Интервю с Йордан Христосков
 Нарастването на безработицата и прогнозите за увеличаване на сивия сектор на икономиката в условията на криза породиха съмнения за финансовата устойчивост на пенсионната система. В същото време в повечето предизборни платформи са заложени обещания за ново намаляване на осигурителните вноски. За рисковете пред осигурителната система потърсихме за разговор Йордан Христосков, който допреди месец беше председател на Националния осигурителен институт. На този пост Христосков беше избран през април 2000 г., преди това е бил министър на труда и социалните грижи, зам.-министър, ръководител на Националната служба по заетостта. В момента е доцент в Университета за национално и световно стопанство и зам.-ректор на Висшето училище по застраховане и финанси.

Г-н Христосков, неотдавна Българската стопанска камара изнесе данни, че за първите 4 месеца приходите в Държавното обществено осигуряване са с 5% по-малко от планираното. Има ли риск през тази година държавният пенсионен фонд да се окаже без средства за пенсии на фона на намаляващите приходи в държавния бюджет? 

- Нашите разчети показваха, че до края на годината ще има допълнителен дефицит в бюджета на държавното обществено осигуряване от около 250 млн. лв. Той ще се отвори във фонд "Пенсии" и във фонд "Безработица". По прогнозните данни на министерството на труда бяхме предвидили 101 млн. лв. за фонд "Безработица", но само за първите 4 месеца бяха изразходвани около 45 млн. лв.

Но съм убеден, че риск за неплащане на пенсии не съществува. Те категорично ще бъдат плащани, както и другите осигурителни обезщетения, защото в Закона за държавния бюджет има текст, който гарантира компенсиране на недостига във фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО) до размера на планираните приходи. По-сериозен е проблемът в дългосрочен план и това, което следващото правителство ще наследи от политиките на сегашното.

Политиката на намаляване на осигурителната вноска с допускането, че това ще доведе до по-добра събираемост, до изсветляване на икономиката, не се получи в последните години. Да очакваме, че това ще стане сега, когато икономиката е в криза, е несериозно. В следващите години осигурителната система ще бъде изправена пред сериозни предизвикателства откъм приходите. Лошото е, че и в бюджетните приходи има сериозно намаление. Това ще ни върне в началото на 90-те години и дори през времето на социализма. До 1996 г. управителят на НОИ много често висеше пред кабинета на министъра на финансите, за да осигури плащането на пенсиите за съответветния месец. Страхувам се, че тази история ще се повтори.

Досега управляващите успокояваха хората, включително и аз съм ги успокоявал, че несъбраните средства ще могат да бъдат компенсирани от данъци. Когато започнем да финансираме осигурителната система по този начин обаче, в това се включва цялото население, включително и самите пенсионери. Друга несправедливост е, че държавните служители, военните, работещите в системата на МВР, съда и прокуратурата не заплащат лични вноски. В условията на криза това трябва да се промени. Друг сериозен дефект е, че осигурителната система се използваше за подпомагане на земеделието, за подпомагане на малкия бизнес, защото, за да получава гарантираният минимален размер на пенсиите, един самоосигуряващ се трябва да се осигурява не върху 260 лв., а върху 400-450 лв.

Но нали осигуровките бяха намалени, за да се създадат по-добри възможности за развитието на икономиката?

- Цялото управление на тройната коалиция беше огромен реверанс не към икономиката, а към хората в бизнеса. Истината е, че управляващите искаха да наливат пари в бизнеса, а най-лесно те можеха да се вземат от осигурителната система. При намалението на осигурителната вноска трябваше да бъдат поставени условия за стабилизиране на системата - 100% събираемост, работодателите да нямат никакви просрочени задължения, да запазят работни места, да увеличат доходите. Вместо това на бизнеса бяха отстъпени над 10 млрд. лв. безусловно. Огромна част от тези пари пропаднаха. Единици бяха фирмите, които ги използваха за финансова стабилност, за подобряване на конкурентоспособността, за нови технологии. Голямата грешка не е намаляването на вноските, а безусловното раздаване на пари.

Промените в осигурителната система, довели до дефектите, за които споменахте, са се случвали по време на Вашето управление на НОИ. Не предупредихте ли управляващите за рисковете?

- През цялото време отправях предупреждения. Ако такива жестове са правени към бизнеса в началото в периода 2000-2004 г., те са имали компенсиращи механизми - въвеждането на минимални осигурителни прагове или задължителна регистрация на трудовите договори. Оттам нататък имаме само безогледно намаляване на осигурителните вноски. Дори премиерът Сергей Станишев си позволява да нарича вноските "осигурителна тежест" - излиза, че неговите родители му тежат. Едновременно с това флиртува с възрастните като електорат и ги лъже, но това е друга тема.

Какво имате предвид?

