Ядрени мистерии за стотици милиони Едва ли ще сгрешим, ако кажем, че АЕЦ "Белене" ще е едно от най-големите изпитания за кабинета на Бойко Борисов. И вътре в страната, а и зад граница. Отношението към ядрения проект ще покаже дали новото правителство има воля наистина да се бори с корупцията и дали призивите за прозрачност няма да си останат само лозунги. Ще си проличи още дали икономическите приоритети на новата власт ще бъдат диктувани от националния интерес, или отново ще се подчиняват на корпоративни лобита. И не на последно място ще стане ясно къде според ГЕРБ е мястото на България: като сателит на Русия или като суверенен член на Европейския съюз. 

Този въпрос впрочем бе зададен и в редица европейски столици. "България, най-бедната страна в Европейския съюз, е изложена на опасността да попадне под руско политическо и икономическо влияние, ако властите й не работят по-активно с ЕС", писа в началото на седмицата "Файненшъл таймс", цитирайки доклада на групата евроексперти, съветващи българското правителство. Подобни коментари публикуваха също гръцките вестници "Имерисия" и "Вима". Руското издание "Експерт" пък обясни, че "в разгара на кризата начело на България застанаха решително настроени политици, готови да се борят не само с корупцията, но и с руското влияние, за да заслужат доверието на Евросъюза." 

Поне на този етап Бойко Борисов демонстрира воля

да сложи ядрения проект на масата

- с реалните му икономически, социални и екологични разчети (доколкото ги има). Но с прозрачността при "Белене" едва ли ще сполучи, особено в обещаните кратки срокове. Основната пречка ще е Москва, при все че първите възражения ще са на ангажираните с начинанието българи. Те надълго и на широко ще обясняват на новия енергиен министър как документите по проекта са "търговска тайна" и как с изваждането им на показ ще предизвикаме не само негативните реакции на руския изпълнител "Атомстройекспорт" (и евентуални негови съдебни претенции), но и ще компрометираме бъдещата АЕЦ. Съответно тогава ще стане невъзможно да се намерят читави западни компании, които да инвестират в строителството й. В хора на предупреждаващите не е изключено да се включат както експертите от НЕК, затънали до гуша в мистерията "Белене", така и консултантите от "Уорли Парсънс" (по-скоро българският му подизпълнител "Риск инженеринг"), финансовите анализатори от "Делойт и Туш", представители на структуриращата банка "БНП Париба"...

Предупреждения за спазване на "търговската тайна" сигурно ще дойдат и от руската "Атомстройекспорт", и то много скоро. Докато официалната руска реакция би трябвало да се очаква след месец-два. Темата вероятно ще бъде продължена и от представители на стратегическия партньор RWE, но не от централата му в Есен, а от филиалите в София и Москва.

Така или иначе, първата въпросителна при осветляването на ядрените мистерии е

нужна ли е АЕЦ "Белене" - кому и и по какъв начин

Тази тема у нас изобщо не бе разисквана, въпреки че навсякъде по света това е първата крачка към всеки ядрен проект. Вместо дискусия бяхме залети от шумни декларации, че без втора атомна можем да го докараме и до режим на тока. Някои от тях бяха отчасти резонни - но през 2002-ра, когато Симеон Сакскобургготски обяви идеята за новата атомна централа. Сега обаче ситуацията е доста по-различна. Действащите и изграждащите се базови мощности от около 9110 мегавата са напълно достатъчни да покрият както вътрешното потребление (с върхови стойности около 5800 - 6000 мегавата в момента), така и износа. Да не говорим, че като резерв за пикови натоварвания имаме големи ВЕЦ и водни каскади с други 2563 мегавата. Към тях трябва да се прибавят и екологичните централи (малки ВЕЦ, вятърни, соларни и на биомаса), които, ако съдим по започнатите вече градежи, само след броени години ще надхвърлят 3000 мегавата. Така след 2010 - 2012-а общият сбор от действащите в страната мощности доста ще надвиши вътрешните потребности, дори и те да нараснат според най-оптимистичната макроикономическа прогноза. Излишъците могат да се изнасят, още повече че дефицитът в региона едва ли ще бъде попълнен (поради високата цена на синьото гориво и отказа на Гърция да строи газови централи).

В същото време не бива да се забравят ангажиментите ни за намаляване на парниковите газове - с 20% през 2020-а спрямо 1990-а (или с 14% спрямо 2005-а). При постигането обаче на новото глобално споразумение за климата, което се обсъжда напоследък, това задължение ще се увеличи до 30 на сто. Тогава България може да има проблем, който най-лесно ще бъде решен с нова ядрена мощност. 

