Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.11.2009 17:30 - Д-р Желю Желев: Лошото, което се случи след 1989 г., е прекъсването на прехода в икономическата му част
Автор: milom Категория: Бизнес   
Прочетен: 813 Коментари: 0 Гласове:
1



 
image image   Мнение Отпечатай  
image
image Д-р Желю Желев: Лошото, което се случи след 1989 г., е прекъсването на прехода в икономическата му част
image
04 ноември 2009 | 15:57 | Агенция "Фокус"
image
Във връзка с 20-годишнината от 10 ноември 1989 г. Агенция „Фокус” разговаря с президента в периода 1990-1997 година д-р Желю Желев. 

Фокус:Д-р Желев, изминаха 20 години от 10 ноември 1989 година. Каква оценка бихте направил на събитията тогава като участник в тях 20 години по-късно?
Желю Желев: Когато се прави равносметка, се вижда, че България измина прехода, направи го. Направи го по-малко или повече успешен. Признание за това е нашето членство в основните континентални и европейски структури - като Съвета на Европа, където ние сме членове от май 1992 година, след това станахме членове на НАТО и след това на Европейския съюз. Тези равноправни членства не се дават по милост, а се дават за изпълнени изисквания, които се предявяват пред всяка от страните - кандидати. Затова аз си позволявам да кажа, че България е свършила прехода. Разбира се, има неща, които не са направени като хората, но те в движение ще се коригират. Преходът като цяло във всичките му измерения - икономически и политически, е една реалност. 
Фокус: Приключен ли е преходът и извървян ли е пътят?
Желю Желев: Да, пътят е извървян и преходът е приключен. Доказателство за това са равноправните членства в тези организации, за които говорих. Лошото, което се случи през тези години, е прекъсването на нашия преход в икономическата му част. Всеки преход, и това се отнася за всички страни, които минават от комунизъм към демокрация и пазарна икономика, има три части. Първо се разрушава тоталитарната система - отпадна член Първи от Конституцията. След това на Кръглата маса, което по-късно в парламента се превърна в Закон за департизацията на основните държавни институции в лицето на полицията, на армията, съдът, прокуратурата и дипломатическия корпус. Тези институции са общодържавни и те трябва да служат на целия народ, без оглед на това кой какви партийни пристрастия и присъствия има. Затова тези организации нямат място в основните държавни институции. Това също беше направено на Кръглата маса. Малко по-късно на Кръглата маса ние успяхме да забраним и да наложим разпускането на Първичните организации на БКП по месторабота. Първични партийни организации на БКП имаше и във фабрики, и в заводи, в земеделски стопанства, в учебни заведения. Навсякъде по месторабота съществуваха такива организации и те много се опъваха срещу разпускането. Ние успяхме да се наложим и така беше пречупен гръбнакът на тоталитарната система на комунизма в държавата, защото гръбнакът е точно това срастване между партията и държавата от най-ниските до най-високите нива в държавата. Това беше разрушаването на старата система. Установихме многопартийна система на мястото на монополната партийна система на комунистическата система, бяха върнати свободите на българските граждани, включително и на турците. Затова ключовата дума на първия етап на прехода в България е „свобода”. Това е етап, когато бяха извоювани свободите на гражданите. 
Вторият етап от прехода е свързан с периода на изграждането на новите демократични институции и многопартийната система, а също така и изграждането на инфраструктурата на демокрацията, на устройствените демократични закони и на Конституцията. С това завършва и вторият етап на прехода. Ако за първия етап ключовата дума е „свобода”, то тук е „демокрация”. Някой път много бързо едната дума се подменя с другата, като се мисли, че двете думи са синоними, но не е така. Свободата е вътрешното вечно живо и неспокойно съдържание на самата демокрация. А демокрацията представлява канализираната свобода, вкарана в закони и в демократичните институции. Поради тази причина не трябва да се смята, че свободата и демокрацията са синоними, въпреки че са органично свързани, те са и различни, най-малкото защото свободата може да има както знак плюс, така и знак минус. Но демокрацията не може да има два знака, тя има само положителен знак. 
Фокус:СДС беше създадена като антипод на БКП. Но с времето поколенията се промениха, времето се промени. Като че ли СДС не се промени. Изживяла ли е своето предназначение СДС?
