Постинг
10.12.2009 11:50 -
Ядрени стратегии
Ядрени стратегии
Стратегическото определение на света по отношение на ядрената енергетика изглежда, ще се реши между САЩ и Русия, а останалия свят просто ще ги последва
(20/10/2008), Автор: Владимир Петров, SEE News от Ютилитис
Ядрената енергетика е в основата на глобалните стратегии за енергийното бъдеще на света и то като че ли ще се реши на принципно ниво в отношенията макро-/микроенергетика и САЩ/Русия. Алтернативната енергетика най-общо може да се подели на микроенергийни проекти - вятърни и слънчеви генератори, които по определение не могат да бъдат по хиляда мегавата, срещу макропроекти като АЕЦ и т.нар. чисти въглища.
Според най-големите оптимисти, ако микроенергетиката добие превес в глобалните енергийни стратегии, това би изглеждало като замяна на едномегабайтова памет, която през 1959 г. е тежала 3 тона, с флаш памет от 8 гигабайта, която днес тежи 30 грама. Тоест използването на нови технологии и увеличението на ефективността би могло да замени "аналоговото" решение на атома. Основният въпрос в тази опозиция е в това дали микроенергийните алтернативи могат да посрещнат глобалните енергийни нужди, които по прогнози ще пораснат двойно до 2030 г.
Според проучвания на щатския Rocky Mountain Institute микроенергетиката вече е задминала ядрената енергетика по обем на производство в световен мащаб с около една шеста от общото производство и почти толкова за атома. Икономическата логика говори в полза на микроенергетиката - вятърни и слънчеви колектори се строят много по-бързо от атомните реактори, имат преференциални цени на изкупуване и сигурен пазар, оборудването им е сравнително евтино и имат широка обществена подкрепа. Макар да има проблеми със снабдяването с вятърни турбини и слънчеви колектори, забавянето и оскъпяването на тези проекти не може да се сравни с една атомна централа, което обикновено отнема около десет години - лицензиране, финансиране и строеж, а често носи и оскъпяване в пъти. Тук оптимистите са на мнение, че атомните централи биха имали шанс наистина да преживеят ренесанс, ако започнат да се строят в срокове и с точни бюджети, но песимистите казват, че не само обществото, но и самият бизнес не са готови за такова възраждане. И все пак има някаква ирационална логика в това, че макар ядрените централи да са най-скъпи, бавни за построяване, без широка обществена подкрепа и доста съмнителни в екологическата си целесъобразност, те са най-спряганата енергийна тема от месеци насам. На срещата на Г-8 в Япония през юли групата обсъди планове за строеж на над 1000 ядрени генератора.
Ядрен ренесанс
На няколко пъти вече е имало вълни от ядрен оптимизъм в отделни части на света, но сега вредите от въглищните централи вече са глобална грижа, а страхът от ядрените реактори намалява, което дава една глобална тенденция към легитимиране на атома като енергийна панацея и най-често се говори за ядрен ренесанс. В САЩ ядрената регулаторна комисия вече разглежда молби за лицензи на нови реактори, първите такива след инцидента в централата "Три Майлс айлънд" в Пенсилвания, която през 1979 г. едва не доведе до катастрофа. Инцидентът не взе жертви, но превърна ядрената енергетика в радиоактивна политическа тема в Щатите. Седем години по-късно темата стана буквално токсична след инцидента в Чернобил, който разпръсна радиоактивен прах върху голяма част от Европа, уби пряко 33 души и косвено засегна хиляди.
Все пак освен Чернобил последните пет десетилетия имат досие на извънредна операционна сигурност според лондонския World Energy Council (WEC). Може би най-добрата реклама за ядрена безопасност е щатската флота, която разполага с 10 самолета с ядрени заряди и 71 ядрени подводници. Флотата е използвала ядрени подводници повече от 50 години без нито един гаф. Но дори и най-твърдите опоненти на ядрената енергия вече не използват безопасността като техен принципен аргумент. Какво да правим с радиоактивните отпадъци и как да предпазим ядрените централи от терористични атаки вече е много по-важен проблем. Може би най-многобройни са експертите, които смятат, че огромните разходи по строежа и неопределено дългите понякога срокове за изграждане са най-големия прът в колелата на ядрения ренесанс.
