Мартин Карбовски
Имало едно време един начетен магазинер. Начетен е стара соцдума, която не означава, че много си чел, а че са те "начели". В смисъл - при проверката не излизат сметките с парите. В нашия случай, когато дошли ревизорите, магазинерът отворил ей така уста - нарекъл ги реваншисти и прочие обидни думи, които малко хора в държавата разбират.

Реваншизмът е политическо и военно отмъщение. След последните избори у нас загубилите надават неистови вопли, че новата власт я тресе реваншизъм.  Не се правете на луди! Днес не става въпрос за реваншизъм, а за ревизия в магазина на властта
Ако е реваншизъм да разберем как е работило енергийното министерство - нека да има такъв реванш. Ако реваншизъм е да се търси отговорност в земеделското ведомство - дайте да видим как изглежда. 
Ако някой търси реванш като ревизия в бакиите на откраднатите магистрали на тази нещастна страна - нека да има такъв реванш. Реванш и заради това, че в чужбина текат дела срещу български граждани и свършват бързо, докато у нас начетените магазинери се правят на приятно бедни особи. И си плащат на съда, за да ги гали с перца от птица прелетна. Реванш като ясна ревизия защо България пропуска историческия си шанс да получи пари отвън, за да се развива извън пределите на циганската си махала.
Реваншизмът няма нищо общо с ревизията, на която трябва да бъдат подложени де що има държавни учреждения. Но у нас наричат реванш това да попиташ колко струва билетът на Масларова до Сеул (към 17 000 лева). У нас се смята за реванш и излишно любопитство, ако попиташ колко струва бюрото на премиера (към 1800 лв). Реванш ли е да се разбере на кого са къщите и хотели, в които живее Ахмед Доган. Реванш е дори да се попита каква заплата получава един пиар в социалното министерство - реванш е да си търся сметка за моите пари, които хрантутници с червени потници потребяват и не дават отчет. Сякаш са феодали от Видинско по време на падането на държавата под чуждо робство. Не, това не е реваншизъм, това е ревизия. Ревизия, без която ГЕРБ ще изгуби всичкото доверие. Спомням си как Жан Виденов дойде на власт, като обеща разследване и съд над ликвидационните съвети. Костов също обеща да се види как е правена приватизацията. И нищо. И затова кривата круша на българския преход вече не дава и плод, и сянка. 
Някому е много удобно да не се пита и да не се рови в документите. У нас всеки отиващ си управляващ казва една и съща мантра - "едно е да говориш за корупция, друго е да се докаже". Това се каза в един глас в предаването "На кафе" от Милен Велчев, Радослав Гайдарски и Лидия Шулева. А Велчев дори се оплака как у нас негативизмът влияе лошо да всяко идващо правителство. Негативизмът обаче идва от това, че НДСВ изкара 8 години във властта, а хората продължават да катастрофират заради липсата на път между Нова и Стара Загора. Ето това е негативизъм, идващ от дупките и липсата на ревизии и при толкова начетени магазинери.
Реално парламентът започна с една много приятна ревизия - старите ченгета да ги няма на ръководни постове. Нежно и обещаващо. Дори и ГЕРБ страда от това, но така се прави. Ревизия на наличния състав - който скача, е ченге. Скочиха червената група и групата на ДПС. Лустрация, макар и нежна - толкова е приятно да разбереш, че е възможно. Така днес хората, развивали се по релацията "ченге - демократ (син или червен) - депутат" (или морален стожер, издаващ присъди над обществото всеки ден), трябва да разберат, че тяхното време свърши. 
Или пак грешим?!
Ревизията е тотално нужна, пък вие я наричайте както си искате. Защото липсата на ревизия и яснота какво е работила тройната коалиция е отказ от членство в Евросъюза. Промените в този селски магазин, какъвто е днес властта, са задължителни и трябва да бъдат убедителни. Неформалният отказ от членство в съюза е факт вече няколко години - някой трябва да потърси сметка. Има още един обнадеждаващ фактор - у нас далаверите се правеха заради пълнене на партийни каси. Отказът на ГЕРБ по време на изборите да има такава подобна каса дава възможност днес паричните потоци към партиите да бъдат спрени. Ревизия до дупка - това е само малкото наказание. Едно време имаше и ревизия, и бой в районното. Нещо, което се иска днес на всеки втори българин. И не ми обяснявайте, че това е рефлекс на тълпата, която иска да види един разкъсан заради собствените си проблеми. Това е ревизия. И ще се разбере дали е истинска ревизия по разкъсаните от тълпата - няма как.