Партия ГЕРБ бе една от малкото политически сили, които в предизборната си кампания имаха идеи за развитието на капиталовия пазар. Малко преди изборите дори имаше среща между представители на инвестиционната общност и ГЕРБ, на която бяха обсъдени проблемите на този сектор. Въпреки, че идеите са стари и не едно и две правителства са обещавали да направят промени, сегашният финансов министър Симеон Дянков е категоричен, че на тях добрите намерения не им вършат работа, макар че както самият той вметва - "не съм член на ГЕРБ". Ето как Министър Дянков вижда развитието и бъдещето на капиталовия пазар у нас.

Министър Дянков, капиталовият ни пазар е един от най-засегнатите от финансовата криза. Министерстото на финансите е най-големият акционер в Българската фондова борса. Какви планове имате за развитието й? 

Плановете ни са за намиране на инвеститор в сравнително кратки срокове, до няколко месеца, който да направи нашата борса регионален играч. Това означава, че той трябва да е сравнително голям, Такива са немската или австрийската борса, които са заявили интереса си. След влизането на този голям акционер трябва да се мисли и за развитието на българската борса на регионално ниво - да има връзки с Македония и другите по-малки държави, където реално борсата не може да съществува отделно, а трябва да е част от регионална система. Това е програмата ни.

Ще изчакате кризата да мине или въпреки това ще търсите начини да продадете дела си в БФБ?

Ние вече работим. Това е едно от нещата, които не се влияят толкова много от това дали сме в криза или не. Става въпрос за собствеността на самата борса, макар че цените на борсата се влияят от кризата. Няма значение дали самата собственост се продава по време на криза или - не. Знам това, защото сме правили анализ на други държави и се оказва, че това е един от малкото сектори, където и по време на криза могат да се правят добри сделки.

Кое ще е водещото при продажбата – цената или мениджмънтът?

За мен, като икономист, винаги цената е най-важна. Дори някой да ми обяснява, че за по-ниска цена може вбъдеще да я развие като регионален играч, не е важно. По-високата цена за мен означава, че те имат и по-добра стратегия за развитието на БФБ. Макар че на борсата има доста интересни активи, смятам, че за да е атрактивна за по-големите инвеститори, трябва да стане от регионален мащаб.

От няколко месеца насам има идея големи предприятия, особено от сектора на енергетиката, да се листнат на борсата. В това число и БЕХ. Чисто процедурно докъде стигнахте? 

Започнахме анализа преди близо три месеца. Той се води основно от министър Трайков, но и аз участвам. Идеята е да се започне от предприятия, които имат интересни активи дори по време на криза и цената им няма да се влияе от нея. Затова тръгнахме с анализ на енергетиката, защото световните цени на предлагания от този сектор не се влияят от кризата. Имаше идея да се листне целия холдинг, но от анализа излязоха две пречки. Първо, БЕХ няма достатъчно годишни отчети, които да са одитирани от реномирани фирми. Другата причина е, че в БЕХ има някои интересни и някои не толкова интересни активи за инвеститорите. По принцип е трудно да се продава миноритарен пакет, особено ако в него има и атомна енергия. След първоначалния анализ стана ясно, че е по-добре да се мисли за отделни предприятия. Двете дружества, които представляват най-голям интерес за инвеститорите са Булгартрансгаз и НЕК. Намерението ни е да листваме по 15%, а при по-голям интерес и още 10%. Най-лесно може да тръгне Булгартрансгаз, тъй като цените в сектора са ясни за години напред и е лесно да се привлекат и български, и чужди инвеститори. Този пазар в момента върви добре в европейски мащаб. При НЕК има допълнителната тема  - какво точно да остане в дружеството, за да получим най-добрата цена.

Имаше също идея процент от всички държавни дружества да бъде качен на борсата.... Кои са дружествата, които мислите да качите на борсата? 

Държавата в момента има около 120 търговски дружества, в които сме мажоритарен собственик и още около 260, в които сме миноритарен собственик. Процесът може да стане по-лесно с тези, в които държавата е мажоритарен собственик. Затова сме се ориентирали към тях. От интерес могат да са и компаниите от сферата на транспорта, комуникациите и инфраструктурата. Има различни начини, по които можем да използваме тези активи на държавата, но ако искаме да помогнем на капиталовия пазар, това трябва да стане през борсата. За мен това е най-добрият вариант, защото е много по-прозрачен отколкото да се минава през Агенцията за приватизация. Колкото се може повече сделки от този тип трябва да минават през фондовата борса, за да има по-голяма прозрачност.

