Иван Костов: В бюджет 2009 държавата не споделя бремето от кризата с гражданите си лидер на ДСБ от Стефан Антонов, stefanan@dnevnik.bg [2719 прочитания]
26 ноември, 17:45    

 

Фотограф: Юлия Лазарова

  var GALCNT = 1; StoryGalInit(); Лидерът на ДСБ и бивш премиер Иван Костов беше един от най-сериозните критици на проекта за бюджет 2009, който беше обсъден и гласуван от парламента на първо четене миналата седмица. Костов предложи алтернативни механизми за смекчаване на негативните ефекти от световната финансова криза.

Какви ще са последствията от решението на Европейската комисия окончателно да спре замразеното финансиране по програма ФАР?

- Ще задълбочи кризата. Ще се закрият работни места. И още нещо - хазартно сключени от управляващите договори ще трябва да се финансират от държавния бюджет. Така се въвежда данък "лошо управление", който всички ние ще плащаме. Най-тежкото последствие обаче ще е разривът между България и Европейския съюз. Започва война между сегашните управляващи и ЕС. Те ще се опитат да обърнат собствената си некомпетентност и корумпираност в антиевропейски настроения сред българите.

Ще нарасне ли според вас обемът на загубените средства от европейското финансиране?

- Най-лошата новина, която едва ли всички прочитат, е, че е отнет атестатът на Министерството на финансите за работа с фондовете. Интересно е как министерството ще управлява оперативните програми. За мен това е най-голямата заплаха. Това отнемане на акредитацията може да отключи верижна реакция на спиране на пари.

Антикризисен или предизборен e бюджетът за 2009 г., който се разисква в парламента?

- Предизборен. Най-сериозните намерения обслужват обръчите от фирми, които ще напълнят партийните каси в навечерието на изборите. Става въпрос за увеличаване на инвестиционната програма с един милиард, който през обществени поръчки ще се разпредели в приближените фирми. За първи път от началото на това управление бюджетът прави жестове и към пенсионерите. Те обаче може да се окажат несъстоятелни, ако кризата се развие бързо, безработицата нарасне и НОИ не успее да посрещне изплащането на пенсиите с обещаното в аванс увеличение с над 9% от първи юли. При всички случаи това си е предизборен бюджет, който може би ще остави дългове към следващото управление.

Ако макрорамката и заложените политики в бюджета не се променят, какви ще са негативите за България?

- Сегашната макрорамка не е адекватна към бързо променящите се условия. Бюджетът няма да е в съответствие с обстоятелствата, при които трябва да се прави фискална политика. Това е много лошо, защото означава, че Министерството на финансите и министерството на икономиката обитават различни реалности.

Когато всички правят икономии в условия на криза, когато се съкращават работници, а домакинствата съкращават разходи, държавата не може да трупа излишъци. Така тя поставя себе си пред данъкоплатците. Фактът, че не се намаляват данъците, показва, че държавата не е готова да поеме върху себе си допълнително бреме в знак на солидарност, че не е готова да сподели с данъкоплатците бремето, което стоварва върху тях кризата. Правителството прави обратното. Ще инвестира огромни суми в нереформирани сектори - повече от 50 млн. лв. допълнително за съдебна власт; 380 млн. лв. за образование, което остава под всякаква критика, без реформи и при намаляващ брой деца; над 400 млн. лв. за здравеопазване, отново нереформирано; над 270 млн. за полиция, вътрешен ред и сигурност. Това означава изливане на пари, без да се държи сметка за ефективността от тях, а така се деморализира системата. Увеличените суми на практика създават условия само за нарастваща корупция.

Защо управляващите не са склонни да променят философията на бюджета - от харчене на държавата към харчене на гражданите й?

