Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране: Обществото трябва да реши готово ли е за по-скъп ток заради зелената енергия От Светлана НеноваВсички статии на автора  

Ангел Семерджиев, председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
Фотограф: Анелия Николова

Ангел Семерджиев оглави Държавната комисия за енергийно и водно регулиране през септември м.г., след като изтече мандатът на тогавашния председател Константин Шушулов. За първи път влиза в комисията през 2000 г., когато е избран за комисар, който отговаря за природния газ. През 2004 г. става и председател на регионалната асоциация на енергийните регулаторни органи на страните от Централна и Източна Европа и ОНД. От 2006 г. до избора му за председател на ДКЕВР е изпълнителен директор на "Булгартрансгаз".

- Ако има поскъпване на електроенергията от юли, то ще е умерено, с 4-5% - Ще изискваме предварителен договор за присъединяване към мрежите на НЕК и разпределителните дружества, за да издадем лицензи за ВЕИ

 
Миналата седмица участвахте в срещата на министрите на икономиката и на екологията с бизнеса, чиято тема бяха възобновяемите енергийни източници. Какви мерки ще предложите като регулатор, за да се сложи ред в строителството на мощности от ВЕИ?
- Ще предложим промени в действащото законодателство, свързани с условията за издаване на лицензите, тарифите за изкупуване на произведената от тях енергия, присъединяването към мрежите на електроразпределителните дружества и НЕК, както и начина, по които електроенергийната система ще балансира работата на тези мощности. Предлагаме в наредбата за лицензиране като задължително условие да се въведе наличието на предварителен договор за присъединяване.

Сега, когато разглеждаме заявленията, има компании с такъв договор, но има и други, които представят само становище от операторите за наличния капацитет. Най-често операторът не е готов да присъедини вече изградената и въведена в експлоатация централа и в този случай губещ е инвеститорът, защото трябва да изчака разширяването на мрежата. Предлагаме още да се въведе механизмът на гаранционен депозит, който да се изчислява според инсталираната мощност, или на взаимни насрещни гаранции - всяка от страните да може да издаде банкова гаранция в полза на насрещната, с която да се удовлетворяват интересите при неспазване на сроковете за изграждане на централата или на разширяване на мрежата.

Освен това предлагаме да се използва гъвкав подход - да отпадне изискването централите с мощност под 5 мегавата да се присъединяват към мрежата на ЕРП-тата, а тези с по-голяма мощност - към мрежата на НЕК. Защото има случаи инвеститори да изграждат централи с мощност под 5 мВт, за да избегнат лицензирането, а след това намират начин да я увеличат. И тогава започват проблемите с присъединяването.

Как ще коментирате искането на електроразпределителните дружества и производителите на екоенергия да поемат част от разходите за развитието на мрежата?
- Разходите за разширяване на мрежата са част от инвестиционната програма на дружествата, която ДКЕВР одобрява. Когато има сключени договори с определени срокове, всеки инвеститор е длъжен да предвиди съответните действия, които да осигурят изпълнението на тези договори. Според нас е необходимо да се отчитат и разходите, свързани с увеличаване на общия капацитет на мрежата, така че тя да поеме тези нови мощности.

Разходите трябва да бъдат понесени от тези, които ги предизвикват  - собствениците на централи. Те трябва да платят част от разходите за разширяване на мрежата. Факт е, че в момента в цената за присъединяване са включени само непосредствените разходи, а трябва да влязат и тези за развитие на мрежата.  Това ще облекчи системните оператори и ще ускори процеса на развитие на преносната мрежа.

А как ще се отразят върху цените?
- Цената на електроенергията от възобновяемите енергийни източници няма да се промени, но ще се отрази върху цените за пренос и достъп. Възможно е такава корекция да настъпи още от юли, но при условие, че се промени наредбата за присъединяване. Това ще даде възможност на операторите да инвестират в присъединяването. Най-остър е проблемът в Североизточна България.

Противниците на зелената енергия твърдят, че тя ще увеличи цената за крайните потребители. Какви са прогнозите на ДКЕВР?
- За да бъдат изградени възобновяеми енергийни източници, те имат нужда от първоначална подкрепа чрез преференциалните цени. Те могат да бъдат фиксирани за 15 години и това ще се отрази на крайните цени.
Фотоволтаиците например са по-скъпи от ветровите паркове. Ако делът на водните централи е по-голям, ВЕИ-тата ще се отразят в по-малка степен. При по-голям дял на фотоволтаичните централи и отражението ще е в по-голяма степен.

Използваните мощности в момента не могат да се отразят сериозно на цената на електроенергията. Но дори и половината от заявените проекти да се осъществят, влиянието върху средната цена на тока ще бъде съществено. Трябва да се предизвика обществен дебат и обществото да реши дали е готово да поеме увеличаване на цената на тока заради подпомагането на зелената енергия. Един от важните въпроси например е с какъв темп ще се понижават цените на фотоволтаиците с развитието на технологиите.

Обикновено подходът е да се търси баланс и повишението да е поносимо. Смятам, че трябва ясно да отделим в сметките за електроенергия дела на различните източници, така че на всеки да е ясно за каква енергия колко плаща.