Знаем, че за да се листват тези дружества на БФБ, трябва да паднат част от законовите ограничения. Работи ли се по този въпрос и кога да очакваме да се случи това? 

Говорено е по темата и не е трудно законодателството да се промени. Би отнело месец–два, максимум три. Заради това нашият фокус е да видим кои са най-интересните активи и по време на криза могат да се продават на добри цени.  По-важното е да подготвим самите активи и начина, по който могат да се използват и след началото на процеса, тези дружества да се извадят от забранителните списъци.

Трябва ли и ще преразгледате ли възможността Сребърният фонд да инвестира в ценни книжа на българския пазар, тъй като към момента по закон е възможна инвестиция само на чуждестранни пазари?  

Предишното решение, което се оказва, че е на Пламен Орешарски, е средствата от Сребърния фонд да се инвестират навън. За мен това не е правилно. Част от парите, не е задължително всички, е хубаво да останат и в България. Според мен, трябва да се даде възможност и на пенсионните фондове да избират, а в момента те нямат избор, защото по закон могат да инвестират само навън. Това също може лесно да се промени законово, като ще ни отнеме два месеца. И на някакъв скорошен етап възнамеряваме да го направим. Но за да могат пенсионните фондове да инвестират в България, трябва не само да имат интересни активи, особено от гледна точка на доходност, но и да са много стабилни във времето.

Налагат ли се промени в ръководството на Българската фондова борса?

Не съм се виждал още с ръководството на борсата, но от позицията на най-големия акционер, миналата седмица изисках свикване на Общо събрание. Процедурата вече е задвижена и това трябва да стане до 45 дни, т.е. през месец декември или в началото на януари. През това време ще имаме възможност да обсъдим стратегията за развитие за фондовата борса и дали тя може да бъде реализирана с това ръководство или ни трябва друго.

Как ще коментирате решението на БФБ да делиства компаниите, които преди години чрез масовата приватизация бяха качени на борсата и сега трябва да бъдат свалени, защото не отговарят на изискванията?  

На предстоящата среща с ръководството на борсата, ще се обсъди и този въпрос. Не съм запознат напълно с мотивите защо искат да направят това, но знам, че ако не са ликвидни, не е добре да са там. От друга страна, част от ликвидността е заради кризата и от тази гледна точка не искам да правим делистване на предприятия в неподходящо време. Затова си заслужава това да се помисли малко повече и да не се избързва.

Имам два въпроса към ръководството на борсата. Първият е: Помислили ли сте, че сме в криза и ликвидността в криза пада навсякъде, не само в България? И второ. Ако това е било изчислено преди година, дали всички тези предприятия сега имат същите показатели? Друг въпрос е, ако се делистнат тези предприятия, какво става с миноритарните акционери. Сега, заради ниската ликвидност, на тях им е трудно да продават дяловете си, но от друга страна, ако тези предприятия се махнат от борсата, тогава ще им е невъзможно да продадат акциите си. Искам да видя какво решение има ръководството на БФБ по този въпрос, защото той не е само икономически, но и социален.

Още една сериозна тема е какво става в предприятията, в които няма явен мажоритарен собственик. Работил съм в други страни по масова приватизация и може да се окаже, че някои от предприятията нямат нито един мажоритарен собственик. Тогава, ако тази компания се делистне, не е ясно кой я владее и кой ще спечели най-много. Хората в България винаги се чудят дали тук има някаква далавера? Не знам дали има далавера и затова ще се срещнем - за да ги питам. На тези въпроси някой трябва да ми даде отговори. Ако кажат: „Не се притеснявайте!” - тогава няма да продължим по този път, по който те сега са тръгнали.

Отчетът за дейността на Комисията за финансов надзор за 2009 г. не беше приет от Народното събрание. Имаше и доста упреци, че тя не си е свършила работата. Вие дори коментирахте, че няма нужда от Комисията. Това беше въпрос на емоция или наистина мислите така и с днешна дата?