Вторият голям въпрос, на който трябва да намери отговор екипът на Борисов, е

каква ще е окончателната стойност на централата

и какво точно включват договореностите за "Белене". Както "БАНКЕРЪ" нееднократно писа, позовавайки се на копие от контракта с руснаците, фиксираните в него близо 4 млрд. евро са само за реакторната и турбинната част. Допълнително е необходимо да бъдат изградени т.нар. помощно стопанство и резервоарите за временно и трайно съхранение на отработеното гориво и ядрените отпадъци. Според обичайната практика стойността им е около 40% от всеки ядрен проект, или допълнителни 1.6 млрд. евро. Други към 1.5 млрд. евро ще бъдат нужни за първоначалното зареждане с гориво, за трансформаторната част, както и за свързване на бъдещата АЕЦ към националния енергиен пръстен. Тоест в най-добрия случай централата ще струва около 7 млрд. евро, към които трябва да прибавим индексацията от поне 20%, договорена с "Атомстройекспорт". Така се очертава крайната стойност на проекта да е около 8 млрд. евро, и то без да отчитаме лихвите по кредитите, с които ще се реализира. Тогава себестойността на произвежданата електроенергия няма да е 3.5 евроцента на киловатчас, колкото обещаха руснаците, а поне двойно повече. 

Оттук е и

следващата неизвестна - кой ще плаща

за скъпия ядрен проект? От ГЕРБ официално обявиха, че държавни гаранции за него няма да има, а ще се търсят частни инвеститори. Опашка от кандидати обаче няма. Не се знае и дали избраният стратегически инвеститор RWE ще се включи финансово в начинанието (днес не е толкова важно дали с договорените 49% или с по-малък дял). Не се знае и дали НЕК няма да бъде принуден да подпише дългосрочен договор за изкупуване на тока от бъдещата АЕЦ. Такава възможност вече бе заявена от кабинета на Станишев (и най-вероятно обещана на RWE и включена във финансовия план). Излишно е да коментираме, че подобен контракт ще доведе до чувствително поскъпване на тока в страната.

Наложително е още новата власт да ревизира всички досегашни харчове по проекта. В отговор на отправените от ГЕРБ обвинения, че през АЕЦ "Белене" са потънали неясно къде 500-600 млн. лв., в края на миналата седмица Министерството на икономиката и енергетиката официално оповести, че общата похарчена сума е... 430 446 915 евро, което прави над 860 млн. лева. Но в дадената разбивка (публикуваме я отделно) не са включени парите, платени за предварителното технико-икономическо проучване, за задължителния екологичен анализ (ОВОС) и за разработване на тръжните документи. А с тях

общата сума със сигурност ще надхвърли 900 млн. лева

Част от тях са от държавния бюджет, други са дадени от НЕК (пак от данъкоплатците чрез цените на тока), а остатъкът е кредит на електрокомпанията, който отново ще бъде платен от българските потребители. С толкова пари може да се поставят фотоволтаични панели на половината български жилищни блокове или да се осигурят по 900 лева за здравеопазване или образование на всеки български ученик. Всъщност правилно е да се каже "можеше". Стотиците милиони вече са похарчени, а резултатите са повече от мижави. Става дума за няколко диска с техническия проект (според някои източници всеки от тях е фактуриран от НЕК за 30 млн. евро), както и за дупката на площадката в Белене. Любопитното е, че именно тези стари основи, за разрушаването на които електрокомпанията е платила досега близо 78 млн. евро, бяха основният аргумент, с който руската "Атомстройекспорт" спечели търга за бъдещата АЕЦ. После се оказа, че руснаците не само че не използваха построената площадка, но ни принудиха да плащаме допълнително за разрушаването й. Самите те пък получиха доставеното преди 1990-а оборудване в Белене на цената на старо желязо.

Единствено ревизията ще покаже каква точно сума сме получили за ядрените чаркове, оценени на около 1 млрд. долара. Можем да се надяваме също така, че ще научим и кой с колко се е облажил покрай втората атомна. Хубаво би било, ако освен тукашните имоти на главните действащи лица бъдат потърсени и придобивките им зад граница - в Лондон и по южните португалски курорти.



Общо по проекта за ядрената централа са изразходвани 430 446 915 евро, т.е. над 860 млн. лева. От тях 90 126 024 евро са отишли за консултантите, предимно на инженер-архитекта "Уорли Парсънс" (и българския му подизпълнител "Риск Инженеринг").

За демонтаж и разчистване на площадката на втората атомна централа са дадени 77 847 351 евро. Авансовите плащания за поръчано оборудване с дълъг срок за производство са изразходвани 89 409 322 евро. Заявленията за изработка са основно към руски компании като "Хидропрес", които са партньори на избрания изпълнител на проекта и строежа на ядрената централа - руската "Атомстройекспорт", дъщерна фирма на "Газпром". 

На самата "Атомстройекспорт", която трябва да изработи и техническия проект на АЕЦ "Белене", са платени 161 148 071 евро от договора, чиято цена е 193 млн. евро. Други 11 916 148 евро са отишли за погасяване на вноски по главницата и лихвите на краткосрочния заем от 250 млн. евро за подготовката на проекта, който бе отпуснат от френската "БНП-Париба" през пролетта на 2007 година.