Като заговорихме за цени - какви са прогнозите на комисията за цените на природния газ през тази година?
-"Булгаргаз"все още не е представил прогнози за цените. Засега няма обезпокоителни сигнали за движението на цените на петрола и горивата, но е трайна тенденцията на леко повишение. Няма как тя да не се отрази при определянето на цените на природния газ за второто тримесечие на 2010 г. Яснота ще има в края на февруари. Всичко ще зависи от движението на цените на петрола и курса на долара.
   
Възможно ли е цените на природния газ да се променят на шест месеца, каквито идеи бяха лансирани и от бизнеса?
- Сега това не може да стане заради дългосрочните договори за доставки, които изискват промяна на всеки три месеца. С промените в наредбата за цените на природния газ е направена важна стъпка - вече се отчитат резултатите от предходния период. Цените се определят на база не само за съответното тримесечие, но се отчитат разходите от предходното и надценката на "Булгаргаз". Практически се приближаваме към определянето на шестмесечна база, но затова трябва да се променят договорите с доставчиците.

Не можете ли да задържите цените в условията на кризата?
- Като възможност се допуска, но се надявам никога да не бъде използвана, защото ще е за сметка на някое от дружествата. Това е възможно решение за тежки кризисни моменти или при много резки повишавания на цените на природния газ.

Какво увеличение на електроенергията може да се очаква от юли?
- Ако има увеличение, то ще е много умерено и плавно, към 4-5%. Очаквам да намалим цената на електроенергията от ТЕЦ "Марица-изток 2", която НЕК изкупува по дългосрочен договор. Причината е, че ефективността на централата в резултат на инвестицията се е повишила. Дружествата имат резерви, които трябва да бъдат използвани и няма да се стига до резки промени в цените. Такъв беше случаят с последното повишение на цената на "Булгаргаз" от януари.

Как ще коментирате искането на Е.ON за въвеждане на диференцирани тарифи за бита?
- Не съм видял конкретно предложение. Ако е обосновано и разумно, ще бъде прието. Няма пречка да се правят различни структури на тарифите, които да отчитат реалните разходи в преноса, разпределението и доставките. По-съвършен е механизмът пряко да се подпомагат бедните чрез целеви субсидии за заплащане на определени количества енергия.

При въвеждането на две или три стъпала на тарифите, каквито имаше в предишни години, не може да се отчете кой и как се възползва от по-ниската цена. Тогава първите 75 киловатчаса бяха по-евтини, а след това цената се увеличаваше. Само че при този механизъм и семействата, които могат да плащат големи сметки, също се ползват от по-ниската тарифа. Целевото подпомагане на социално слабите е най-добрият механизъм.

Възможно ли е въвеждането на такса електромер?
- Няма забрана да бъде въведена т.нар. такса електромер, която електроразпределителните дружества искат от няколко години. В момента обаче считам, че за нея няма условия.

Докога промишлените потребители ще субсидират цената на тока за бита?
- Елементът на кръстосано субсидиране между промишлени и битови потребители в момента е минимален. През 1991 г. например имаше пълно изкривяване, цената на електроенергията за промишлеността беше много по-висока от тази за бита. През годините бяха употребени големи усилия за нормализиране.

Сега да се говори за кръстосано субсидиране може дотолкова, доколкото не са изчистени всички ценови елементи. Някои разходи трудно се разделят между промишлените и битовите потребители. Но тарифите вече са нормализирани. Цената на електроенергията за бита отразява разходите, които се правят за тази група клиенти.

Как ще коментирате отказа на електроразпределителните дружества да изкупуват изградените съоръжения?
- В момента тече проверка в ЧЕЗ, която е свързана не само с връщането на едномесечното отчитане, но и с присъединяването и изкупуването на трафопостовете. Най-много са жалбите заради отказа на дружеството да изкупува съоръженията с мотива, че няма средства в инвестиционната си програма.

От краткия аносразбрах, че някой си вади хляба в продължение на 10 години от регулиране - аман от регулатори, дайте малко производители!
Спомням си разговор с геррмаски гражданин - възхитих се от темпа на строителство на ветро-генератори в Германия, реакцията беше гняв срещу управляващите, които налагат мнението, че има полза от ветро-парковете. Попитах защо - отговорът беше прост и логичен (всеки може да се съгласи или да го отхвърли) "когато има вятър използваме неговата енергия, но когато няма имаме на разположение само съществуващите източници (ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ), не знаем кога ще има вятър, държим в готовност останалите източници т.е. поддържаме в готовност и едното и другото - къде ни е печалбата???
Използвайки случая искам да поставя един такъв въпрос - говорим за глобално затопляне, говорим за парникови емисии, говорим за енергоспестяващи крушки и в същото време караме на включени фарове (това не са крушки, а може би са особено енергоспестяващи?), да продължавам ли, че се топлим на дърва във 21ви век, а да попитам ли ДКЕВР дали се занимава с регулирането на дърводобива за отопление - може би енергията на изгорените дърва не е в ресора на енергийната комисия?
АМАН от регулатори, ПИСНА МИ от костюмари дето през живота си една крушка не са сменили!
Ако имат претенции нека ми се обадят - убеден съм, че знаят как да ме намерят