец.

Заместващите мощности трябва да отговарят на доста условия - скоростно превключване, наличност (разполагаемост), екологичност и т.н. В момента те са грижа и разход на НЕК и Енергийния системен оператор. Но в бъдеще трябва да се мисли за прехвърляне на отговорности към собствениците на ВЕИ - да откупуват подходящи заместващи мощности или паралелно с ВЕИ да изграждат и централи, работещи примерно на природен газ, който също е екологично чисто гориво.

Освен това НЕК и ЕРП-тата имат основания да не се радват на нашествието на ВЕИ енергетиката. Защото те трябва да купуват зеления ток на цена, по-висока от тази, по която продават, като го смесват с енергия от по-евтини източници. Но има и технологични неудобства при присъединяването. Преносната мрежа, и то не само у нас, а навсякъде по света е създадена така, че да пренася ел. енергията от сравнително големи производители към множество дребни крайни потребители. Сега към нея трябва да се присъединят

 

множество дребни производители,

 

в много случаи към мрежи ниско и средно напрежение. В такъв случай не е редно преносните компании да се представят само като лошите "монополисти империалисти". Нужно е внимателно решаване на тези проблеми - без натиск, който може да бъде инспириран от лобисти и производители на съоръжения за ВЕИ.

Не съм противник на ВЕИ и "зелената" енергия, тъкмо обратното. Но предпочитам хладния анализ и разумните действия пред еуфорията. Време е да се извърши преглед на законовата рамка и осъвременяване на правилата, като се обърне внимание на няколко неща. Едно от тях е задълженията за осигуряване и изграждане на заместващи мощности. Другото е ценообразуването - поради някои неясноти, произтичащи от непубликуването на приватизационните договори за ЕРП, остава впечатлението, че цялата тежест на високите цени пада върху НЕК, а ЕРП-тата са подсигурени с висока рентабилност. Ако е така, следва да се потърси по-разумно разпределение на разходите и отговорностите по цялата верига - от производителя до крайния клиент.

Второ, наложително е изграждане на структури, разполагащи с ясни правомощия и с точни критерии за оценка на проектите. Трябва да има например етапност, защото опитът от последните години показва, че неуспехите идват точно от неспазване и слаб контрол при изпълнението на етапите. Тези мерки няма да решат всички проблеми, но поне ще охладят мераците за "лесни" пари.

 

ВЕИ ли са ВЕЦ-овете

 

И накрая искам да споделя едно "откритие". Според параграф 1 от допълнителните разпоредби на Закона за ВЕИ:

"Възобновяеми енергийни източници" са неизкопаеми енергийни източници, които съдържат слънчева, вятърна, ВОДНА и геотермална енергия, включително енергия на вълните и енергия на приливите и отливите, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлинни, енергия от биомаса и енергия от индустриални и битови отпадъци.

Цитираният параграф означава, че ВЕЦ-овете също са централи, ползващи ВЕИ. А Според отчета на ЕСО за 2008 г. инсталираните мощности от ВЕЦ са 2994 МВ, или 25,74% от общите електроенергийни мощности.

*Поставените европейски цели са до 2020 г. да се постигне: 20% спестяване на енергия, 20% намаляване на вредните парникови газове, 20% дял на ВЕИ в общото крайно потребление. България си е поставила за цел 16% дял на ВЕИ в общото крайно потребление - според поредната нова енергийна стратегия. Като имаме предвид инсталираните и предвидените за инсталиране мощности във ВЕЦ, националната цел изглежда вече реализирана. Ами тогава за какво е целият този шум? от в.СЕГА