- Имам предвид твърдението на Станишев и Калфин, че през 2000 г. пенсиите са намалели. Призовавам премиера да ми донесе едно разпореждане, от което да е видно, че човек, получавал пенсия 220 лв. на 31 декември 1999 г., на 1 януари 2000 е получил 200 лв. Ако ми донесе такова разпореждане, ще платя разликата със собствени средства. Такова обаче няма, защото в Кодекса за социално осигуряване имаше изричен текст, който казваше, че ако при преизчислението се получи по-нисък размер, се запазва досегашният. Това е примитивна лъжа на социалистите, но те са свикнали цял живот с лъжи да живеят. Казвам всичко това не от позицията на обиден човек. Напротив, аз се радвам, че имам време да се занимавам с научната си дейност.

Правителството на тройната коалиция ерозира много сериозно пенсионния модел. Социалистите говориха, че този модел е порочен, но не го промениха.

Те обаче твърдят, че са увеличили пенсиите много повече от предишните правителства. - Това не е вярно, защото през 2000 г. е най-голямото реално нарастване на пенсиите. Тогава те се увеличиха реално със 17%, докато през миналата година ръстът им е около 14%. Аз съм подкрепял увеличението на пенсиите, но големият порок е, че заедно с това беше орязана базата за бъдещо финансиране с безусловното намаляване на осигурителната вноска. Ще ви дам един пример. Ако от тези 10 млрд. лв., които бяха раздадени на бизнеса, поне 5 млрд. бяха насочени в пенсионните фондове, те щяха да се водят по индивидуалните сметки на хората и само добре работещите предприятия щяха да имат достъп до тях. Това е елементарна икономическа операция, но задачата на Станишев беше да раздаде пари на бизнеса, който сега му се отплаща с пари за клипове. Сега в програмата на ГЕРБ виждам добри предложения. Едното е "вдовишката добавка", която беше въведена по времето на ОДС, да стане от 20% на 40% от пенсията на починалия съпруг или съпруга. От това ще се възползват близо 650 хил. пенсионери. Другата идея на ГЕРБ е да се даде добавка от не по-малко от 50 лв. на хората над 75-годишна възраст. Това също е много добро предложение, особено в период на криза, защото тези хора не могат да си докарват допълнително доходи, а разходите им за лекарства нарастват. 

Така няма ли опасност осигурителната система да се превърне в социално подпомагане?

- Няма такава опасност, защото "вдовишката добавка" е елемент на наследствена пенсия. При това в КСО има норма, съгласно която пенсионерът може да избира дали да получава само личната пенсия плюс 20% добавка или да получи 50% от пенсията на починалия съпруг. Много хора се възползват от тази възможност, когато пенсията на починалия е много по-висока. Добавките от по 50 лв. за възрастните хора също са елемент от осигурителната система. Тези предложения са много по-добри от показните акции, например да водим възрастните хора на море. Извинявайте, но това е цинизъм.Сред предложенията на ГЕРБ обаче е и допълнителното намаляване на осигурителната вноска.

Подобна стъпка има и в предизборните платформи на почти всички партии. Ще може ли пенсионната система да понесе подобна промяна?

- Разговарял с експертите на ГЕРБ и с тези от десните партии. Те считат, че тази норма трябва да има преходен характер, т.е. да бъде само част от пакета с антикиризисни мерки. Намаляването й обаче трябва да е свързано със съответни компенсиращи механизми за осигурителната система.

Кои са механизмите, които биха могли да неутрализират спада в приходите, който ще възникне от намаляването на осигуровките? 

- Огромен резерв има в събираемостта на вноските. Провали се учебникарският постулат, че след като намаляваш вноски и данъци, събираемостта ще се подобри. Друг резерв има във връщането на прогресивното подоходно облагане. Аз самият съм облагодетелстван от плоския данък, но чрез него се наливат пари в богатите хора. Много пъти съм казвал на пенсионерите, че пенсията им е малка, защото са ниски официалните доходи, върху които се плащат данъци и осигурителни вноски. Ако средният осигурителен доход бъде действителният, който например не е 500, а е 1000 лв., тогава пенсиите ще нараснат двойно, защото във формулата за изчисляване на всяка нова пенсия присъства средно месечният осигурителен доход за 12 месеца назад. Дефектът не е в осигурителната система, не е в пенсионната формула. Дефектът е в отношението на обществото към държавата и в неспособността на държавата да се справи със събирането на данъците и вноските. През последните 4 години бедните хора бяха лъгани с екскурзии и с програми, по които бабите и дядовците си гледат внуците срещу пари, което също е една порнография. Много голяма заблуда е, и тук бизнесът играе ролята на лъжливото овчарче, когато социалното министерство дава 50% от минималната заплата на служителите на намален работен ден, защото истинската криза още не е дошла. Идеята на правителството е по този начин да се запазят работните места на хора, които иначе биха били съкратени.- Това е заблуда. По света отдавна се отказаха от такива мерки. Убедиха се, че субсидираните работни места са на изкуствено дишане и са само предизборни трикове. Много по-добра защитна мярка за безработните е обучението им. Ако направите проверка, ще видите, че половината от тези предприятия работят цял ден.Ще попитам шефа на Главната инспекция по труда Гълъб Донев дали има подобни нарушения.- Той ще ви каже, че извършва проверка и че няма такива. Това е както, когато Агенцията по заетостта забавяше регистрацията на безработните с цел да отложи нарастването на безработицата, тъй като правото на получаване на обезщетение може да се реализира в тримесечен период от момента на съкращаване.

