АЕЦ "Белене" обраства с нови проблеми

Ако не се намерят 200-250 млн. евро, АЕЦ “Белене” може пак да бъде замразена.

Единственият шанс АЕЦ "Белене" да не бъде замразена отново е да се намерят спешно 200-250 млн. евро, с които да продължи подготовката на площадката за построяване на единия от реакторите, изтъкнаха експерти по време на годишната конференция на Българския атомен форум ("Булатом"), проведена през седмицата във Варна. Националната електрическа компания, която е основен инвеститор в проекта, не може да осигури парите, тъй като вече е "на червено" и очакванията са да приключи 2009-а със загуба от поне 60 млн. лева. В същото време няма отговор от руска страна за искания експортен кредит от 3.8 млрд. евро за новата централа. Парите бяха обещани от Владимир Путин при посещението му в София в началото на 2008-а. 

Няма яснота докъде са стигнали и сондажите за експортно кредитиране на бъдещия АЕЦ, за което в. "БАНКЕРЪ" подробно писа. Според заложената в проекта схема руската "Атомстройекспорт" може да получи от руски финансови институции средства за своя обем работа, а френската "Арева" и германската "Сименс", които са подизпълнители на строежа, да бъдат финансирани от техните експортни агенции. По наша информация НЕК все още не се е обърнала към експортните агенции на Франция и Германия, а преговорите за руско кредитиране се водят на държавно ниво. 

В интерес на истината въпросите около евентуален заем днес изглеждат нерешими. Част от причините са в предстоящите парламентарни избори у нас и в Германия, които могат коренно да преобърнат съдбата на начинанието. Определящо ще е отношението на новото българско правителство към АЕЦ "Белене", но ако управляващото мнозинство е различно от сегашното, проектът най-вероятно ще бъде преразгледан. Подобно развитие подсказаха представители на ГЕРБ и "Синята коалиция" в последните си публични изяви, визирайки неясните му екологични, технологични и финансови параметри. 

Неуточнено впрочем продължава да е отношението и на RWE, избрана за стратегически партньор на НЕК в "Белене". Решението на германската компания засега е само за подкрепа на проекта по принцип, но без да е одобрено финансовото участие. На акционерното си събрание през април немците се споразумяха, преди да определят окончателното си становище, да направят свое проучване, включително и екологична експертиза. 

Допълнителен проблем е и желанието на RWE да намери съдружник в българския ядрен проект, с който да подели както участието си в него (по 24.5 на сто), така и ядрения риск и дела си във финансирането му. На варненския форум бе съобщено, че RWE преговаря по тази тема с руската компания "Интер РАО Обединени електроенергийни системи" и с още две фирми.

"Интер РАО" контролира производствени и електропреносни мощности в Русия и зад граница от общо 18 хил. мегавата. В България тя купи дял от "Химко"- Враца, и искаше да участва в приватизацията на ТЕЦ-Русе, но се отказа. 

За евентуален съдружник се посочва и финландската компания "Фортум", оператор на АЕЦ "Ловиза" (с един руски реактор ВВЕР-440/213 с капацитет 488 MW), но третият кандидат не бе назован.

Договореностите между германците и бъдещите им партньори в АЕЦ "Белене" трябва да бъдат одобрени от антимонополния орган на Европейската комисия, тъй като сделката надхвърля критериите за одобрение от националните регулаторни органи.

Междувременно председателят на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев отбеляза, че през април 2009-а са внесени последните документи по проекта "Белене". Сега регулаторът е поискал допълнителни обяснения от НЕК и от руския изпълнител "Атомстройекспорт", за да направи своята оценка. Тя ще се прави с помощта на чуждестранни специалисти - консорциум от френски и германски инженерингови организации "Риск одит", и българската компания "Енпро Консулт". За извършване на оценката за вероятностен анализ на безопасността Агенцията за ядрено регулиране е поискала помощ от експерти на Международната агенция по атомна енергия МААЕ във Виена. Лицензирането на предлаганата технология, както и даването на същинското разрешително за строежа на атомната централа вероятно ще стане през 2010 г., уточни Цочев.