Преди седмица мисията на Международния валутен фонд влоши прогнозите си за България с очакване за по-голяма рецесия през тази година и задържане на минусовия ръст и през 2010 г. Фондът препоръча правителството да съкрати допълнително разходите, за да не излезе бюджетът на дефицит. По темата разговаряме с проф. Гарабед Минасян, бивш член на управителния съвет на БНБ и икономически съветник на президента Петър Стоянов.

Как ще коментирате последната прогноза на МВФ за очакваната рецесия в България през тази и следващата година? 

- МВФ е съумявал да стъпва здраво на краката си в нормални условия. Винаги когато нещата са се разклащали, и то чувствително, позицията на фонда не е била достатъчно адекватна. В последните 3-4 месеца имаме 3 прогнози на МВФ и всички се различават. Последната, от 22 април, е за 3.5% свиване на икономиката, 1.5% инфлация, 12% дефицит по текущата сметка и 1% бюджетен дефицит. Само преди месец имаше прогноза за спад до 2%, а на 15 декември - за растеж от 2%. Самата институция олеква, след като на 1-2 месеца си променя оценките, и то толкова чувствително.

Нашето правителство също тръгна от растеж, и то 4.7%, а сега се коригира на рецесия. Всички държави непрекъснато променят прогнозите си, какво да се прави в подобна ситуация? 

- Правилното е да се мълчи и само да се изказват допускания. Това все пак са официални сигнали, които се възприемат от бизнеса и цялото общество.

Да вземем за пример и призива на МВФ за допълнително съкращаване на разходите. Та България е държавата с най-ниско ниво на бюджетните разходи в Европейския съюз. Разходи от 40% спрямо брутния вътрешен продукт почти не могат да се срещнат в Европа, където равнищата по правило са над 40% и дори достигат 60% от БВП. Намалението на разходите за публични услуги може допълнително да влоши тяхното качество.

Какво предлагате, да се увеличат данъците ли? 

- Според мен МВФ трябваше да препоръча рационализация на разходите, което е съвсем различно от съкращаването. Сега разходите трябва да са ефективни, да се насочат в сфери, където резултатът ще бъде чувствителен.

Ако все пак се тръгне към съкращение, каквито сигнали има, и при положение че една трета от разходите в бюджет 2009 са социални, трябва ли да се замразяват пенсиите и да се намаляват заплатите в държавната администрация? 

- Не искам да се ангажирам с оценки за разходната част. Но приходите може да ни наведат на някои изводи. Според мен въвеждането на плоския данък оказа неблагоприятно въздействие върху цялата икономика. Той остави много повече средства на разположение в тези, които бяха поначало по-богати. Заради лошата институционална уредба тези средства се насочиха не там, където очаквахме. Вместо да стимулират икономическа експанзия, се замразиха във вид на палати и бетонови джунгли.

Каква трябва да е фискалната политика в сегашната ситуация - облекчения за частния сектор, например намаляване на осигуровките, или експанзия на държавата? 

- Тук основният въпрос е дали да се излезе на дефицит или на излишък. Поддържането на излишък през последните години бе с цел да се балансира дефицитът по текущата сметка на платежния баланс. Поддържането на дефицити близнаци не се препоръчва. Дефицитът по текущата сметка е ресурс, който напуска страната. В тези случаи се препоръчва поддържане на бюджетен излишък, тъй като в условия на валутен борд централната банка няма възможност да провежда монетарна политика и до известна степен бюджетът изземва част от свободната парична маса, като облекчава натиска върху текущата сметка на платежния баланс. Всички скандинавски държави поддържат излишъци - не заради проблеми с платежния баланс, а защото преследват подходящо охлаждане на икономиката, за да не се стигне до ръст на инфлацията или насочване на инвестиционни ресурси в непроизводителни сектори.

При всички положения смятам, че вариантът да се приключи годината с бюджетен дефицит е неудачен.

Каква е причината България да не привлече устойчиви производствени инвестиции, защо се насочиха основно към сектора на недвижимите имоти?

- Ако има сигурност за бъдещето, инвестициите се насочват в стабилни производства с дългосрочно действие, а ако няма - в кокошкарски дейности. Ние нямаме нито един стратегически инвеститор в България. Проблемите са институционални - институциите трябва да работят качествено и човек трябва да има доверие, че нещата не се променят със смяната на правителството. Въпреки че сме в Европейския съюз, тази сигурност я няма.

Най-логичното и нереално твърдение e, че инвеститорите ще се втурнат към България, ако тук има големи печалби. Това, от което се интересуват инвеститорите, не е моментното състояние, а дългосрочният поглед.

Правилно ли е правителството да бори кризата, като строи и инвестира? 