- Няма да е много справедливо да кажем това, защото през годините преките данъци много се намалиха. Става въпрос обаче за променени условия, не за нормална политика в условията на икономически възход, а за антикризисна и антициклична политика. В този момент държавата е принудена да промени модела на фискалната политика. Ако преди приоритетът е бил да се запази финансовата и макроикономическата стабилност, сега фискалната система трябва да се натовари по-сериозно, отколкото реалната икономика. Това са различни дейности. Когато едната е по-здрава, трябва да понесе по-сериозно натоварване, както става във всяко семейство или във всяка фирма. Когато има изпитание, силната система трябва да поеме тежестта. Неправилно е бюджетът да не поема никаква част от затрудненията, а да "трупа тлъстини"

Но точно това е контрааргументът на управляващите - те казват, че бюджет 2009 е антикризисен и реалистичен и ако се намалят данъците, той ще се продъни?

- Да се нарича този бюджет антикризисен е словоблудство. Не може да се определя като антикризисен бюджет, който предвижда 3% излишък и увеличения на данъците (по линия на повишените оценки за недвижимите имоти и по-високите акцизи), вместо да ги намалява. Антикризисният бюджет предполага дефицит. Предполага държавата да поеме дълг. Защо е трупала излишъци в добрите години, ако не поеме дълг в условията на криза, за да облекчи гражданите си? Това е икономическата логика и тя е желязна.

Очаквате ли коалицията все пак да промени нещо преди окончателното приемане на закона?

- Не очаквам сериозни промени, защото управляващите са некомпетентни и не смеят да пипнат нищо. Те не са творци и хора, които разбират начина, по който е изградена финансовата устойчивост на страната. Не си и помислят да творят и ще ви дам пример. В условията на падаща борса на практика всички инвеститори се преобърнаха в посока към банките. Когато техните собственици започнат да изтеглят вкарания в страната ресурс, започва огромна борба за депозити. Банките започват да изпитват ликвидни проблеми, но те са външни. Те се задават от собствените им централи и лихвата тръгва нагоре. Трябва да се противодейства на това движение на лихвата, а управляващите не знаят как да го направят.

Какво според вас трябва да се направи?

- Има цял комплекс от мерки, стига да познаваш устройството на финансовата система. Първо, трябва да се намалят задължителните резерви на банките, защото те бяха вдигнати с цел да се охлади кредитът в България, а това вече е налице. БНБ трябва да се възползва от възможността в закона и в правилниците си и да започне да начислява лихва по минималните задължителни резерви на банките, които държи. Тоест ще започне да се плаща лихва за парите, които са иззети от банките в стремеж да се регулира икономиката. Освен това, като започне да дава лихви по задължителните резерви, БНБ ще започне да определя базисен лихвен процент в страната. Срещу това Стив Ханке много възразяваше, но ние го направихме като изключение от канона в дизайна на нашия валутен борд. Малцина знаят за тази възможност, а размерът на тази лихва може да играе значителна роля.

Ето начин икономиката да се притегля в посока, в която правителството и БНБ желаят тя да тръгне, но мерките не се правят, защото управляващите са ужасно некомпетентни и не смеят да мислят.

Освен това, въпреки че управляващите се опитват да крият, всички знаем, че има доста правителствени депозити в банки в много затруднено положение. По света подобни ситуации се обявяват публично, а тук не. Няма трагедия в това някоя банка да фалира. В такъв случай трябва централната банка да й отнеме лиценза, а не непременно правителството да я спасява, и то тайно.

Има много възможности и част от тях се използват, но се мълчи от страх да не би самите думи да предизвикат криза. Думите не предизвикват криза и нямат тази сила, както твърдят някакви пишман управляващи. Кризата се развива обективно.

Няма ли да им повлияе призивът на Европейската комисия правителствата да намалят ДДС и данъчните ставки за хора с ниски доходи?

- Ние предложихме това много преди комисията, но не вярвам управляващите да се съобразят, макар да им се казва и отвън. Данъците трябва да се намалят целенасочено, за да се повлияе на икономиката и лихвата да тръгне надолу. Дори и с цената на дълг.

Какви ще са главните проблеми за България от кризата и кога ще е пикът на тяхното проявление?