Ако политическите пречки все повече се заличават, то икономическата логика в превръщането на амбициите в реални инвестиции, подписани договори и работещи централи може да не сработи, защото частният капиталов пазар не се въодушевява от стартови инвестиции в размер от поне 3-4 милиарда евро и досие на обилни преизпълнения на планираните бюджети. Няма нито един ядрен проект досега по света, финансиран от частни рискови инвеститори.
Русия/САЩ
Стратегическото определение на света по отношение на ядрената енергетика, изглежда, ще се реши между САЩ и Русия, а останалият свят просто ще ги последва. Европа, която осигурява около 35% от електричеството си от атомни централи, се люшка в крайности като Германия, Швеция и Италия, където зелените прокълнаха атома, и бившите комунистически държави, където митът за евтина електроенергия все още е над всяка икономическа логика - планове за нови АЕЦ имат Словакия, Румъния, България, Литва, Албания, а в региона вече и Турция, дори Косово. Все пак везните на Стария континент се накланят към ядрената алтернатива. Вулф Бернотат, изпълнителен директор на най-голямата ютилити компания в Европа E.ON, каза през юли, че усеща леко подобрение на общественото мнение за атомната енергетика. Той каза, че не очаква отмяна на закона да се затворят работещите 17 централи в Германия до 2021 г., за да може E.ON да строят нови, но се надява, че с времето ще се разреши удължението на експлоатационния им период.
Италианският министър на производствените дейности Клаудио Скайола също наскоро заяви, че Италия трябва да вдигне 20-годишната забрана за нови реактори и да започне строителство в близките пет години, за да може да запази относителна независимост от внос. Италия е и единствената от Г-8 без ядрена енергетика.
Оста на привличане и отблъскване по отношение на атомната енергетика в "стара" Европа, изглежда, е Франция, която, от една страна, насърчава косвено Италия да започне ядрени проекти с цел да стане по-независима от френски внос, но в същото време според британската преса съперничеството на Франция може да осуети плановете за нови централи на Британия.
Участието на EDF и GdF Suez в британски проекти е под въпрос, защото и двете компании са заинтересувани да построят 60-ия реактор на Франция, който получи зелена светлина през юни.
Освен липсата на единна политика и малко вероятното определяне на такава по отношение на атомната енергетика на ниво ЕС Европа е малко вероятно да бъде в основата на ядрен ренесанс и поради друга причина - известна технологична атрофия.
Според бившия британски премиер Тони Блеър, след като светът се беше отрекъл с десетилетия от атома, ние сме в ситуация да нямаме нужната техническа подготовка, за да се развие атомната енергия както трябва и със скоростта, с която би могла.
Основните сили в ядрения ренесанс биха могли да бъдат Русия и САЩ, тъй като независимо от сериозните си планове и енергиен глад страни като Индия все още са зависими технологично от лидерите в студената война.
Парламентът на Щатите трябва скоро да реши дали да одобри пакт за цивилно ядрено сътрудничество с Русия, което се подписа през май. Пактът предвижда, че Русия може да снабдява един от пет американски реактора с гориво, без това да бъде заплаха за основния доставчик в Щатите, USEC Inc., като доставките растат плавно в период от десет години от 2011 г., когато се предвиждат 16 559 тона. С различно темпо доставките ще растат до 514 754 тона през 2020 г. Пактът ще бъде продължение на програмата, наречена "Мегатонове в мегавати", по която обогатен уран от утилизирани руски ядрени оръжия се внася в САЩ, където USEC го преработва в гориво за ядрени реактори. Руската обогатителна компания Tenex обаче предпочита да добива слабо обогатен уран от суров уран, отколкото да разрежда високо обогатен уран от ядрени оръжия. От 14 хил. тона уран, използван в САЩ през 2006 г., само 16% е бил щатски.