- Това е нещото, което най-много ме плаши - икономическа активност от правителството, особено сега, когато корупцията не е излекувана. Да се харчат пари е най-лесно, работата е да се харчат така, че да дадат резултати. Работата на правителството е да създава среда и да задава правилата, не да изземва функции.

Какви трябва да са отношенията с МВФ в сегашните условия?

- МВФ като правило разполага с много добри специалисти, така че консултациите с фонда винаги биха били един плюс. Това не означава, че задължително трябва да се съобразяваме с това, което казва МВФ. Времената, когато трябваше да сме послушни ученици, сме ги загърбили, ситуацията е по-различна. Освен това парите от МВФ не могат да се използват по целесъобразност, предназначението им е да попълват валутните резерви на страната или дупките в платежния баланс.

Сега имаме достатъчно валутни резерви въпреки значителното им понижение в последните месеци с 20-25%, или около 6 млрд. лв. Но измерителят за величината им - за колко месеца напред покриват вноса на стоки и услуги, е на добро равнище. сега той е около 5 месеца, преди беше 6, а за достатъчно се счита покритието на вноса за 3 месеца.

Такава беше и ситуацията през 2004 г., когато сключихме последното предпазно споразумение. При него предвидените средства реално не се трансферират, защото се смята, че държавата сама може да покрие дисбалансите, а са на разположение в краен случай. Сумата беше 100 млн. специални права на тираж, или около 150-160 млн. долара за период от 2 години и половина, което е почти нищо на фона на плащанията ни външния дълг, които възлизат до 2 млрд. долара през отделните години. И тогава имаше въпрос защо ни беше да сключим такова споразумение. Причината е достъпът до експертност на МВФ.

Кое послание надделява, когато една страна търси МВФ - негативно или позитивно? 

- За да се сключи споразумение с МВФ, не е достатъчно само държавата да го поиска. Те също трябва да решат, че тя има нужда. Румъния се обърна към МВФ, защото валутните й резерви изтъняха. По отношение на макроикономическата политика в България нещата също не стоят драматично, защото сме под надзора на Европейския съюз и основни реформи, които трябваше да се направят, вече са направени.

Но ако една компания се колебае между две държави, коя ще избере - тази, която търси споразумение с МВФ, или тази, която не търси?

- В миналото поддържахме контакти с МВФ, сега - с Европейския съюз. Може да се каже, че МВФ подаде щафетата на ЕС. Има сходство между ангажимента на МВФ и на ЕС, те дават гаранция дали нещата в България вървят добре.

Наскоро споменахте, че се наблюдава бягство от лева. Доколко има нагласи за преориентиране към еврото и доколко въздействат фактори с еднократно влияние като правителствените харчове и освободените минимални задължителни резерви на банките, използвани за депозити зад граница и плащания към външни кредитори?

- Трудно е да се определи като еднократно влияние. Намалението на брутните валутни резерви - бяха 28 млрд. лв., а сега, говоря по памет, са 22-23 млрд. лв. без златото, говори за напрежение, което се проявява. Малко повече от 2 млрд. лв. бяха освободени чрез намалените резерви, другата част се дължи на намалението на фискалния резерв и правителствените харчове. Намалението си е факт и при всички положения трябва да се наблюдава внимателно, защото засяга стабилността на финансовата система. Винаги в такива случаи кризата във валутния режим започва с намаление на валутните резерви. Такъв е и случаят с Аржентина през 2000-2001 г.

Но там се говореше за атаки срещу борда?

- Всякакви видове атаки и всякакви несполуки в макроикономическото управление се отразяват върху величината на валутните резерви. Тези атаки означават изтегляне на средства. Дори и да са от банките, накрая се отразяват и върху валутните резерви.

Едностранна евроизация или паралелно въвеждане на еврото, как гледате на тези идеи? 

- По никакъв начин не гледам. Смятам, че трябва да си извървим нашия път, както и всички останали страни в еврозоната.

Но как може да удържим инфлационния критерий например, при положение че България трябва да настига Западна Европа по жизнен стандарт?

- Когато му дойде времето. Защо трябва да избързваме?

Но това може да означава евро в България през 2020 г.? 

- Какво толкова? Има примери за едностранно въвеждане на чуждестранна валута, на Балканите това са Косово и Черна гора, но някой твърди ли, че техните икономики са по-добри от българската? Искам да кажа, че тези маастрихтски критерии съвсем не са изсмукани от пръстите. Те в края на краищата са обмислени достатъчно добре, в тях има достатъчно дълбока философия. Това не означава, че са идеални, темата винаги е отворена за дискусии, но всякакви промени трябва да са достатъчно добре аргументирани, за да се приемат.от Дневник.бг