Принц Кирил предложил първо на СДС „сделката с дълга" 
08.10.2009,
Ина Друмева 
През 2000 г. синът на Симеон Кирил Сакскобургготски поискал конфиденциална среща с тогавашния министър на финансите Муравей Радев. 

„Пристигна в министерството на финансите. Сложи на масата едно предложение за операция с външния дълг - почти идентична с тази, която баща му една година след това извърши. 
Всички знаят, че Кирил Сакскобургготски е мениджърът на групичката икономисти, които дойдоха заедно с баща му да управляват България в средата на 2001 г.", разказа Муравей Радев в ефира на БиТиВи. 

Радев възложил на дирекцията по външния дълг към министерството на финансите и на Централната банка щателна проверка на предложение, която да зъврши със заключение по него. 

Категорично и двете страни потвърдиха, че това е изключително опасна и неизгодна за България сделка, подчерта Радев. 

Той уточни, че Кирил Сакскобургготски тогава е посетил Радев с финансист от небезизвестната банка „Лемън брадърс". Радев отрече да са му предложили комисионна. 

Според него със смяната на външния дълг е нанесена една щета на България от порядъка на над 2 милиарди щатски долара. 

„На два пъти през 2002 г. (през март и септември) правителството направи сделка с външния дълг като замени сериозна част на един инструменти по дълга с други. 
Тази операция много лесно може да бъде използвана от ловки брокери, които да хвърлят прах в очите", предупреди Радев. 

Тогава правителството на Сакскобургготски замени външен дълг от едни инструменти с други - 2 млрд. и 100 млн., припомни Радев. 

„Милиарди долари ще бъдат загубени от България през целия период на продължителността на тези сделки, които приключват през 2015 г. Преди това има и едни еднократни загуби - още при сключването на сделките", поясни финансистът. 

Преди правителството на Сакскобургготски - до средата на 2001 г., министерството на финансите изкупуваше обратно външен дълг по-евтино от неговата стойност. 

Тогава няколкостотин милиона от старите облигации бяха изкупени на цена до 75 цента за долар. 
С всяко едно обратно изкупуване България печелеше тези 25 цента - 25% редукция на дълга и така изкупи над 200 млн., припомни още Муравей Радев. 

„Идва правителството на Сакскобургготски и неговата икономическа дружина започва масово да популяризира, че ще управлява външния дълг активно - ще изкупува старите инструменти и ще ги заменя с нови. Никъде по света това не се прави", категорично заяви Муравей Радев. 

„В резултат на това пазарът моментално покачи цените на тези облигации от 75 на 80 до 85 цента, а когато осъществиха сделката и самата замяна цената беше 90-92 цента", поясни още той. 
„Нищо не са 16 цента, но 2 млрд. и 100 млн. общо като ги умножите по 16 цента, това прави някъде около 340 млн. долара загуба в момента на сделката", добави още той. 

По думите му спечелили са тези, които са притежавали старите инструменти - предимно големите инвестиционни банки, които са международни - те се занимават точно с такива сделки и операции и притежават голяма част от нашия външен дълг. 

Муравей Радев припомни, че Милен Велчев е работил в „Мерил Линч" преди да заеме поста на финансов министър. Той обаче не коментира дали това е конфликт на интереси, но изрази предположение, че това може би е обслужване на външни интереси. 

„Тази загуба, за която говорим, е печалба за някой друг. Нанесена е щета на България и са облагодетелствани онези, които са държали старите инструменти", категоричен е финансистът. 

Той припомни, че в пасивното управление на външния дълг министерството на финансите при кабинета «Костов» успя да уреди и изкупи външен дълг за 1 млрд. долара от две международни банки като плати за този дълг 17 цента за долар. 

„Със 170 млн. долара погасихме дълг 1 млрд. и спестихме на българския данъкоплатец 830 млн. Това новодошлите икономисти нарекоха пасивно управление на външния дълг", коментира Радев. 

Той посочи и за още една еднократна загуба, която се свежда до това, че част от новата емисия, която е пуснал кабинетът на НДСВ е била деноминирана в евро. 
835 млн. бяха деноминирани в евро", изтъкна финансовият министър от кабинета „Костов". 

По думите му само по себе си това като тенденция е положително явление. Той обаче коментира, че няма по-несполучлив момент това да се извърши от момента, който са избрали от кабинета на Сакскобургготски. 

„Тогава имаше исторически най-високи нива на долара. Нали идват тук с претенцията да бъдат всезнаещи и всеможещи. Това най-малкото означава липса на компетенция по отношение на процеси", увери Муравей Радев. 

"Нищо от това, което казвам, че е извършено не е престъпление, защото е ратифицирано. 
Става въпрос за ощетяване на българския данъкоплатец и българската държава. С 30-35% се срина доларът от тогава до сега", напомни още той. 

„Старите инструменти имаха много ниско лихвено равнище. Тяхната лихва беше около 2,5-3% в годината на замяната. 
Новите инструменти са с твърда лихва - за евровите облигации тя е 8,25% на годишна база. За доларовите облигации тя е 7,5%. 
Най-грубата сметка означава - 5% годишна загуба. От 2003 г. до 2016 г. са 13 години - 1,4 млрд. Тази сметка може да бъде по-висока и по-ниска", констатира още Радев 
http://www.btv.bg/videos/broadcast_video.pcgi