Китай става все по-важен фактор за световната икономика. Все още обаче съществуват някои схващания за страната, които вече не са валидни в такава степен. Шон Рейн, основател и управляващ директор на компанията за стратегически пазарни проучвания China Market Research Group, оборва в статия за списание Forbes някои от митовете за китайската икономика.

Мит N1: Китайската икономика е експортно-ориентирана

Една от основните причини, поради които Китай устоя на финансовата криза по-добре от прогнозите на някои анализатори, е, че износът представлява много по-малка част от икономиката на страната, отколкото се смята.

За известно време след влизането на Китай в Световната търговска организация през 2001 г., износът наистина е представлявал около 40 на сто от икономиката, на колкото го оценяват някои анализатори към момента. Тази ситуация обаче коренно се е променила още преди кризата. По оценки на China Market Research Group през 2008 г. износът е представлявал едва 20% от китайската икономика.

Забавянето на икономиката на страната по време на кризата е дошъл вследствие на комбинация от растящи разходи и нови икономически политики.

Според Рейн правителството е спряло да одобрява силно замърсяващи и енергоермки проекти, тъй като, от една страна, замърсяването е започнало да струва твърде много на държавната здравна система, а от друга държавата е искала да намали зависимостта си от енергия от чужбина.

Износът ще играе все по-малка роля, тъй като вътрешното потребление ще расте. От China Market Research очакват вътрешното потребление на домакинствата да представлява 50% от БВП до пет години спрямо 33% към момента.

Мит N2: Китай разполага с неограничен ресурс от евтина работна ръка

Всъщност компаниите имат проблеми с наемането и задържането на кадри дори в условията на криза. Много работници вече не са склонни да работят за малко пари в промишлените центрове на страната, посещавайки семействата си само веднъж годишно. Вече има много повече възможности за работа близо до родните им места, тъй като пакетът стимули на стойност 586 млрд. долара е оказал подкрепа на по-бедните региони.

При служителите в офиси пък тенденцията за честа смяна на работата е силна и много международни компании трябва да преосмислят стратегиите си по отношение на човешките ресурси, препоръчва Рейн. Основната причина за младите офис служители да напускат работата си не е ниската заплата, а липсата на възможности за развитие в такива компании.

Мит N3: Връзките са всичко

Да, познанствата са важни в Китай, както и навсякъде другаде, но икономиката на страната става все по-сложна. Регулациите са по-прозрачни от преди пет години и в повечето случаи няма нужда от „вътрешен човек“, за да се получи дадено разрешително например.

„Връзкарството“ може дори да разруши някоя компания, която разчита главно на него, а в даден момент въпросната връзка загуби властта си, пише Рейн. Бизнесът трябва да си създаде отношения с представителите на властта, но не и базира дейността си на тях, препоръчва той.

Мит N4: Традиционно китайците спестяват много

Очаква се по време на първата си официална визита в Китай следващата седмица президентът на САЩ Барак Обама да окаже натиск за въвеждане на политика за ограничаване на спестяванията. В действителност обаче китайците вече спестяват все по-малко и по-малко.

Според мнозина икономисти китайците са традиционно възпитани да спестяват много. По оценки на тези икономисти китайците спестяват 40% от доходите си и не купуват на кредит. Това обаче вече не е вярно, твърди Рейн.

Наистина китайците на възраст над 50 години често спестяват 50% или дори по-голям дял от доходите си заради растящите медицински разходи и слабата пенсионна система. По-младите китайци обаче обичат да харчат, а липсата на покупки на кредит се дължи по-скоро на неразвитата система за потребителско кредитиране.

Броят на кредитните карти в употреба в Китай е нараснал от 13 млн. през 2005 г. до 180 млн. към момента, най-вече благодарение на по-младите потребители. Въпреки финансовата криза от China Market Research очакват броят на кредитните карти да расте с 25% годишно в следващите три години.

Мит N5: Китайците мразят политиката за ограничаване на раждаемостта

Политиката за ограничаване на раждаемостта до едно дете на семейство наистина се е възприемала трудно при въвеждането й в края на 70-те години на миналия век. Тогава хората са разчитали повече на децата си, когато остареят, а смъртността сред децата е била обичайна. Сега обаче тази политика среща широка подкрепа сред градското население, макар и да остава по-малко популярна в по-бедните селски райони.

В действителност правителството, загрижено за застаряването на населението, вече насърчава двойките, които живеят в града и са били единствени деца в семействата си, да имат самите те по две деца. Малцина обаче „се подвеждат“ заради големите разходи за училища, уроци и други. Освен това много жени вече не искат да прекъсват развитието на кариерата си.

В заключение Рейн отбелязва, че по-старото и по-младото поколение дотолкова се различават, че сякаш в страната има две отделни държави – едната на по-младите китайци, които са оптимисти и идеалисти, имат различни навици за спестяване и харчене и не познават друг живот от трите десетилетия на силен икономически растеж, а другата - на по-възрастните, които добре помнят вече избледняващите ужаси на миналото.