Американските конгресмени, които са в опозиция на пакта, са обезпокоени от руските доставки на ядрено гориво за иранската централа "Бушер". Русия има подписано споразумение за един милиард долара с Иран, което не се харесва на Америка по няколко причини, които се вербализират с медийни изяви как Иран има амбиции за атомна бомба. Администрацията на Буш опонира с довода, че с това споразумение Иран може да види в Русия надежден доставчик на гориво и Техеран ще престане с опитите си да обогатява уран с всички рискове, до което води това. Умерените конгресмени виждат добрата страна на пакта в това, че американците ще се сдобият наготово с развита руска технология, особено в областта на реакторите с бързо горене, ядрено гориво от ново поколение и съоръжения за горивен цикъл, където Америка не е дори близко до опита на Русия. Едно споразумение като това би дало и законова основа за търговски договори като продажбата на гориво и основни компоненти за реактори от американски компании на Русия. Сергей Кириенко, шеф на руската атомна агенция, каза, че чужди инвеститори са добре дошли в сектора на цивилната ядрена енергетика с дялове до 49% във всички дейности освен "Росатом". По-добре да правим милиарди заедно, отколкото стотици милиони сами, каза Кириенко. Русия ще кани чужди компании и за строежа на атомните си централи. Москва е предложила и решение на проблема с доставките - международна банка за ядрено гориво, която да снабдява страни като Иран, като същевременно не им дава основание за собствени съоръжения за горивни цикли, които да служат по-късно за направата на оръжия. Русия смята и че много скоро и страни от Третия свят ще се нуждаят от ядрена енергия.
Републиканският кандидат за президент на Щатите Джон Маккейн предлага да се построят 45 ядрени реактора до 2030 г. По-дългосрочната му програма предвижда построяването на 100 реактора. "Ако търсим обилно снабдяване с надеждна и евтина електроенергия, с нула въглеродни емисии и дългосрочна ценова стабилност, то това е работното определение на ядрената енергия", каза Маккейн. Демократът Барак Обама по принцип поддържа ядрената енергетика, но досега не е давал конкретни планове. Неговият предизборен щаб казва, че въпреки че атомът е решение за климатичните проблеми, проблемът със складирането на отпадъците и разпространението на ядрените технологии остава.
Това е и основният проблем за Щатите - макар парламентът да е определил място за изхвърляне на ядрените отпадъци, в планината Юка, на около 150 км до Лас Вегас, този проект среща явна съпротива и закъснява с изпълнението.
Основното послание и на двамата кандидат-президенти е независимост от вносни горива. В момента в Щатите има 104 действащи реактора, които произвеждат 20% от електричеството.
През 2006 г. Русия обяви, че планира също 45 ядрени реактора. Ако в близките 10 години Руската федерация не започне да строи нови ядрени реактори, тя може да остане без ядрена енергетика, защото технологичният срок на повечето реактори изтича, каза тогава помощникът на руския президент Игор Шувалов. В края на 2007 г. Владимир Путин предложи обединението на всички ядрени активи - от урановите мини и съоръженията за обогатяването на гориво до централите, в една гигантска компания, "Атоменергопром". Кириенко каза, че "Атоменергопром" е създадена за конкуренция на глобалните пазари с транснационални компании като ядрения консорциум на френската "Арева" и немската "Сименс", японската корпорация "Тошиба", която е собственик на американската "Уестингхауз илектрик", и "ГЕ - Хитачи", атомното дружество на "Дженеръл илектрик" и "Хитачи". Самият Кремъл сравнява "Атоменергопром" с "Газпром", най-голямата газова компания в света по запаси, която притиска европейските пазари. "Атоменергопром" ще бъде и безспорен фактор в световната икономика с факта, че ако тя избере друга компания за стратегически партньор, обединението моментално ще се превърне в най-големия играч на пазара.
Русия планира да започва строежа на по два реактора всяка година след 2012 г. с план почти да удвои дела на атомна енергия в баланса си до 25-30% през 2030 г. от 16% сега. Според Кириенко Русия ще построи 26 нови централи до 2020 г. на стойност 64 млрд. долара, като в момента има 10. Русия има около 870 000 тона уран в резерв и повече от един милион тона, ако се броят и съвместни дружества извън Русия. И това изключва стратегическите резерви от високо обогатен уран и плутон, които са държавна тайна.