От Агенцията бяха въвели система да не регистрират хората, когато отидат в бюрото по труда, а да го правят по график, който е в края на тримесечния период.Кога се е практикувало това?

- Есента на миналата година и началото на тази. Тогава хората идваха в НОИ, където ние им искахме регистрация в бюро по труда, а те казваха, че са им дали номерче за края на третия месец и се оплакваха, че нямат с какво да живеят.

От Агенцията по заетостта твърдят, че няма подобна практика?

- Как да няма. Аз съм разговарял с депутат от БСП - Донка Михайлова, която се занимаваше с такива случаи в Ловеч. В Шумен също имаше огромни оплаквания.

Казахте, че до края на годината ще има допълнителен дефицит в бюджета на ДОО от около 250 млн. лв. Откъде може да дойде този четвърт милиард за изплащането на пенсиите?

- При всички случаи не от намалените заплати на министрите (смее се). Нито от замразените заплати на чиновниците. Средства могат да се осигурят от предвидения в закона за бюджета за 2009 г. излишък и от спестяване на средства за инвестиционната програма на правителството.

Кога очаквате проблемът с дефицита да стане по-сериозен и въпреки законовите гаранции да възникне риск за пенсиите?

- През 2009 г. все някак си държавата ще се оправи. Тежко му на онзи, който ще прави бюджетът за 2010 и 2011 година. Не е вярна и тезата, че кризата е привнесена отвън. Има външно влияние, но то е само във финансовия сегмент. Ако имахме диверсифицирана икономика с растеж във всички отрасли, а не само в един надут балон като строителството и в някаква степен туризма, кризата нямаше да ни се отрази толкова тежко.

Какво е положението във фонд "Общо заболяване и майчинство", където през 2008 г. има дефицит от над 55 млн. лв.?

- Дефицитът е от това, че прогнозните данни за ражданията не бяха съвсем верни. Освен това оттам се изплащат отпуските по бащинство за 15 дни след раждането на детето. Както и възможността бащите да гледат деца от 6-месечна възраст до 1 година. По принцип доходите на мъжете са с около 20-25% по-високи от тези на жените, което означава, че те ще получават и доста по-високи обезщетения. Сигурен съм, че това ще е един от мотивите мъжът да гледа детето. А най-вероятно за детето ще се грижи баба му или дядо му, а бащата ще работи някъде в сивата икономика или ще работи вкъщи.

Излиза, че са създадени механизми за източване на фонда...

- Абсолютно. Затова разходите ще бъдат по-големи.

Имайки предвид застаряването на населението, ще бъде ли достатъчен ресурсът в Сребърния фонд за изплащането на пенсиите след време?

- Мрачните прогнози за сериозна демографска криза и застаряване на населението, които не се отнасят само за България, а и за Западна Европа, са малко пресилени. Постепенно ще се променя ценностната система и семействата ще имат повече деца. Вторият демографски резерв е механичният прираст. Така че демографски нещата няма да изглеждат толкова зле за солидарната пенсионна система. Капиталовата пенсионна система е хубава, но като допълваща. В една своя статия Никълъс Бар развенчава 12 мита на тази система. Един от тях е, че чрез нея хората са застраховани срещу риска да няма достатъчно работещи млади, които да финансират пенсиите. Ако някой натрупа много пари в индивидуалната си сметка, когато остарее, той трябва да продаде активите си на следващото поколение работещи. Да, ама те ще са по-малко - няма да може да се постигне планираната доходност, защото няма да има търсене.

Индивидуалните сметки и мултифондовете са добри решения, но е порочна иделогията, че те могат да заменят солидарността в социалното осигуряване, защото то дава базова защита на хората.

Разумно ли беше увеличението на пенсиите от 1 юли на фона на намаляващите приходи в бюджета на държавата и на ДОО? Догодина ще може ли да се говори за нарастване на пенсиите?

- При всички случаи това увеличение трябваше да се състои, защото в кризата най-засегнатите са пенсионерите. Догодина като минимум трябва да бъде спазен Кодекса за социално осигуряване и пенсиите да бъдат увеличени с половината от ръста на заплатите и инфлацията. Тъй като техният ръст се очаква да бъде нисък, допълнителният ресурс за пенсиите няма да бъде кой знае колко голям. Но догодина задължително трябва да се вземат мерки уязвимите слоеве да бъдат допълнително защитени.от Дневник