Аз съм доста уравновесен човек и рядко правя емоционални изказвания. Работил съм по темата за финансов надзор в много страни. И преди кризата светът вървеше към единен финансов надзор. В миналото е имало главно банков надзор, тъй като банките са били най-големите играчи във финансовия сектор. Сега вече не са, а сред най-големите играчи са пенсионни фондове и застрахователни дружества, Ако България се развива, както това става в по-богатите страни, къде трябва да имаме най-много надзор? Отговорът е: не в банките, макар че в момента те са основната част от финансовата ни система, а в небанковото финансиране, където ще бъде растежът. Излиза идеята, че ни трябва единен финансов надзор. Вторият въпрос е къде да бъде - дали в централната банка или да е независим. Единен финансов надзор – да или не? Моето мнение е да. Къде да бъде той? Още не сме имали такава дискусия. Това трябва да е и експертна, и обществена дискусия. Има примери и за двата модела. Норвегия се дава в Европа като пример за много успешен модел за единен финансов надзор извън централната банка. В Европа има още 5-6 държави, които са така и 7-8, които са с единен финансов надзор, но в централната банка.

Критиките при обсъждането в НС на отчета на КФН бяха много, не само от страна на г-н Костов. Ако КФН си върши добре работата, защо тогава нашият небанков финансов сектор не е толкова развит? Реално ние нямаме добре развит сектор на пенсионни фондове, на застраховане. Нещо куца в тази система и хората обикновено гледат към регулатора. Това предполагам е и причината за тези нападки.

Какво обсъждахте на срещата с КФН?

С комисията разговаряхме по две теми. Едната беше защо на пенсионните фондове се забранява да инвестират в България. Те отговориха: „Защото Вие им забранявате”. Проверих и се оказа, че това е така. Г-н Орешарски е бил на мнението, че те трябва да инвестират само навън. Аз не съм на това мнение.

Другата тема беше за борсата. Исках да разбера защо досега не е имало активна работа по привличането на голям външен инвеститор, който не само да я развие, но и да ни помогне да развием целия регион. На тази среща излезе и темата за делистването.

Предвижда ли се смяна на ръководството на КФН?

Видях ръководството на КФН за първи път през миналата седмица. Нямам анализ дали е необходима смяна или не. Моето мнение е, че България трябва да тръгне към единен финансов надзор.

Предвижда ли се преструктуриране на функциите на банковия надзор и на другите видове надзор и създаването на меганадзор?

Аз лично не го предвиждам, защото не е моя работа. За това  имаме и БНБ, и банкови експерти.

Много от плановете ви за развитието на БФБ вече са се обсъждали при управлението на различни предходни правителства, но по една или друга причина те не са се случили. Смятате ли, че вие ще успеете да дадете нов тласък на капиталовия пазар и тези планове няма да останат само едни добри намерения?

В първите три, почти четири месеца правителството показа, че прави доста реформи, за които преди се е говорело, но нищо не се е правело.. Например: митници, НАП, сливането на АДВ и НАП, за което се говори отдавна. Действахме бързо, като сме убедени, че това е добро решение.

Добри намерения на нас не ни вършат работа.

Преди няколко месеца стана ясно, че държавата продължава да печата така наречените компенсаторки, а всъщност тя вече няма възможност да обезпечети тяхното съществуване. Запознат ли сте вече с този проблем и какво решение предвиждате?

До компенсаторките все още не съм стигнал и нямам твърдо мнение точно какво трябва да се направи на този етап.

Инвестира ли и къде министър Дянков?

Държа всичките си активи в САЩ, така че не инвестирам дори и в Европа, не само в България. Така ще продължа да правя, за да няма коментари. В САЩ инвестирам сравнително активно на Wall Street. Инвестирам главно в Източна Азия, защото там са първите страни, които излизат от кризата. Смятам, че там ще има голям растеж в близките месеци и години.  Аз стратегически съм решил нито да си купувам жилище в България, нито кола, нито да инвестирам на борсата или в други активи, защото така е по-чисто.

* Не е препоръка за вземане на инвестиционно решение!от ДАРИКФИНАНС