Снимка: Атомстройекспорт |
Според най-големите оптимисти, ако микроенергетиката добие превес в глобалните енергийни стратегии, това би изглеждало като замяна на едномегабайтова памет, която през 1959 г. е тежала 3 тона, с флаш памет от 8 гигабайта, която днес тежи 30 грама. Тоест използването на нови технологии и увеличението на ефективността би могло да замени "аналоговото" решение на атома. Основният въпрос в тази опозиция е в това дали микроенергийните алтернативи могат да посрещнат глобалните енергийни нужди, които по прогнози ще пораснат двойно до 2030 г.
Според проучвания на щатския Rocky Mountain Institute микроенергетиката вече е задминала ядрената енергетика по обем на производство в световен мащаб с около една шеста от общото производство и почти толкова за атома. Икономическата логика говори в полза на микроенергетиката - вятърни и слънчеви колектори се строят много по-бързо от атомните реактори, имат преференциални цени на изкупуване и сигурен пазар, оборудването им е сравнително евтино и имат широка обществена подкрепа. Макар да има проблеми със снабдяването с вятърни турбини и слънчеви колектори, забавянето и оскъпяването на тези проекти не може да се сравни с една атомна централа, което обикновено отнема около десет години - лицензиране, финансиране и строеж, а често носи и оскъпяване в пъти. Тук оптимистите са на мнение, че атомните централи биха имали шанс наистина да преживеят ренесанс, ако започнат да се строят в срокове и с точни бюджети, но песимистите казват, че не само обществото, но и самият бизнес не са готови за такова възраждане. И все пак има някаква ирационална логика в това, че макар ядрените централи да са най-скъпи, бавни за построяване, без широка обществена подкрепа и доста съмнителни в екологическата си целесъобразност, те са най-спряганата енергийна тема от месеци насам. На срещата на Г-8 в Япония през юли групата обсъди планове за строеж на над 1000 ядрени генератора.
Ядрен ренесанс
На няколко пъти вече е имало вълни от ядрен оптимизъм в отделни части на света, но сега вредите от въглищните централи вече са глобална грижа, а страхът от ядрените реактори намалява, което дава една глобална тенденция към легитимиране на атома като енергийна панацея и най-често се говори за ядрен ренесанс. В САЩ ядрената регулаторна комисия вече разглежда молби за лицензи на нови реактори, първите такива след инцидента в централата "Три Майлс айлънд" в Пенсилвания, която през 1979 г. едва не доведе до катастрофа. Инцидентът не взе жертви, но превърна ядрената енергетика в радиоактивна политическа тема в Щатите. Седем години по-късно темата стана буквално токсична след инцидента в Чернобил, който разпръсна радиоактивен прах върху голяма част от Европа, уби пряко 33 души и косвено засегна хиляди.
Все пак освен Чернобил последните пет десетилетия имат досие на извънредна операционна сигурност според лондонския World Energy Council (WEC). Може би най-добрата реклама за ядрена безопасност е щатската флота, която разполага с 10 самолета с ядрени заряди и 71 ядрени подводници. Флотата е използвала ядрени подводници повече от 50 години без нито един гаф. Но дори и най-твърдите опоненти на ядрената енергия вече не използват безопасността като техен принципен аргумент. Какво да правим с радиоактивните отпадъци и как да предпазим ядрените централи от терористични атаки вече е много по-важен проблем. Може би най-многобройни са експертите, които смятат, че огромните разходи по строежа и неопределено дългите понякога срокове за изграждане са най-големия прът в колелата на ядрения ренесанс.
Ако политическите пречки все повече се заличават, то икономическата логика в превръщането на амбициите в реални инвестиции, подписани договори и работещи централи може да не сработи, защото частният капиталов пазар не се въодушевява от стартови инвестиции в размер от поне 3-4 милиарда евро и досие на обилни преизпълнения на планираните бюджети. Няма нито един ядрен проект досега по света, финансиран от частни рискови инвеститори.