Желю Желев: Когато става въпрос за Съюзът на демократичните сили, той беше и коалиция от партии и граждански организации, тя беше и движение на гражданите, които вървят с тази коалиция и подкрепят тази коалиция. Забравя се, че историята винаги, когато има задача да решава и определени големи проблеми, тя намира хората, които трябва да изпълнят тези задачи, да решат проблемите. Историята е тази, която намира структурите и организациите - граждански, партийни, които са способни и призвани да решат тази голяма задача, каквато беше преходът. Но когато тази задача е решена вече, на историята повече не й трябват нито тези хора в този вид, в който са свикнали да работят, нито пък определените организации или политически структури. Затова те си отиват. В Чехословакия подобно на СДС беше Гражданският форум, който представляваше коалиция от партии на антикомунистическа основа. Когато тази структура си изпълни задачите, то Гражданският форум изчезна, той се разпадна. 
Фокус: Да разбирам ли от думите ви, че вече нямаме нужда от организация като СДС?
Желю Желев: Като някогашната СДС - не. От коалицията, която беше СДС, могат да излязат партии. Те няма да работят за свалянето на комунизма - него го няма вече. Те ще работят съобразно своите партийни програми. Ако са социалдемократи, те имат една програма, една партийна платформа - предизборна или изборна. Ако са десни партии, те имат други платформи. Така вече в края на прехода се формира нормалното разпределение на политическото пространство. 
Фокус: Защо през годините хората, които активно се занимаваха с политика през 1989 година, се оттеглиха? Вие самият сте пример в тази посока.
Желю Желев: Когато едни задачи се изпълнят, то няма нужда от тези политици и от тези партии. В чисто личен план това зависи и от вкуса на човека. За мен политиката е интересна, когато се събаря една цяла система и се създава нова. Това е една грандиозна и интересна задача. Когато се установи демократичната система, всичко става рутинно и няма интересни неща за решаване. На мен сега политиката не ми е толкова интересна. 
Фокус: Може ли да се каже, че се повтаря ситуацията в страната като мястото на СДС от 1989 г. е заето от ГЕРБ?
Желю Желев: Не, по никакъв начин. Никога в историята ситуациите не се повтарят. Имало е опити на мястото на изчезнала империя да правят същата империя, но това не става, защото междувременно обстоятелствата са се изменили много. Старата схема, която някога е съществувала, вече не върши работа. Същото е и за опитите за възраждане на партии, които вече „са си изпели песента”. Визирам Гражданския форум в Чехословакия. Даже „Солидарност”, която беше най-мощната анти-комунистическа организация в Европа, си е изиграла ролята на политическа партия. Ако през 1989 година е имала 10 млн. членове, то сега членовете на синдиката са 700 хил. души. Вече те се занимават със синдикална дейност и защитават интересите на работещите. Няма нищо трагично в това, че СДС си отива - това е неизбежно. Чудното е, че е оцелял дотук. 
Фокус: Следите ли процесите, които протичат в обществото и бихте ли направил една оценка на това, което виждате?
Желю Желев: Ние следим пулса на обществения живот в страната. Днес се интересувам много повече от световна политика, където се решават глобалните проблеми на обществата в нашата планета. Занимавам се и с малко по-прагматична политика, какъвто е Балканският политически клуб. Това е неправителствена организация, в която членуват около 60 от най-видните политици на Балканите. Така че и Балканската политика я следя доста от близо. 
Фокус: Каква е вашата оценка за управлението на ГЕРБ през първите 100 дни?
Желю Желев: Като президент аз съм имал право да давам оценка на правителствата. По мое време се смениха 3 парламента и 7 правителства. Отначало се изкушавах да давам оценка, но видях, че това е несериозно. 
Едно правителство трябва поне 1 година да работи, за да може твърдо да се каже: „Това правителство е такова и такова, то има такива и такива перспективи, такива и такива възможности”. За 100 дни правителството най-много да направи заявка какво възнамерява да направи и как възнамерява да го направи, с какви средства. Затова е рисковано да се дават категорични оценки след като то е направило 100 дни. Но факт са заявките - за борбата с организираната престъпност, за борбата с мафията. Това е една много ярка и впечатляваща заявка за решаването на проблемите на обществото, които предходните правителства нямаха кураж да започнат да решават. 
Росица ГЕОРГИЕВА

 
image
 Агенция „Фокус”.
 


Тагове:   Желев,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: milom
Категория: Бизнес
Прочетен: 1853458
Постинги: 1110
Коментари: 556
Гласове: 2169
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031