- Трудна тема за политик. Така трябва да става лош вестител. Мисля, че трябва да си отворим широко очите и да приемем, че след половин година ще видим икономическа криза, рецесия и намаляващ брутен вътрешен продукт, но за съжаление тогава времето за управленски решения вече ще е изтекло.

А виждате ли възможност бордът да се окаже под натиск?

- За съжаление бордът ще работи в посока на усилване на кризата. Това е една от критиките ми към бюджета. В доклада към него липсва изследване за поведението на борда в условията на криза и не са набелязани противодействия. Как ще се случи? Металургията, азотно-торовите заводи и всички големи износители навлизат в криза и рязко ще съкратят продукцията си. Тежък удар връхлетя шивашката промишленост, при тях също ще има сериозен спад. Износът ще се свие много по-бързо от вноса и дефицитът по текущата сметка ще остане висок. Намаляването на преките инвестиции пък ще попречи това да бъде компенсирано. Банковите групи ще започнат да си изтеглят депозитите, а няма да вкарват кредити в страната, защото рискът ще бъде много висок. Тогава бордът ще започне да свива паричната маса в обращение. А това ще ускори кризата. Този процес ще протече доста бързо, а правителството не предвижда да му противодейства.

Това ли е най-лошото, което може да се случи?

- Икономическа криза, фалит на една или две банки, безработица и най-вече много фалити, препродажби на безценица на фирми, магазини, хотели. Много хора, които си опитаха късмета в предприемачеството, ще напуснат бизнеса. Всички балони от типа на недвижимите имоти ще се спукат. В крайна сметка ще се стигне до една здрава основа и бизнес, който може да се задържи с цената на истински технологични отговори, икономии на разходи, усъвършенстване на продукция. Тоест тези, които ще съумеят да отговорят на кризата, ще са първите истински бизнесмени, първите преживели това, което е преживявал капитализмът на Запад.

Обвиняват вашето управление, че е заложило мините пред "Кремиковци" още при приватизацията, как избрахте Валентин Захариев за собственик?

- Спечели конкурс.

Но се твърди, че големи инвеститори, включително "Ю Ес стийл" са проявявали интерес към комбината през 90-те и са били отпратени.

- Не, никой не е отпращан. Първо, аз не съм продал "Кремиковци". Продадено е от Агенцията за приватизация от съответния министър. Г-н Захариев аз не съм го познавал тогава, запознахме се през 2004 г., или пет години по-късно. Всеки, който има интерес, знае, че загиващият "Кремиковци" беше пред ликвидация буквално ден преди приватизацията. Той беше продаден, за да бъде спасен. Държавата вкара и изкара 180 млн. лв. в "Кремиковци", за да го освободи от задълженията му към самата нея. Това е смисълът на политиката на оцеляване. В онези времена не можехме да допуснем "Кремиковци" да умре, защото шокът щеше да е огромен и кризата щеше да добие апокалиптични размери. Продажбата беше срещу задължението да се запазят работните места и да се изплатят съответните данъци. Г-н Захариев даде най-доброто предложение от всички останали и спечели, защото офертата му беше най-добра съобразно политиката на правителството.

Тези, които сега се осмеляват да говорят изобщо за миналото, нямат никаква стратегия. Трябва да попитате каква е стратегията на правителството и ако смята да затвори "Кремиковци", каква ще е следващата стъпка, как ще се справи с огромния брой кредитори. Защото това се превърна в една гигантска агония, която ще продължи. Или пък ще запазват предприятието - как. Ще изкупят ли облигациите, за да отстранят Митал. Могат да го направят бързо и оперативно, да поемат отговорност и да решат проблема, но няма да го направят, защото нито са компетентни, нито разбират, нито имат куража. Поинтересувайте се колко струват облигациите.

10% от номинала.

- Тези 10% са 32 млн. евро. За 32 млн. евро вие ще можете да влезете като основен собственик в "Кремиковци". Заслужава си да се направи, ако си отговорно правителство. В случая аз не казвам какво да се прави, мога само да давам идея, след като съм в опозиция. Правителството трябва да дава отговори.