Русия/САЩ
Стратегическото определение на света по отношение на ядрената енергетика, изглежда, ще се реши между САЩ и Русия, а останалият свят просто ще ги последва. Европа, която осигурява около 35% от електричеството си от атомни централи, се люшка в крайности като Германия, Швеция и Италия, където зелените прокълнаха атома, и бившите комунистически държави, където митът за евтина електроенергия все още е над всяка икономическа логика - планове за нови АЕЦ имат Словакия, Румъния, България, Литва, Албания, а в региона вече и Турция, дори Косово. Все пак везните на Стария континент се накланят към ядрената алтернатива. Вулф Бернотат, изпълнителен директор на най-голямата ютилити компания в Европа E.ON, каза през юли, че усеща леко подобрение на общественото мнение за атомната енергетика. Той каза, че не очаква отмяна на закона да се затворят работещите 17 централи в Германия до 2021 г., за да може E.ON да строят нови, но се надява, че с времето ще се разреши удължението на експлоатационния им период.
Италианският министър на производствените дейности Клаудио Скайола също наскоро заяви, че Италия трябва да вдигне 20-годишната забрана за нови реактори и да започне строителство в близките пет години, за да може да запази относителна независимост от внос. Италия е и единствената от Г-8 без ядрена енергетика.
Оста на привличане и отблъскване по отношение на атомната енергетика в "стара" Европа, изглежда, е Франция, която, от една страна, насърчава косвено Италия да започне ядрени проекти с цел да стане по-независима от френски внос, но в същото време според британската преса съперничеството на Франция може да осуети плановете за нови централи на Британия.
Участието на EDF и GdF Suez в британски проекти е под въпрос, защото и двете компании са заинтересувани да построят 60-ия реактор на Франция, който получи зелена светлина през юни.
Освен липсата на единна политика и малко вероятното определяне на такава по отношение на атомната енергетика на ниво ЕС Европа е малко вероятно да бъде в основата на ядрен ренесанс и поради друга причина - известна технологична атрофия.
Според бившия британски премиер Тони Блеър, след като светът се беше отрекъл с десетилетия от атома, ние сме в ситуация да нямаме нужната техническа подготовка, за да се развие атомната енергия както трябва и със скоростта, с която би могла.
Основните сили в ядрения ренесанс биха могли да бъдат Русия и САЩ, тъй като независимо от сериозните си планове и енергиен глад страни като Индия все още са зависими технологично от лидерите в студената война.
Парламентът на Щатите трябва скоро да реши дали да одобри пакт за цивилно ядрено сътрудничество с Русия, което се подписа през май. Пактът предвижда, че Русия може да снабдява един от пет американски реактора с гориво, без това да бъде заплаха за основния доставчик в Щатите, USEC Inc., като доставките растат плавно в период от десет години от 2011 г., когато се предвиждат 16 559 тона. С различно темпо доставките ще растат до 514 754 тона през 2020 г. Пактът ще бъде продължение на програмата, наречена "Мегатонове в мегавати", по която обогатен уран от утилизирани руски ядрени оръжия се внася в САЩ, където USEC го преработва в гориво за ядрени реактори. Руската обогатителна компания Tenex обаче предпочита да добива слабо обогатен уран от суров уран, отколкото да разрежда високо обогатен уран от ядрени оръжия. От 14 хил. тона уран, използван в САЩ през 2006 г., само 16% е бил щатски.
Американските конгресмени, които са в опозиция на пакта, са обезпокоени от руските доставки на ядрено гориво за иранската централа "Бушер". Русия има подписано споразумение за един милиард долара с Иран, което не се харесва на Америка по няколко причини, които се вербализират с медийни изяви как Иран има амбиции за атомна бомба. Администрацията на Буш опонира с довода, че с това споразумение Иран може да види в Русия надежден доставчик на гориво и Техеран ще престане с опитите си да обогатява уран с всички рискове, до което води това. Умерените конгресмени виждат добрата страна на пакта в това, че американците ще се сдобият наготово с развита руска технология, особено в областта на реакторите с бързо горене, ядрено гориво от ново поколение и съоръжения за горивен цикъл, където Америка не е дори близко до опита на Русия. Едно споразумение като това би дало и законова основа за търговски договори като продажбата на гориво и основни компоненти за реактори от американски компании на Русия. Сергей Кириенко, шеф на руската атомна агенция, каза, че чужди инвеститори са добре дошли в сектора на цивилната ядрена енергетика с дялове до 49% във всички дейности освен "Росатом". По-добре да правим милиарди заедно, отколкото стотици милиони сами, каза Кириенко. Русия ще кани чужди компании и за строежа на атомните си централи. Москва е предложила и решение на проблема с доставките - международна банка за ядрено гориво, която да снабдява страни като Иран, като същевременно не им дава основание за собствени съоръжения за горивни цикли, които да служат по-късно за направата на оръжия. Русия смята и че много скоро и страни от Третия свят ще се нуждаят от ядрена енергия.
Републиканският кандидат за президент на Щатите Джон Маккейн предлага да се построят 45 ядрени реактора до 2030 г. По-дългосрочната му програма предвижда построяването на 100 реактора. "Ако търсим обилно снабдяване с надеждна и евтина електроенергия, с нула въглеродни емисии и дългосрочна ценова стабилност, то това е работното определение на ядрената енергия", каза Маккейн. Демократът Барак Обама по принцип поддържа ядрената енергетика, но досега не е давал конкретни планове. Неговият предизборен щаб казва, че въпреки че атомът е решение за климатичните проблеми, проблемът със складирането на отпадъците и разпространението на ядрените технологии остава.
Това е и основният проблем за Щатите - макар парламентът да е определил място за изхвърляне на ядрените отпадъци, в планината Юка, на около 150 км до Лас Вегас, този проект среща явна съпротива и закъснява с изпълнението.
Основното послание и на двамата кандидат-президенти е независимост от вносни горива. В момента в Щатите има 104 действащи реактора, които произвеждат 20% от електричеството.
През 2006 г. Русия обяви, че планира също 45 ядрени реактора. Ако в близките 10 години Руската федерация не започне да строи нови ядрени реактори, тя може да остане без ядрена енергетика, защото технологичният срок на повечето реактори изтича, каза тогава помощникът на руския президент Игор Шувалов. В края на 2007 г. Владимир Путин предложи обединението на всички ядрени активи - от урановите мини и съоръженията за обогатяването на гориво до централите, в една гигантска компания, "Атоменергопром". Кириенко каза, че "Атоменергопром" е създадена за конкуренция на глобалните пазари с транснационални компании като ядрения консорциум на френската "Арева" и немската "Сименс", японската корпорация "Тошиба", която е собственик на американската "Уестингхауз илектрик", и "ГЕ - Хитачи", атомното дружество на "Дженеръл илектрик" и "Хитачи". Самият Кремъл сравнява "Атоменергопром" с "Газпром", най-голямата газова компания в света по запаси, която притиска европейските пазари. "Атоменергопром" ще бъде и безспорен фактор в световната икономика с факта, че ако тя избере друга компания за стратегически партньор, обединението моментално ще се превърне в най-големия играч на пазара.
Русия планира да започва строежа на по два реактора всяка година след 2012 г. с план почти да удвои дела на атомна енергия в баланса си до 25-30% през 2030 г. от 16% сега. Според Кириенко Русия ще построи 26 нови централи до 2020 г. на стойност 64 млрд. долара, като в момента има 10. Русия има около 870 000 тона уран в резерв и повече от един милион тона, ако се броят и съвместни дружества извън Русия. И това изключва стратегическите резерви от високо обогатен уран и плутон, които са държавна тайна.
1.
анонимен -
Influential file reveal
03.08.2011 22:20
03.08.2011 22:20
Greetings from California! I'm bored at work so I decided to browse your website on my iphone during lunch break. I really like the info you present here and can't wait to take a look when I get home. I'm amazed at how fast your blog loaded on my mobile .. I'm not even using WIFI, just 3G .. Anyhow, good blog!
цитирайТърсене
Блогрол
1. ИНВЕСТОР.БГ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ
2. MONEY.BG
3. PROFIT.BG
4. INFOSTOCK.BG
5. В.ДНЕВНИК
6. в.ПАРИ
7. в.БАНКЕР
8. в.КАПИТАЛ
9. ДАРИКФИНАНС.БГ
10. МЕДИАПУЛ
11. В.КЛАСА
12. АМУНДИ